№ 1202
гр. Варна, 26.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело частен
характер № 20243110202447 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК и е образувано по
постъпила в съда молба от адв. И. И. Т. И. от АК – Варна за присъждане на
разноски съобразно чл. 38, ал.2 от ЗА.
Съдът след като се запозна с материалите по делото за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство по НЧХД № 2447/2024год. е било образувано
по постъпила в съда частна тъжба подадена от П. Д. Х. срещу П. Д. С. с оглед
извършено престъпление по чл. 148, ал.1,т.2, вр. чл. 146, ал.1 от НК. С
присъда постановена от съда на 07.07.2025год., влязла в сила на 23.07.2025год.
подс. П. Д. С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение като
съдът е пропуснал да се произнесе по отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, по дело
образувано по тъжба на пострадалия, разноските се възлагат върху частния
тъжил.
В съдебното производство подс. П. С. е бил представляван от надлежно
упълномощен защитник в лицето на адв. И. Т. И. като в тази насока са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 22 от
делото). Видно от догора за правна защита и съдействие с него страните са се
договори за оказване на безплатна правна помощ съобразно чл. 38, ал. 1, т.3 от
Закона за адвокатурата (л.289 от делото). Във фазата по съществото на делото
адв. И. И. е направил изрично искане да му бъдат присъдени разноски на
основание чл. 38 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т.1 –т.3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в
1
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. С други думи за да възникне правото на
адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и
съдействие, следва да са на лице две предпоставки: 1. да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал.1 и 2. в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването
на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА не е условие нито
за валидноста на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка
за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Нито
адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че
лицето на което се оказва помощта попада в изброените хипотези на чл.38,
ал.1 от ЗА. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото
писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА,
както е в настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна
е осъдена за разноски.
Съгласно чл.188, ал.1 от НПК съдът следва да определи
възнаграждението, съобразно чл.38, ал.2 от ЗА вр. с Наредба № 1 от
9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа за защита на подсъдимия, частния
обвинител или частния тъжител по дела при които за престъплението се
предвижда наказание пробация или глоба възнаграждението е 600лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.2 от същата наредба за защита по
наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250лв.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе в мотивите,
наказателното производство се е водело с оглед извършено престъпление по
чл. 148, ал.1, т.2 вр. чл. 146 от НК като за това престъпление в специалната
част на наказателния кодекс е предвидено наказание пробация и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи наказание лишаване от
свобода до шест месеца и глоба от пет до десет хиляди лева.
По делото са били проведени общо 5 съдебни заседание съответно на
02.09.2024год.; на 20.01.2025г.; 24.02.2025год.; 12.05.2025г. и на 07.07.2025год.
Съобразно нормата на чл. 14, ал.2 от Наредбата на адв. И. се дължи
възнагрждение в размер на по 250лв. за явяване в три съдебни заседания след
първите две на които се е явил, а именно за съдебните заседания след
20.01.2025год., което се равнява на 750лв.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че на адв. И. Т. И.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1350лв., която сума следва да
му бъде изплатена от частния тъжител П. Д. Х..
2
С оглед изложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА частия тъжител П. Д. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
адв. И. Т. И. от АК – Варна със служебен адрес гр.Варна, ул. „Самарско
знаме“ № 1а, за оказана безплатна правна помощ на П. Д. С. по НЧХД №
2447/2024г. по описа на Районен съд – Варна, сумата от 1350лв.,
представляваща адвокатски хонорар, на основание, чл.190, ал.1 от НПК във
вр. с чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.13, ал.1, т.1 и чл. 14, ал.2 от Наредба №1 за
възнаграждения за адвокатска работа.
Определението подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съобщение да се изпрати на подс. П. С. Д. (чрез адв. И. И.), на адв. И. И.
като негов защитник и на частния тъжител П. Д. Х. (чрез адв. П. Д.).
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3