№ 1590
гр. Варна, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100501201 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:02 часа се явиха:
Въззивникът Н. Г. П., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П. Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемите страни С. С. П. и П. П. П., редовно призовани, явяват се
лично, представляват се от адв. И. Б., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262381/21.05.2024г., подадена от
Н. Г. П., ЕГН **********, срещу решение № 260023/29.04.2024г., постановено
1
по гр.д. № 16472/2020г. по описа на РСВарна, 35 състав, в частите му, с които:
- са разпределени на основание чл.353 от ГПК дяловете от допуснатия
до делба недвижим имот между съделителите, както следва: поставен е в дял и
изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН ********** самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2553.463.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище – апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с площ от 90 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район
Приморски, ул. „Т.“ № 1-Б, ет.2, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор № 10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: 10135.2553.463.1.1, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 156845,83 лева,
а общ дял на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, при квоти
4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за С. С.
П., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.2553.463.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с
площ от 31 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. „Р.“ № 16,
ет.-1, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект,
одобрен от Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г., приложена на
л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор №
10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: 10135.2553.463.1.1, ведно с прилежащите 59,79
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
2
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 36054,17 лева;
- е осъден Н. Г. П., ЕГН ********** да заплати на С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** за уравнение на дяловете сумата в
размер на 20208,33 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
влизане в сила на решението, на основание чл.69, ал.2, пр.II от ЗН;
- е отхвърлен иска на Н. Г. П., ЕГН ********** срещу С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
за разликата над присъдения размер от 3180 лева до пълния предявен размер
от 7100 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения
бедвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с
адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. идеални части
от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо идентификатор
№ 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при
граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850, 10135.2553.1953,
10135.2553.73, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2022г
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като необосновано, постановено при нарушение на
материалния закони съдопроизводствените правила. Въззивникът не споделя
извода на първоинстанционния съд, че съществува възможност всеки
съделител да получи дял в натура. Счита, че съдът неправилно е приел, че
представеният инвестиционен проект за разделяне на допуснатия до делба
имот е в съответствие с чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ. Излага, че съобразно
заключението на вещото лице в избените помещения единствено възможно е
да се обособи самостоятелен обект „кабинет“, а инвестиционният проект е за
„склад“; за да се обособи ракъв обект е необходимо да се промени
предназначението му от жилищен в нежилищен, което представлява
значително преустройство; за да се допусна промяна в предназначението се
изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост;
предпоставките на чл.38, ал.5 от ЗУТ не са приложими, защото се отнасят към
съществуващ самостоятелен обект; приложената схема на разпределение на
маста за паркиране в поземления имот не отговаря на изискванията на Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
3
комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии; според
вещите лица за обособяването на самостоятелен обект са необходими редица
строителномонтажни работи, а в инвестиционния обект не са предвидени
такива; неприложима е разпоредбата на чл.147а от ЗУТ; липсват част
„Водоснабдяване“ и част „Електрическа“ към инвестиционния проект.
Въззивникът счита още, че съдът необосновано приема, че необходимите
преустройства са в рамките на допустимите 10-15 %, както и че неправилно е
приложена съпоставката между стойността на допуснатия до делба недвижим
имот като пазарна оценка на апартамента и новоoбособения имот и
стойността на идеалните части от поземления имот спрямо стойността на
необходимите преустройства. Въззивникът намира решението за
необосновано и по отношение на присъдения му размер на обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот като кредитира заключението на
вещото лице Ангелова без да отчита, че същото е за среден пазарен наем на
жилище с използваема площ от 64 кв.м., а не за целия имот – жилище от 90
кв.м. и избени помещения от 31 кв.м. Моли решението в обжалваните части
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, да бъде уважен изцяло
предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по иска по сметки, както и тези във въззивното
производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите страни С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите сочат, че след
като самостоятелният обект „склад“ има идентификатор различен от
самостоятелния обект „жилище“ и главният архитект е одобрил
инвестиционния проект, последният отговаря на всички изисквания на ЗУТ.
Относно вида на самостоятелния обект считат, че зависи от желанието на
инвеститора. Считат още, че при промяна на предназначението от маза в склад
няма никакви преустройства, доколкото и двата обекта са нежилищни.
Споделят изводите на съда по иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Излагат, че в
експертизата на вещото лице Ц.А. е допусната очевидна фактическа грешка
като имотът е записан с площ от 64 кв.м. вместо действителните 90 кв.м.
Молят решението да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
4
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада. Поддържам изложеното във
въззивната жалба.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Запознат съм с доклада.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Представям списък с разноски. Нямам възражение по
представения списък.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските и договори за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба и да постановите решение,
с което да отмените първоинстанционното решение и да приемете, че
процесния имот предмет на делбата е неподеляем, като постановите същия да
бъде изнесен на публична продан. Моля да уважите в цялост предявения иск
за обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Моля да ми присъдите
разноски в настоящото производство и да ми дадете възможност да представя
писмена защита.
5
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана и да постановите решение, с което да потвърдите
първоинстанционното такова като правилно, обосновано и законосъобразно.
Моля да присъдите разноски на доверите ми в настоящото производство. Във
въззивната жалба са наведени оплаквания във връзка с предназначението на
помещението „изба“ в самостоятелен обект „склад“. ЗУТ дава различни
възможности – обекта да бъде кабинет, да бъде склад, да бъде ателие и т.н.
Посочили сме, че това е въпрос на избор на ищеца, който ще прави промяната.
След като съдът му е дал възможност и указания да изготви инвестиционен
проект и да го представи в Община Варна, същият инвестиционен проект е
утвърден от Главния архитект на Общината, т.е. той отговаря на всички
изисквания на ЗУТ. Считаме, че всички останали твърдения, че ще има големи
промени, т.е. големи инвестиции при промяната на предназначението са
несъстоятелни, тъй като не се извършват никакви строителни мероприятия.
Разделят се единствено В и К и ел. инсталациите, прави се замазка на пода и
се боядисват стените и тавана. Това е нищожна инвестиция в сравнение с това,
което е като стойност самия склад. По отношение на претенцията чл. 31, ал. 2
от ЗС, там има въведени две твърдения, които се оспорват. Едното относно
периода, който е определил съда. Това е от 27.10.2020 г. до 05.07.2022 г. Този
период го е определил самият ищец в първото проведено заседание във втора
фаза на делбата. Съдът изрично попита ищеца какъв период определя и си
спомням, че след това го попита още веднъж, тъй като страната беше
определила само началната дата. Той сам си определи този период. Второто
твърдение за това, че вещото лице Ц.А. е допуснала грешка като е оценила
жилище, което не отговаря на площта на процесното, съм отбелязал в отговора
си, че нейната експертиза е проведена три години по-късно, отколкото
експертизата на вещото лице Шена Хаджиева, където са допуснати две явни
фактически грешки. В експертизата правилно са записани идентификатора,
адреса и площта на имота, след това се вижда, че става въпрос не за ул. “Р.“, а
за ул. “Р.“, но за същия номер 16. Вещото лице е писало върху стара
експертиза и е допуснала тези грешки. Смятам, че и по този въпрос съдът
правилно е мотивирал решението си. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
6
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника в
едноседмичен срок от днес да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:09
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7