Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.02.2022 г., гр. Лом
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - гр. Лом, ІІ граждански състав,
в публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА,
при секретар Мартина Здравкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1651/2020 г. по описа на РС - Лом, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, гр. ****, чрез адв. З.Й.Ц.
от САК, съдебен адрес:***, против Б.Е.Д. с ЕГН ********** ***, с правно
основание чл. 124, ал.,1 във вр. с чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В ИМ се твърди, че между
ответника и „Теленор България“ ЕАД са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1./ Допълнително споразумение № ********* от
06.09.2008 г. по програма «Заедно» към Договор за мобилни/фиксирани услуги,
съгласно което за мобилен № **** влиза в сила нов абонаментен план.
2./ Допълнително споразумение №
********* от 12.06.2009 г. по програма «Заедно» към Договора за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.06.2009 г., съгласно което
за мобилен № **** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е
предоставено мобилно устройство LG KP500, съгласно договор за лизинг с обща
лизингова цена 342,24 лв. с вкл. ДДС.
3./ Допълнително споразумение № ********* от
16.03.2011 г. по програма «Заедно» към Договор за мобилни/фиксирани
услуги,съгласно което за мобилен № **** влиза в сила нов абонаментен план.
4./ Допълнително споразумение № ********* от
12.04.2012 г. по програма «Заедно» към Договора за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 12.04.2012 г., съгласно което за мобилен № **** влиза в
сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство NOKIA
C1-01, съгласно договор за лизинг с обща лизингова цена 73,14 лв. с вкл. ДДС.
5./ Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ №
********* от 10.07.2012 г., съгласно който мобилни номера ****, ****, ****, ****
се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки, за срок до
10.07.2014 г.
6./ Допълнително споразумение № ********* от
07.05.2014 г. по програма «Заедно» към Договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно
което за мобилен № **** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 16,99 лв. с вкл. ДДС, или 14,16 лв. без вкл. ДДС, а
на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA 220.
7./ Договор за мобилни услуги № ********* от
05.08.2014 г., съгласно който на клиента се предоставя мобилен телефонен номер ****
със стандартна месечна абонаментна такса 5,90 лв. с вкл. ДДС, или 4,92 лв. без
вкл. ДДС, и мобилно устройство ZTE MF667 High Speed 21.
8./ Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ №
********* от 05.08.2014 г., съгласно който мобилните номера **** и **** се
включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки със срок до
05.08.2016 г.
9./ Договор за мобилни услуги № ********* от
10.12.2014 г. и Договор за лизинг от 10.12.2014 г., съгласно който на клиента
се предоставя мобилен телефонен номер ********** със стандартна месечна
абонаментна такса 13,90 лв. с вкл. ДДС, или 11,58 лв. без вкл. ДДС, и мобилно
устройство – таблет PRESTGIO RANGER 3277 3G, с отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91,77 лв. с вкл.ДДС, за
ползването на която следва да заплати 23 бр. месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 3,99 лв. с вкл.ДДС.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури за периода от м. юни 2016 г.
до м. октомври 2016 г., както следва: № **********/01.06.2016 г., № **********/01.07.2016
г., № **********/01.08.2016 г., № **********/01.10.2016 г., като във всяка от
тях са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
В ИМ се твърди, че изискуемостта на
вземанията по всяка една от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването ѝ.
Поради липса на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните задължения към ищеца, е депозирано
Заявление по чл. 410 от ГПК пред РС - Лом, въз основа на което е било
образувано ч. гр. д. № 1830/2018 г. по описа на РС - Лом, като е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника лично,
който, в предвидения срок, е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за установено,
че към ответника Б.Е.Д., съществуването на изискуемо парично вземане на ищеца
по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1830/2018
г. по описа на РС - гр. Лом против ответника Б.Е.Д., както следва: 283,02 лв.
/двеста осемдесет и три лева и две стотинки/, дължими съгласно фактура №
**********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.07.2016 г., фактура №
**********/01.08.2016 г. и фактура № **********/01.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното плащане на сумата.
Искът е допустим, налице е интерес от търсената с него
защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Претендират
се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. Постъпила е Молба от проц. представител на ищеца - адв. З.Ц. от
САК, в която поддържа предявения установителен иск и моли делото да се разгледа
в негово отсъствие, като съда постанови решение, с което уважи изцяло иска,
така както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и
исковото производства разноски.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в с.з. В становището си признава иска по
отношение на лизинговите вноски, които дължи, като оспорва размера на дължимите
суми по отношение на потребените мобилни услуги, като уточнява, че направеното
възражение срещу издадената Заповед е, че не дължи търсените суми, тъй като
договорът между страните е прекратен, както и че е договорен лимит от 50 лева с
оператора, при надвишаването на който е следвало да му спрат мобилните услуги.
Съдът,
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
С
оглед наведените в Исковата молба твърдения, съдът приема, че е сезиран с
искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен,
поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на
иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното
по делото ч. гр. д. № 1830/2018 г. по описа на РС - гр. Лом се установява, че е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2018 г., с която
е разпоредено длъжникът Б.Е.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, гр. ****, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд,
главница в размер на 283,02 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018
г. до окончателното изплащане, сумата в общ размер на 385 лв. разноски в
заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение, сумата в общ размер на 385 лв. разноски за настоящото
производство, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение и 124 лв. за назначената и изготвена съдебно счетоводна
експертиза.
Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена лично на ответника
на 31.08.2018 г.
Ответникът се е възползвал от правото
си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл. 414 от ГПК с
вх. № 260446 от 14.09.2020 г., като е посочил, че възразява срещу нелоялното отношение
на операторите и надписването на сметките му. Така подаденото възражение е в
законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на 03.09.2020 г. и, преди изтичане на едномесечният срок –
на 03.10.2020 г., заявителят е подал в РС - Лом ИМ, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Съдът, като съобрази обстоятелства по
делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност, формира
следния извод:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск
кредиторът - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
неговият размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на
заповед за изпълнение и ищцовото дружество
не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се
установи в производството, че между страните са сключени и валидно са действали
Допълнително споразумение № ********* от 07.05.2014 г. по програма «Заедно» към
Договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен № ****
влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 16,99
лв. с вкл. ДДС, или 14,16 лв. без вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат NOKIA 220, Договор за мобилни
услуги № ********* от 05.08.2014 г., съгласно който на клиента се предоставя
мобилен телефонен номер **** със стандартна месечна абонаментна такса 5,90 лв.
с вкл. ДДС, или 4,92 лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство ZTE MF667 High
Speed 21 и Договор за мобилни услуги № ********* от 10.12.2014 г. и Договор за
лизинг от 10.12.2014 г., съгласно който на клиента се предоставя мобилен
телефонен номер ********** със стандартна
месечна абонаментна такса 13,90 лв. с вкл. ДДС, или 11,58 лв. без вкл. ДДС, и
мобилно устройство – таблет PRESTGIO RANGER 3277 3G, с отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91,77 лв. с вкл. ДДС,
за ползването на която следва да заплати 23 бр. месечни лизингови вноски, всяка
в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС, като, въз основа на същия, ответникът е
ползвал предоставените от дружеството услуги.
Така между страните са възникнали облигационни връзки,
регулирани от сключените договори и приетите общи условия към тях.
Приетите от съда писмени договори не бяха оспорени от
ответника по делото, както и не бяха оспорени и фактура № **********/01.07.2016
г., фактура № **********/01.08.2016 г. и фактура № **********/01.10.2016 г.
В
законноустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е възразил и оспорил
представените писмени доказателства, и не е ангажирал доказателства. В
откритото съдено заседание е оспорена е само фактура
№ **********/01.06.2016 г. и то не в пълния ѝ размер, а само по отношение
на начислената сума в размер на 200,62 лв. Сумата в размер на 3,99 лв. не е
оспорена, тъй като се дължи по договор за лизинг, за който ответникът прави
признание, че действително дължи. Наведеното възражение, че ответникът не дължи
сумата в размер на 200,62 лв., не се доказа в настоящото производство, не се
установи клауза в посочените договори, която да урежда кредитен лимит в размер
на 50 лева, поради което възражението на ответника, като недоказано, се явява неоснователно.
От тук, съдът намира, че главната искова претенция е основателна и
доказана в пълен размер, като следва да се признае дължимостта на вземането за
главница по процесните договори в цялост.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран
размер отностно претендираната главница.
При този изход на процеса, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски както следва:
сумата в общ размер на 385 лв. разноски в заповедното производство, от които 25
лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, сумата в общ размер на
385 лв. разноски за настоящото производство, от които 25 лв. държавна такса и
360 лв. за адвокатско възнаграждение, и 124 лв. за назначената и изготвена
съдебно счетоводна експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Е.Д. с ЕГН ********** ***, съществуването на
вземане на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, гр. ****, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2018
г. по ч. гр. д. № 1830/2018 г. по описа на РС - гр. Лом против ответника Б.Е.Д.,
както следва: 283,02 лв. /двеста осемдесет и три лева и две стотинки/, дължими
съгласно фактура № **********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.07.2016 г.,
фактура № **********/01.08.2016 г. и фактура № **********/01.10.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 30.08.2018 г., до
окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.Е.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, гр. ****, направените в настоящото
производство разноски, както следва: сумата в общ размер на 385 лв. разноски в
заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение, сумата в общ размер на 385 лв. разноски за настоящото
производство, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и 124 лв. за назначената и изготвена съдебно счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - гр. Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 1830/2018
г. по описа на РС - Лом.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: