Р Е Ш Е Н И Е
№262272/14.7.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №8266 по описа
на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от ”В.
И К. - ВАРНА” ООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, за съдебно установяване в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 7255,05 лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани *** услуги за периода
07.01.2019г. до 06.04.2020г. за
обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. Р.М.№ 5 по партида с аб. № 53616, за което вземане
са издадени фактури в периода 12.02.2019г.
до 08.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-
29.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 731,29 лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
от 12.03.2019г. до
12.03.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнене на парично задължение №2214/01.06.2020г., постановена
по ч.гр.дело №****/2020г. на ВРС, на осн.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че
ищеца в качеството си на *** оператор е доставил на ответника услуги за периода от 07.01.2019г. до
06.04.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Р.М.№ 5 по партида с аб. № 53616, които не са били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се релелевират
възражения, като се оспорва размера
на отчетеното количество *** услуги. Ответника счита, че месечно изразходва
около 15-20 м3 вода, като същевременно за процесния период са липсвали аварии,
които да предположат по-висок разход.Счита, че претендираните количества вода е
практически невъзможно да бъдат изразходени. Желае да бъде отхвърлен
предявеният иск.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представени
по делото са Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***
оператор.
Представен
е карнет воден по партида с аб.№1710264 на ответника,
на адрес на потребление гр. Варна, ул. Рали Мавродиев №5 – кафе, в който се
посочва, че на 07.02.2019г. е осъществен отчет на водомер № 57938562, като са
констатирани показания на същия от 2337 куб. м. Протокола е подписан от
потребителя, посочено е, че е съставен и протокол № 23/11.02.2019г.
Представен
е по делото протокол № 23/11.02.2019г., в който се посочва, че на 11.02.2019г.
е осъществен отчет и оглед на монтирания на адреса на потребление водомер- smart, като са
отчетени показания на същия – 2589 куб. метра. Протокола е съставен и подписан
от представляващия и управляващ ответното дружество.
Представен
е опис на отчети по партида с аб.№1710264 на
ответника, за периода 11.09.2019г. – 08.04.2020г.
Изготвена
и приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в която се
посочва, че ищецът е остойностил за периода
07.01.2019г.-07.02.2019г. под формата на изразходвани *** услуги, сумата от
общо 7232,56 лева, които съставляват стойността на 2337 куб. метра питейна
вода, за което обстоятелство е съставена и фактура № **********/12.02.2019г. За
периода 05.02.2020г.-05.03.2020г. задължението възлиза на 16,07 лева, за
отчетените 5 куб. метра питейна вода, а за периода 05.03.2020г.-06.04.2020г. –
2 куб. метра, на стойност от 6,42 лева. Общия размер на задължението експерта
установява, че възлиза на 7255,05 лева, а размера на дължимата мораторна лихва
за забава възлиза на 731,29 лева.
Представена
и приета по делото е съдебно – техническа експертиза на в.л. Н.А., в която се
посочва, че процесния водомер е монтиран в обект, който има статут на заведение
– кафе. Водомерът е 5м3 сух – smart, като диаметъра на захранващата
го тръба е в размер на ¾. При този размер на пропускателната способност
на тръбата в рамките на една секунда могат да преминат 0,28 литра,като за 24
часа общото количество би могло да възлиза на 24,192 куб. метра. На база 32
дневен отчетен период общото максимално количество питейна вода, която би
преминала през захранващата тръба би могло да възлиза на 774куб. метра.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай
същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за
доставка на *** услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави
същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението
си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че
ответникът има качество на потребител – юридическо лице по см. чл. 2, т.1
пр.1-во вр. чл. 59, ал.1, т.1 от ОУ. Във всички
случаи потребители на *** услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици,
ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ.
Качеството на потребител на *** услуги на адреса, на който е монтиран процесния
водомер не се оспорва от ответника, поради което следва да бъде направен извод,
че той е задължено за плащане на предоставените на обекта на потребление ***
услуги лице.
Спорът по същество е съсредоточен
около въпроса дали така изчисленото количество *** услуги се дължи от
потребителя, при възражения, че за този период, за който същото се сочи, че е
отчетено в посочения от ищеца обем, не би могло да бъде доставено на адреса на
потребление.
На осн. чл. 22 от Общите условия за предоставяне на ***
услуги на потребителите от *** оператор, изразходваните количества питейна вода
се отчитат от водомер, който е монтиран на водопроводно отклонение от ***
оператора или в имота на потребителя. В процесния казус не е спорно, а се
установява от писмените доказателства по делото, вкл. и от заключението на в.л.
А., че в имота на ответното дружество е монтиран водомер, който е в
метрологична годност и като такъв представлява годно техническо средство, с
което да бъде измервана доставената на обекта на потребление питейна вода. Отчетът
на водомера се извършва от представител на оператора в присъствието на
потребителя, съобразно изискванията на чл. 23, ал.4 от Общите условия, като с
подписът си потребителя удостоверява съответното показание в данните за
отчета.В процесната хипотеза на 07.02.2019г. е извършен отчет на водомера на
ответника, като са констатирани нови показания на същия от 2588 куб.метра. Последното
записване на показанията на водомера е отразено на 251 куб. метра, при което
към момента на последния отчет е вписана разликата от 2337 кум. метра (2588
куб.м. – 251куб.м.).В протокола е положен подпис на потребителя, който подпис в
хода на съдебното производство не е оспорен, че принадлежи на управляващия и
представляващ ответното дружество. При така изложеното следва, че с полагане на
своя подпис потребителя на *** услуги е удостоверил показанията на средството за измерване, към момента
на снемане на отчет на същото. С полагане на подпис в този документ, който по
своята същност е частен свидетелстващ такъв, ответникът извънсъдебно признава
неизгоден за себе си факт, а именно че разликата между старото и ново отчетено
показание на водомера монтиран в неговия адрес на потребление възлиза на 2337
куб.метра. В последствие на 11.02.2019г. е съставен констативен протокол в
присъствието на представляващия и управляващ ответника, в който е удостоверено,
че моментното показание на водомера, който е монтиран на обекта на потребление
възлиза на 2589 куб.метра.В същия протокол е посочено, че водомерът е
метрологично годен и с поставена валидна пломба. Протокола е подписан от
представляващия ответника без вписване на забележки в него. Посочения протокол
е втори съставен във времето частен свидетелстващ документ, в който ответникът
извънсъдебно признава, че към момента на неговото съставяне показанията на
водомера са такива, каквито са вписани в протокола.
