№ 81
гр. *****, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110168167 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Е. С. Т. и К.
Й. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж. к. „**********“, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № ******. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти
на топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че всеки от ответниците му дължи поотделно следните суми: сумата от
237,56 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 36,63 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., сума в размер на 12,51 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
1
размер на 2,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.10.2019 г. до
05.10.2022 г.
Ответникът Е. С. Т. е подала отговор на исковата молба в рамките на
законоустановения едномесечен срок, в който признава правопораждащите факти на
исковете и навежда твърдение за извършено в хода на процеса плащане.
Ответникът К. Й. К., чрез назначения по делото особен представител адв. К. Д.,
е подал отговор на исковата молба в рамките на законоустановения едномесечен срок,
в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, включително оспорва да е бил собственик
или вещен ползвател на процесния имот за релевирания период. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за претендираната цена по договор за
продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните
предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница, предявени срещу Е. Т. са неоснователни, а тези срещу ответника К. К. –
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
2
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото, като качеството на двамата ответници потребители на топлинна енергия се
обуславя от установената по делото принадлежност на правото на собственост върху
процесния имот.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.03.1991 г. /л.
106/ се установява, че К. Й. К. и Е. С. К.а са придобили правото на собственост върху
3
апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „**********“, бл. № ***, ет. 5.
По делото е представен още заверен препис от искова молба за делба на същия
недвижим имот, подадена от Е. С. Т. срещу К. Й. К., на 30.08.2021 г., по която е
образувано производството по гр.д. № 50322/2021 г. по описа на СРС.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. *****, ж.к. „**********“, бл. ***, вх. А, с
което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия между ищеца и ответниците по отношение на процесния обект до размера на
притежаваните от тях квоти в съсобствеността – по 1/2 ид.ч. съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС.
Ответницата Е. С. Т. е представила доказателство за заплащане на сума в полза на
ищцовото дружество в общ размер от 330,02 лв. на 22.02.2024 г. – в хода на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано след подадено от нея
възражение по чл. 414 ГПК.
С оглед оспорванията в отговора на исковата молба, подаден от ответника К. К.
обаче за установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза. Съдът кредитира същото като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период не е имало монтирани отоплителни
тела и съответно топлоразпределители, като в банята има щранг лира, по която се
изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. В имота не се ползва топла
вода, не се начислява и топлинна енергия за затопляне на общите части. Количеството
топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на
жилището от 150 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. възлиза на сумата от 475,12 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки. Съответно дължимата от всеки от ответниците сума за този период възлиза на
237,56 лв.
По делото от ответника К. К. не се твърди и не се установява, включително
предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата
сума, а извършеното плащане на сума от 330,02 лв. от ответницата Е. Т. следва да бъде
4
съобразено като новонастъпил в хода на процеса факт. Извършеното плащане, като
настъпил в хода на производството факт, следва да бъде съобразен на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, като се отчете погасителния ефект по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания – предвид установения като доказан по основание
размер на всяко от вземанията, и при съобразяване поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
При така доказаните исковете по основание, следва да се разгледа релевираното
от ответника К. К. възражение за изтекла погасителна давност.
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което могат да
бъдат решени различно съобразно различното материалноправно положение на
другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от другарите нито ползват,
нито вредят на останалите. Всеки другар води сам своя процес в рамките на общото
производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение – извършено признание на правопораждащите
факти на иска и плащане в хода на процеса от Е. Т., и с оглед релевираното
своевременно от ответника К. К. възражение за изтекла погасителна давност, което
възражение за изтекла погасителна давност не е релевирано от другия ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
По възражението за погасяване по давност, направено от ответника К. К.:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът се счита предявен на 27.10.2022 г. Съгласно фикцията
по чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
5
преди 27.10.2019 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019
г. – 30.08.2019 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.09.2019 г. –
30.04.2021 г., т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените вземания в
производството.
При съобразяване на притежаваната от ответника К. идеална част от правото на
собственост върху имота – ½, и изчисления според заключението по съдебно
счетоводната експертиза размер на дълга за целия имот за периода от м. 09.2019 г. до
м. 04.2021 г. – 475,12 лв., съдът намира, че припадащата се част от дълга на ответника
възлиза на сумата от 237,56 лв. В случая стойността е равна на тази за целия период,
тъй като според вещото лице процесният период е с реално начало от м. 11.2019 г. /от
този момент се начисляват вземания/, поради което стойностите за целия период и за
този, в който са включени само непогасените по давност вземания, съвпадат.
При тези данни искът срещу ответника К. е основателен за пълния заявен размер,
а плащането от ответницата Т. ще бъде съобразено след разглеждане на всички искове,
както бе посочено по-горе.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу двамата ответници са доказани по основание. Съображенията за това са
следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 25,02 лв. за целия имот, поради което
исковете срещу всеки от ответниците се явяват доказани по основание за сумата от
12,51 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
6
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за процесния период върху главницата
за топлинна енергия възлиза на сумата от 73,17 лв. Съответно искът срещу всеки от
ответниците се явява доказан за сумата от 36,59 лв.
Искът за мораторна лихва, начислена върху възнаграждението за дялово
разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата
по 2,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Спрямо така доказаните по основание искове спрямо ответницата Е. Т. за сумата
от 237,56 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
релевирания период, за сумата от 12,51 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за исковия период и за сумата от 36,59 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, следва на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и при съобразяване на поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД да
бъде съобразен погасителният ефект на плащането на сума в общ размер от 303,02 лв.,
извършено от ответницата в хода на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Предвид обстоятелството, че към момента на плащането не са присъдени
разноски с влязъл в сила съдебен акт, то погасителният ефект следва да се отнесе към
претендираните в настоящото производство материални притезателни права. Със
7
сумата от 303,02 лв. е погасено изцяло вземането за лихва в размер на 36,59 лв.,
законната лихва от предявяване на иска до плащането изчислена върху двете признати
за доказани по основание главници – съответно в размер на 38,75 лв. и 2,04 лв., както и
претендираните в производството главници от 237,56 лв. и 12,51 лв., при което остава
като надвнесена сумата от 2,57 лв., която следва да бъде съобразена при изчисляване
на дължимите от нея разноски за производството. При тези изводи всички искове
срещу ответницата Е. Т. подлежат на отхвърляне.
Исковете за главница срещу ответника К. К. следва да бъдат уважени в пълен
размер, този за лихва върху реално доставената топлинна енергия да бъде уважен за
сумата от 36,59 лв. и отхвърлен за разликата до сумата от 36,63 лв. като
неоснователен, а за лихва върху дялово разпределение следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и ответниците.
Разноските, които ищецът е направил в заповедното производство възлизат на
75 лв., а в исковото производство е направил следните разноски: 25 лв. държавна
такса, 600 лв. депозити за експертизи, 300 лв. депозит за особения представител на
ответника К. К., и следва да бъде признато вземане за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. за исковото производство. Предвид обстоятелството, че плащането
от ответницата Е. Т. е извършено в хода на процеса, то тя е дала повод за образуването
му и за извършване на разноски от ищеца, поради което следва да понесе
отговорността за тях. С оглед различното процесуално поведение на ответниците,
следва да бъде различно разпределена и отговорността им за разноски, като при тези
дължими от Е. Т. не следва да се включват разноски за експертизи и особен
представител, респективно отговорността за разноски, дължими от Е. Т. следва да се
изчисли на база 37,5 лв. за заповедното производство и 62,50 лв. за исковото
производство, а спрямо ответника К. К. - на база 37,5 лв. за заповедното производство
и 962,50 лв. за исковото производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Е. Т.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 37,17 лв., представляваща
разноски направени в заповедното производство, и сумата от 61,91 лв.,
представляваща разноски направени в исковото производство, а ответникът К. К. –
сумата от 37,17 лв., представляваща разноски направени в заповедното производство,
и сумата от 953,95 лв., представляваща разноски направени в исковото производство.
Ответниците не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че К. Й. К., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 237,56 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 27.10.2022 г.
до изплащане на вземането,
8
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 12,51 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 27.10.2022 г. до изплащане
на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 36,59 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 36,59 лв. до пълния предявен размер от 36,63 лв., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„**********“, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № ******, и за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 58362/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу К. Й. К., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., което вземане се отнася до топлоснабден имот с адрес
гр. *****, ж. к. „**********“, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № ****** , и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
02.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58362/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че Е. С. Т., ЕГН ********** дължи на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от 237,56 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., сума в размер на 12,51 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., поради извършено плащане в хода на процеса,
сума в размер на 36,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 05.10.2022 г., поради извършено плащане в хода на процеса и частично като
неоснователен, както и сумата в размер на 2,53 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„**********“, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № ******, и за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 58362/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Й. К., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 37,17 лв., представляваща разноски
направени в заповедното производство, и сумата от 953,95 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. Т., ЕГН ********** да заплати
9
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 37,17 лв., представляваща разноски
направени в заповедното производство, и сумата от 61,91 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10