Разпореждане по дело №2292/2023 на Административен съд - Варна

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г. е дадена възможност на оспорващия да изрази становище по възражението на ответника за недопустимост на производството, поради липсата на годен за оспорване акт – мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна за произнасяне по жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на Р. Р., публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по изп. дело № **********/2014 г. за погасяване по давност на задълженията по Декларация обр. 6 и за прекратяване на изпълнителното производство.

Доводите, с които ответникът обосновава това възражение се състоят в липсата на произнасяне от Директора на ТД на НАП Варна, въведеният задължителен ред за оспорване по административен ред и допустимостта да се оспори единствено изрично постановеното решение по чл. 267, ал. 2 ДОПК.

С молба с.д. 1615/02.02.2024 г. оспорващият, чрез адв. К. Т., позовавайки се на липсата на произнасяне на публичния изпълнител по възражението за погасяване по давност на вземанията, основаващи се на Декларация обр. 6, и на липсата на произнасяне по жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител по процесното възражение, настоява, че жалбата му до съда е допустима като насочена мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна, с който се явява потвърден мълчаливият отказ на публичния изпълнител.

С писмено становище с.д. 2021/09.02.2024 г. ответникът, чрез ст. юриск. И. И., поддържа недопустимост на оспорването на посочения в молба с.д. 1615/02.02.2024 г. мълчалив отказ, като изтъква, че в случая не е налице изрично решение по чл. 267, ал. 2, т. 2-6 ДОПК по жалба на Т. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител по възражението на Т. за погасяване по давност на задълженията по Декларация обр. 6. Настоява се, че посоченият от оспорващия мълчаливи отказ не подлежи на съдебно обжалване съгласно чл. 268, ал. 1, изр. 1 ДОПК и жалбата до съда следва да бъде оставена без разглеждане, да бъде прекратено съдебното производство и да бъде изпратена преписката на Директора на ТД на НАП Варна за осъществяване на контрол за законосъобразност и произнасяне по жалбата. Ответникът изтъква, че с Решение № 183 от 04.10.2023 г. Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по посочения в жалбата номер на възражението, отправено до ТД на НАП Варна (№ 43766-1/25.09.2023 г., като се моли съдът да осъди оспорващият да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид обстоятелството, че с „настоящата молба“ за Директора на ТД на НАП Варна е налице узнаване, че се оспорва мълчалив отказ на публичния изпълнител за произнасяне по възражение за погасяване по давност на задължения по ИД № **********/2014 г. с вп. № 43769/04.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, съответстващ на вх. № 433207/05.09.2023 г. в П ИС „Събиране“.

Във връзка с доводите на страните, съдът намира следното:

Оспорващият с молба с.д. 1615/02.02.2024 г. всъщност не изразява становище по конкретните твърдения на ответника за недопустимост на съдебното оспорване срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна, състоящи се в предвидената в ДОПК възможност за оспорване пред съда единствено на изричното произнасяне по чл. 267, ал. 1 и ал. 2 ДОПК от решаващия орган.

Съдът съобрази, че процесуалният представител на оспорващия изрично заявява в съдебното заседание, проведено на 23.01.2023 г., че с жалбата, приложена на л. 43 от адм. преписка (т.е. жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна), е обжалван, както и изрично е посочено в жалбата, мълчалив отказ на публичния изпълнител, който е във връзка с отправено до публичния изпълнител възражение за погасяване по давност на задълженията на жалбоподателя по Декларация обр. 6.

Същевременно съдът констатира, че по въпросната жалба от Т. Д. Т. с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл с Решение № 183 от 04.10.2023 г., с което жалбата е оставена без уважение, т.е. не е налице мълчалив отказ, а е постановен изричен акт на горестоящия административен орган в рамките на задължителното обжалване по административен ред. Дали правилно е възприет от решаващия орган обжалваният акт (дали е мълчалив отказ за погасяване по давност на задължения по декларация обр. 1 или мълчалив отказ на публичния изпълнител за погасяване по давност на задължения по декларация обр. 6) е въпрос по същество на спора за законосъобразността на Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна.

Наличието на произнасяне по жалбата от Т. с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК сочи, че не е формиран твърденият мълчалив отказ, а напротив постановено е решение, което е неблагоприятно за Т., доколкото оспорващият твърди, че всъщност е обжалвал пред Директора на ТД на НАП Варна друг акт, а не този, по който решаващият орган се е произнесъл. (В този смисъл е и Определение № 11878 от 22.11.2021 г. по адм. дело № 10072/2021 г. на ВАС).

Недопустимо е в случая да се приеме, както ответникът настоява, че доколкото едва предвид заявеното от процесуалния представител на оспорващия в съдебното заседание, проведено на 23.01.2023 г., че с жалбата, приложена на л. 43 от адм. преписка (т.е. жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна), е обжалван, мълчалив отказ на публичния изпълнител за погасяване по давност на задълженията на жалбоподателя по Декларация обр. 6, то следва да се остави без разглеждане оспорването на мълчаливия отказ за произнасянето по тази жалба и да се изпрати преписката за произнасяне на Директора на ТД на НАП Варна по жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, като насочена срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител за погасяване на задълженията на Т. по Декларация обр. 6.

Ответникът се позовава на наложилото се в съдебната практика становище, че непроизнасянето на горестоящия орган, в случаите, в които специален закон не предвижда нормативна фикция за мълчалив отказ/потвърждаване и възможност за оспорване на мълчаливия отказ/потвърждаване, не формира подлежащ на съдебно оспорване мълчалив контролен административен акт. Това становище се основава на тезата, че непроизнасянето на решаващия орган по чл. 266, ал. 1, т. 1 ЗОПК в 14-дневния срок по чл. 267, а 2 ДОПК след сезирането му с жалба срещу действия на публичен изпълнител не може да се приравни нито на отрицателен, нито на положителен мълчалив контролен административен акт, като следва да се има предвид и че предмет на съдебен контрол по реда на чл. 268 ДОПК може да бъде единствено изричният акт на решаващия орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК, но не и действията на публичния изпълнител, които не подлежат на пряк съдебен контрол.

Както вече се посочи, съдът установява, че в случая е налице вече произнасяне по жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна с Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Тоест ако се възприеме за основателно възражението на ответника, би се стигнало до произнасяне на решаващия орган с две решения по една и съща жалба, което е недопустимо.

С оглед изложеното следва да се даде възможност на оспорващия, след като съобрази регламентацията на правоотношенията в ДОПК и доводите на ответника, изложени в открито съдебно заседание и с писмено становище с.д. 2021/09.02.2024 г., да изрази становище по процесното конкретно възражение за недопустимост на оспорването, като евентуално прецизира търсената защита.

С оглед посочените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ на оспорващия препис от писмено становище с.д. 2021/09.02.2024 г. от ответника.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на оспорващия в срок до 14.03.2023 г. да изрази становище по конкретните доводи на ответника за недопустимост на оспорването по настоящото дело, както и евентуално да се прецизира търсената защита.

Разпореждането не подлежи на обжалване.