№ 60
гр. Берковица, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200308 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А. Д., с ЕГН ********** от град Враца, ул.
„............ против Наказателно постановление № 22-0243-000618/ 19.08.2022 г.
на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото НП жалбоподателят твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби, както и в несъответствие с целта на Закона. Оспорва изцяло
констатациите в АУАН. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение.
Навежда доводи, че като участник в движението не би могъл да очаква
появата на голяма дупка на пътното платно, за да възникне заложеното в
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение да съобрази скоростта си на
движение с такова препятствие, още повече че в конкретния случай
опасността от поява на дупки/неравности по пътното платно не е била
сигнализирана с предупредителен знак А12 „Неравности по платното за
движение“ в района на инцидента.
Въззиваемата страна Началника на РУ на МВР – Берковица не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с
което изпращат жалбата на Д. молят съда да потвърди с решение издаденото
1
наказателно постановление по ЗДвП на Началника на РУ Берковица.
Анализирани поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а
разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че на
09.08.2022 г. в 14:35 часа в община Вършец на път трети клас № 162 като
водач на лек автомобил „БМВ Х5“ с ДК № ................, при обстоятелства: на
път III -162, км. 31+985 с посока на движение от град Враца към град Вършец
управлява лек автомобил „БМВ Х5“ с ДК № ................, собственост на Ангел
Д. А. с ЕГН **********, като не избира скоростта на движение съобразно
релефа на пътя - след лява крива на прав участък, не успява да избегне дупка
в дясната част на дясна пътна лента или да спре, навлиза в пътната неравност
- изровена асфалтова настилка (дупка) и пука предна и задна гуми на
автомобила, повреждат се и двете лети джанти. Реализира ПТП с материални
щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 null с фабричен номер ARBB-0070, като уреда отчита 0
промила алкохол.
При така установената фактическа обстановка административно
наказващият орган възприел, че В. Д. виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от
ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Изготвени са протокол за ПТП, План-схема, Декларация и други.
Свидетелят Т. Й. Г. съставил срещу В. А. Д. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 715924/ 09.08.2022 г. за нарушение
на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Е. И.
А., бил предявен на Д. и той го подписал, с отметката, че има възражения. В
законоустановения 7- дневен срок такива са подадени пред Началника на РУ
в ОД МВР Монтана, РУ Берковица.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-0243-000618/19.08.2022 г. на Началника на РУ
Берковица, с което на административно наказания е наложено наказание
глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на
вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на
2
императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха
събрани категорични доказателства за това. Както е посочил въззивникът,
актосъставителят и свидетелят по АУАН не са очевидци на пътно-
транспортното произшествие. Те са пристигнали след инцидента, поради
което не са възприели факти от обективната действителност, представляващи
нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП.
Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност,
тъй като никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя, нито
механизма на осъществилото се от превозното средство навлизане в пътна
неравност- изровена асфалтова настилка (дупка). Така посоченото нарушение
не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци
или други обективни находки, като почива единствено на житейско
предположение. Други свидетели и очевидци на ПТП не се сочат.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите
по делото писмени доказателства. По делото е изготвен и приложен
протокол за ПТП и план-схема на ПТП, но от тях не става ясно как е изяснен
механизма на настъпилото ПТП. Не са снети писмени обяснения от
очевидци. Същите са съставени единствено по данните, подадени от
жалбоподателя. В АУАН и НП е посочено, че са причинени материални щети,
без да са конкретизирани, т.е. в АУАН и НП липсват описани елементи от
фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, които
представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити.
Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че не избира скоростта
на движение съобразно релефа на пътя - след лява крива на прав участък, не
успява да избегне дупка в дясната част на дясна пътна лента или да спре,
навлиза в пътната неравност - изровена асфалтова настилка (дупка), в
резултат на което не е в състояние да спре и пука предна и задна гуми на
автомобила, повреждат се и двете лети джанти, като реализира материални
щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без
същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално
нарушение от страна на административно-наказващият орган. Изискването за
описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това
санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за
упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези
факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.
Нарушена е и императивната разпоредба на чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на
3
административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото
доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в
акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са
установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-
транспортното произшествие.
Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са
очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са
възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване
от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в
акта фактическа обстановка не се установява с категоричност, тъй като
двамата свидетели не се явяват, за да потвърдят отразените в АУАН
констатации. Поради това никой не е възприел извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на
осъществилия се инцидент. Така посоченото нарушение не е подкрепено от
годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни
находки, като почива единствено на житейско предположение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
На следващо място, на жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки
се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена
опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил
ПТП. Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е
нарушил следната материална разпоредба – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм. нарушение с оглед на
ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая,
обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-
наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв
начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което
внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от
Д. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на
4
конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и
наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема,
че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и
правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е
установена изобщо скоростта, за да се прави извод, че същата е несъобразена.
Задължително, за да се приеме, че скоростта на движение на едно превозно
средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се
установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността
на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават
безопасността на движението. При това положение само на това основание
следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като
недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя В. А. Д.,
с ЕГН ********** от град Враца, ул. „............ съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
- ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., следва да бъде присъдено
поискано чрез адв. Т.З. адвокатско възнаграждение.Видно от договора за
правна защита, жалбоподателят е направил разходи за защитник в размер на
400лв..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0243-000618/
19.08.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което на
В. А. Д., с ЕГН ********** от град Враца, ул. „............ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Монтана да заплати на В.
А. Д., с ЕГН ********** от град Враца, ул. „............ направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5