Решение по дело №8881/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 16 ноември 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720108881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1608                                        28.10.2019г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На четиринадесети октомври                                                   Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Антония Стоева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №08881 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Д.Р.Д., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 971,14лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 131,53лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3703/12.07.2018г., издадена по ч.г.д.№04885/2018г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът Д.Р.Д.  е подал отговор чрез своя особен представител адв. Т., с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че няма възникнало валидно облигационно правоотношение с ищеца, тъй като няма решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Ответникът твърди, че неправомерно в дължимите суми за главница е включена и вноската за дялово разпределение. Ответникът възразява, че ищецът  не е фактурирал действително потребената топлинна енергия доколкото методиката, използвана от ищеца е отменена с решение на ВАС  от 13.04.2018г. Доколкото няма валидно определено задължение за главница ответникът оспорва дължимост и на акцесорните претенции за лихва.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3703/12.07.2018г., издадена по ч.г.д.№04885/2018г. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 16.09.2019г.

По делото е прието писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи”, видно от което ответникът Д.Р.Д.  е декларирала, че е съсобственик на процесния имот, като в същата декларация не е посочена частта от правото на съсобственост, която деклараторът притежава. В декларацията е посочено, че за процесният имот е подадено приложение от друг съсобственик, което обаче не е приложено към делото. В данъчната декларация въобще не е посочено правно основание, от което да произтича правото на съсобственост. Към данъчната декларация няма приложен документ, който да доказва притежаваните права.

Съдът намира, че от приетите по делото доказателства не може да се направи извод за наличие за обема на притежаваното право на собственост върху процесния имот от страна на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  срещу Д.Р.Д., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 971,14лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 131,53лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3703/12.07.2018г., издадена по ч.г.д.№04885/2018г. на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04885/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: