Решение по КНАХД №1532/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Ф. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.8, ап. 105, депозирана чрез адвокат О., против Решение № 529 от 17.05.2025г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД №6797 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0441-000004/10.09.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР [населено място], Четвърто РУ, с което на Т. Л. Ф. с [ЕГН], са били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на материални и процесуалния закон. Претендира се отмяната на съдебното решение на Районен съд Пловдив, респективно отмяната на Наказателно постановление /НП/ № 24-0441-000004/10.09.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР [населено място], Четвърто РУ.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат О.. Претендират отмяната на решението на първоинстанционния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление № 24-0441-000004/10.09.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР [населено място], Четвърто РУ. Излагат подробни съображения в тази посока. Не се претендират разноски по делото.

Ответната страна – Началник сектор в ОДМВР [населено място], Четвърто РУ, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по касационните оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Пловдивският административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Районен съд – Пловдив е установил следната фактическа обстановка: На 12.04.2024 г. в 14.53 часа в [населено място]. на бул. „6-ти септември“ до № 169, Т. Л. Ф., като водач на лек автомобил „Фиат Линеа“‘ с рег. № [рег. номер], с посока на движението изток-запад, управлява този лек автомобил, като извършва следното нарушение: При направена проба с Дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARRB – 0030, проба пореден номер 055, в 14.19 часа, в 06 РУ, същата била невалидна, но при направен опит за повторна проба с нова касета, лицето категорично отказва да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества. Издаден е талон за медицинско изследване с № 122634.

ПРС е събрал писмени и гласни доказателства и ги е обсъдил в тяхната хронология и логическа последователност.

Установил е, че Т. Л. Ф. е спрян за проверка, държал се превъзбудено и притеснено. В момента на проверка в Четвърто РУ не разполагали с машина за установяване употребата на наркотични вещества. Ф. бил споделил, че е употребил кокаин, като голяма част от показателите на теста показвали, че са невалидни. Това наложило и извършването на повторна проба. Ф. категорично отказал да бъде извършена такава. Издаден бил талон за медицинско изследване.

ПРС е приел за безспорно установено извършеното от Ф. нарушение, тъй като същият се е явил в УМБАЛ „Свети Георги“ във връзка с издадения талон за медицински изследване, но не е дал кръвна проба.

Районният съд е установил, че действително е налице разминаване в часовия диапазон относно отказът на Ф. да бъде тестван и датата на която е посочено, че е управлявал МПС, но е възприел, че това не нарушава правото му на защита. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде тестван в 14:19 часа в сградата на Шесто РУ, като едва в последващ момент му е бил съставен АУАН за това, което е причина за посочване на час 14:53 часа. Издаден е талон за медицинско изследване в който е посочено, че му е връчен на 12.04.2024 г. в 16:10 часа. Ф. се е явил в болничното заведение, но не е дал кръвна проба, както се коментира по-горе.

Районният съд е проявил процесуална активност в изискуемия обем, подробно и обстойно е обсъдил в мотивите си постъпилите документи от МВР и гласните доказателства. Извършвайки тези действия, е приел, че административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е законосъобразно ангажирана, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, налице е съответствие между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени разпоредба, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, извършването на нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано, а наложеното административно наказание е определено в предвидения фиксиран размер. Посочил е, че липсват основания за отмяна на процесните актове.

Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП /в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението/ водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Цитираната законовата разпоредба е императивна и не урежда изключения или възможни хипотези на законосъобразен отказ. Казано с други думи – отказът винаги осъществява състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Единствената възможност за нарушителя да докаже, че не е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е като бъде подложен на тест, резултатите от които се проверяват чрез допълнителни медицински и химически изследвания, за което в случая е издаден талон за медицинско изследване № 122634. След като нарушителят не е направил предписаните му медицински изследвания, той доброволно и за втори път се е лишил от възможността да докаже, че не е употребявал наркотични вещества.

С отказа си да даде кръвна проба, самият водач се е поставил в невъзможност да бъде подложен на такава проверка в лечебното заведение, а отказът му е съставомерен по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, поради което правилно и обосновано е санкциониран с посочените в същата разпоредба наказания в абсолютен размер.

Като е достигнал до идентични правни изводи районният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 529 от 17.05.2025г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД №6797 по описа на съда за 2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.