Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7896 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника З.Т.К. срещу решение от 04.02.2020 г. по гр.д. №71628/2018 г. на Софийския районен съд, 47 състав, с което са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 312,55 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода
мес.05.2014 г. – 04.2017 г. за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури, 34,14 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г.,
77,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода мес.04.2014 г. –
мес.04.2017 г. и 16,41 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.04.2018 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №25267/2018 г. по
описа на СРС, 47 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на валидно облигационно правоотношение през
процесния период. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че
вземанията за 2014 г. и 2015 г. не са погасени по давност, както и че не е
обсъдил възраженията им за недължимост на сумите за мораторни лихви. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва
същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г., отразена с общи фактури №№65060143/31.07.2015
г., 75725193/31.07.2016 г. и 81961899/31.07.2017 г., за дялово разпределение за
периода мес.04.2014 г. – мес.04.2017 г. и съответните мораторни лихви върху
главниците за периода 16.09.2015 г. - 10.04.2018 г.
В тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял
топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество,
равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
В
първоинстанционното производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил наличието на облигационно правоотношение, количеството на начислената
топлинна енергия, както и че е изпаднал в забава. Релевирал е и възражение за
изтекла погасителна давност.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2014 г.
– мес.04.2017 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №69, находящ се в гр. София, жк. „*******, с абонатен №222722.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния
орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не
е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор
при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Процесните Общи условия са приети с решение
№ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, като на съда е служебно известно, че са публикувани във
вестник “24 часа” и вестник “19 минути”, и са влезли в сила от 14.03.2014 г.
По въпроса
кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди,
съгласно разпоредбите на ЗЕ, в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът,
респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното
право на ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците,
респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и.
По делото
не е спорно, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост. От
представената заповед за настаняване №ЖН-04-3-001/11.06.2007 г. се установява, че
ответникът е бил наемател на процесния топлоснабден имот, т.е. ползвал го е по
силата на договорно правоотношение. Представена е и молба-декларация от
ответника до ищцовото дружество за откриване на партида за имот, находящ се в
гр. София, жк. „*******, ап.69, т.е. налице е сключен договор за продажба на
топлинна енергия между ищцовото дружество и ответника.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното
производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно,
се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата
нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. Вещото лице
сочи още, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани за
сметка на ищцовото дружество, като топломерът в абонатна станция е преминавал
периодично метрологичен контрол. От заключението се установява още, че за
периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. начислените и дължими от ответника суми
за ТЕ при съобразяване на сумите от изравнителните сметки са в общ размер на
508,03 лв.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира
напълно, за процесния период мес.05.2013 г. – мес.04.2014 г. дължимата и
незаплатена от ответника сума за топлинна енергия при съобразяване на сумите за
изравняване възлиза на 312,55 лв., а на услугата за дялово разпределение – на
77,68 лв.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че не са налице вземания, които са погасени по давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
Съгласно Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г.,
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на
десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от
Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение
в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода мес.05.2014
г. - мес.03.2015 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл
тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД, които вземания обаче са изплатени изцяло,
видно от заключението на ССчЕ., като най-старото неизплатено задължение е за
мес.04.2015 г. в размер на сумата от 4,50 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
главница за топлинна енергия е изцяло основателен, както правилно е приел и СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1
Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот -
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ,
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два
компонента – сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума,
формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за
дяловото разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се
отнасят. В
настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по
делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени
изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на
уредите, носещи подпис на потребител, както и че дяловото разпределение през
процесния период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба №16-334
от 2006 г./, като съгласно заключението на ССчЕ, размерът на това вземане
възлиза в общ размер на сумата от 77,68 лв., като сумите за дялово
разпределение са за периода мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г., т.е. от
датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК не е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
главница за дялово разпределение е изцяло основателен, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1,
т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. За разлика от предходните
Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно
чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са
заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна
на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани
доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му,
поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава в
плащането на процесните задължения, респ. от кой момент.
По
отношение на лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение
настоящият въззивен състав намира, че такава не се дължи поради липсата на
представена покана от страна на ищеца за заплащане на тези задължения, с оглед
разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са
уважени исковете за лихва за забава върху главниците за потребена топлинна
енергия и за дялово разпределение. Решението следва да се отмени и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производството пред СРС за разликата над сумата от 863,18 лв. и за заповедното
производство за разликата над сумата от 66,40 лв.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 132,80 лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №31523 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. №71628/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 47 състав, в
частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу З.Т.К., ЕГН **********,
адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 34,14 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г. и за
сумата от 16,41 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №25267/2018 г. по описа на СРС, 47 състав, и в частта, в която З.Т.К., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото производство за разликата над сумата от 863,18 лв. и в
заповедното производство за разликата над сумата от 66,40 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу З.Т.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, установителни искове с
правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата
от 34,14 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г. и за
сумата от 16,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г. – 10.04.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №25267/2018 г. по описа
на СРС, 47 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА З.Т.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 132,80
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.