На
основание чл.23, ал.1, т.1 вр. чл.3, т.2 от Общите
условия, периодичността на отчета показанията на водомера за стопански
потребители е един месец, като в разпоредбата на чл.23, ал.3 е предвидено, че в
междинните периоди операторът ежемесечно начислява количество изразходена вода,
определено въз основа на средния разход от предходните два периода. Изрично се
посочва, че след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление.
В
представения по делото карнет за предходните два периода преди осъщественото
отчитане на 07.02.2019г., ежемесечно са вписвани от по 10 куб. м. консумация на
питейна вода. Видно от документа тези количества вода, които са отчетени не са
удостоверени от потребителя с полагане на подпис. На 07.02.2019г. е осъществен
отчет в присъствието на абоната, при който е отчетено реалното показание на
водомера, като това реално количество използвана питейна вода е удостоверено от
представляващия потребителя с полагане на подпис в карнета. Макар и по делото
да е прието заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. А., в което
се сочи, че за процесния период от време, за който е съставена фактура от
12.02.2019г. на стойност 7232,56 лева не би могло да бъде доставена питейна
вода на обекта в размер на 2337 куб. метра, следва да бъде посочено, че това
количество по своята същност съставлява изравнителен обем на реално доставената
питейна вода от количествата, които до този момент са били служебно начислявани
на потребителя за този адрес на потребление на *** услуги. *** оператора с фактура
№**********/12.02.2019г. извършва изравняващата сметка, като начислява по утвърдени
цени реалното количество предоставена на обекта на потребление питейна вода.
Ответникът не установи в хода на съдебното производство кога за последен път преди
осъщественото на 07.02.2019г. отчитане
на водомера е извършвано реално отчитане, за който период да бъде изследвано
обстоятелството дали е възможно предвид пропускателната способност на
захранващата тръба да бъде доставено това количество питейна вода, което е
посочено в процесната фактура от 12.02.2019г. При тези изводи съдът намира за ирелевантен доказания по делото факт, че за период от 32
дни, за който е съставена фактура от 12.02.2019г. на обекта не могат да бъдат
доставени 2337 куб. метра питейна вода. Като е положил подпис в карнета при
отчитане на водомера, съответно в констативен протокол съставен дни след това
отчитане, представляващия и управляващ ответното дружество е удостоверил
реалното количество доставена питейна вода на обекта на потребление имащ
качество на стопански обект – обществено заведение. Представеният по делото
карнет и констативен протокол за отчет материализират извънсъдебното признание
на неизгоден за ответната страна факт, при което и доколкото авторството на
положения в тези документи подпис не е оспорено, съдът следва да приеме, че
волеизявлението в тези документи принадлежи на представляващия и управляващ
ответника. Положен е подпис от потребител в карнета и при следващ отчет на
водомера от 07.03.2019г., 08.05.2019г., с което е удостоверено реалното
количество доставена питейна вода. Същото е изчислено по надлежно определени
цени, които са приети от КЕВР, поради което предявеният иск за главница в
размер на 7255,05 лева се явява доказан както по основание така и по размер,
поради което следва да бъде уважен. Върху уважения размер на главницата следва
да бъде присъдена и законна лихва за забава считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
29.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
Предвид
основателност на предявения главен иск, акцесорната претенция за присъждане на
мораторна лихва върху уважената главница също се явява основателна предвид
това, че не се установи погасяване на задължението от страна на ответника във
връзка с предоставените му от ищеца *** услуги. По отношение на размера на
задължението съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Д.П., като компетентно
и безпристрастно дадено, при което и този иск в размер на 731,29 лева следва да
бъде уважен.
По
отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на
ищеца се дължат разноски в размер на 430,47 лева, от които 330,47 лева сторени
съдебно – деловодни разноски и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
За проведеното заповедно
производство на ищеца се дължат 209,73 лева, от които 159,73 лева заплатена по
сметка на съда държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** дължи на ”В. И К. - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 7255,05 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани *** услуги за периода
07.01.2019г. до 06.04.2020г.
за обект
на потребление, находящ се
в гр. Варна, ул. Р.М.№ 5 по партида с аб. № 53616, за което вземане
са издадени фактури в периода 12.02.2019г.
до 08.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-
29.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 731,29 лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
от 12.03.2019г. до
12.03.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК №2214/01.06.2020г., постановена по ч.гр.дело
№****/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
Осъжда „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати
на ”В. И К. -
ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 430,47
(четиристотин и тридесет лева и 47 ст.) лева, от които 330,47 лева сторени съдебно
– деловодни разноски и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, както
и сумата от 209,73
(двеста и девет лева и 73 ст.) лева, от които 159,73 лева заплатена по сметка на
съда държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за проведеното
заповедно производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :