РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Девин, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100142 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 111 и чл. 56 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е имала сключен граждански брак
с лицето Б. Ю. Г. на 12.03.1974 г., видно от удостоверение за граждански брак от
Общински съвет-Д. като предбрачното й фамилно име е К., а след сключване на
гражданския брак е с фамилно име-Г. Твърди, че с Решение № 96/30.03.1994г.,
постановено по гр.дело № 405/1993г. по описа на Районен съд-Девин е
прекратен сключения й граждански брак с лицето Б. Ю. Г. като дълбоко и
непоправимо разстроен. Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 200, том I, нотариално дело № 724/1997г. по описа на Районен съд-
Девин ищцата и бившия й съпруг-Б. Г. са дарили на дъщеря им Кр. Б. Г.първия
етаж със застроена площ от 91 кв.м., а на сина им -първия ответник Ю. Б. Г. -
втория етаж със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, хол,
коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна сграда,
построена въз основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по ЗРП на гр.Д., при
граници на парцела: изток-улица Сл. К., запад- улица Ш. Андр., север-улица, юг-
М. К., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 20465.503.817 с
площ от 510 кв. м., ведно с находяща се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при съседи на
имота: 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и 20465.503.1670, одобрен
със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК по
кадастралната карта на гр. Д., ул. Сл. К. № ** като е учредено право на ползване
пожизнено на дарителите Б. Ю. Г. и ищцата С. С. К./Л./ върху дарените два
1
етажа докато са живи, както и си запазват правото на надстрояване на
жилищната сграда с трети и четвърти етажи, като дарените лица нямат право да
продават, даряват, заменят, ипотекират дарения им имот, без съгласие на
двамата дарители докато са живи. Твърди, че сключила граждански брак с
лицето Р. Р. Л. и след брака е приела фамилното име на съпруга си Л., за което
е издадено удостоверение за сключен граждански брак от 24.01.2020г. от
Община-Д. като ищцата със съпруга й Р. Л. живеят в къща на първия етаж, а
ответниците на втория етаж от жилищна сграда /къща/, находяща се в гр.Д.,ул.
Сл. К. № **. Твърди, че до преди около три години- до З0 май 2019г. са нямали
никакви проблеми с първия ответник-Ю. Г. за ползването на втория етаж като са
имали достъп, ключ и ползването на жилищния етаж по предназначение, но след
тази дата след като ответника Ю. Г. заживял на семейни начала с ответницата
започнали проблемите, като без тяхно съгласие са превърнали част от втория
етаж /хола/ в производствен цех, чрез поставяне на три броя професионални
шевни машини и извършват производствена дейност в къщата, нямам достъп и
ключ от втория жилищен етаж въпреки учреденото им право на ползване с
горепосочения нотариален акт. Твърди, че тя и съпруга й желаят да си ползват
втория етаж от горепосочената жилищна сграда, но ответниците не ги допускат
и нарушават учреденото им право на ползване докато е жива, а с поведението си
и действията ответниците вдигат голям шум и ги тормозят психически, с оглед
здравословното й състояние- има четири операции на главата и се нуждае от
спокойствие. Счита, че е налице накърненото й материално право по чл.111 от
ЗС вр. с чл.108 от ЗС, вр. с чл.56 от ЗС. Предвид гореизложеното за ищцата се
явява правен интерес като носител на учредено вещно право на ползване-
безвъзмездно и пожизнено върху втория жилищен етаж от горепосочената
жилищна сграда да докаже, че ответниците владеят въпросния жилищен етаж без
основание и се осъдят ответниците да й предадат ползването на втория жилищен
етаж, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на настоящото
дело.
Моли съда да постанови съдебно решение по отношение на ответниците,
с което: 1. Признае за установено на основание чл.108 вр. чл.111 от ЗС, във вр.
чл.56 от ЗС, че ищцата С. С. Л., с ЕГН ********** от гр.Д., обл. Смолян, ул.
Сл. К. № ** заедно с Б. Ю. Г., с ЕГН ********** е носител на пожизнено,
безвъзмездно право на ползване, собственост на Ю. Б. Г., с ЕГН **********,
учредено й по силата на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
200, том I, нотариално дело № 724/1997г. по описа на Районен съд-Девин, с
който са дарили на сина им Ю. Б. Г. следния недвижим имот: Втория жилищен
етаж, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, хол, коридор,
детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна сграда, построена
върху основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по ЗРП на гр. Д., при граници на
парцела: изток- улица Сл. К., запад- улица Ш. Андр., север- улица, юг- М. К.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 20465.503.817, с площ от 510 кв. м.,
ведно с находяща се в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при съседи на имота:
20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и 20465.503.1670 одобрен със
Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК по
кадастралната карта на гр. Д.. 2. Да осъди Ю. Б. Г. от гр.Д., ул. Сл. К. № ** и Т.
С. С. от гр.Д., ул. Сл. К. № ** да предадат с опис на С. С. Л., с ЕГН
********** от гр. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** държането върху втория
жилищен етаж със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, хол,
коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна сграда,
2
построена върху основа на ОПС върху парцел XX, в кв.15 по ЗРП на гр. Д., при
граници на парцела: изток- улица Сл. К., запад- улица Ш. Андр., север-улица,
юг- М. К., идентичен с поземлен имот с идентификатор 20465.503.817, с площ от
510 кв.м., ведно с находяща се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при
съседи на имота: 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и
20465.503.1670 одобрен със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК по кадастралната карта на гр. Д.. Претендира за направените
разноски по водене на делото. Моли на основание чл.38 ал.1 т.З предл.2 от ЗА
във вр. с НАВ съда да определи минимално адвокатско възнаграждение
солидарно да й заплатят ответниците съобразно водените искове по чл.108 от ЗС
във вр. с чл.111 от ЗС и чл.56 от ЗС.
В о. с. з. ищцата не се явява. За нея пълномощникът й адв. Ж. Ч.
поддържа исковата молба. От името на доверителката й моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи исковата молба така, както са
предявени исковете. На основание чл. 38 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗА да определи
минимално адвокатско възнаграждение и направени разноски от доверителката
й. Изцяло поддържа изложените доводи в исковата молба. Като излага
подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. ответниците лично и с адв. С. оспорва изцяло исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Изцяло
поддържа отговора на исковата молба, който е достатъчно обстоятелствен и
всички аргументи. На първо място, прави възражение поради изтекла
погасителна давност, тъй като от гласните събрани доказателства, а няма
представени никакви писмени доказателства в тази насока, ищцата не е
упражнила това право в петгодишния срок от възникването му. Този петгодишен
срок е изтекъл през 2002г., а делото е заведено 20 години по- късно през 2022г.
По никакъв начин не се установява, че тя е живяла и е ползвала етажа,
ходенето на гости е коренно различно от ползването на етажа, това се установява
от представените доказателства, поради което прави възражение за изтекла
погасителна давност. На следващо място, иска се освобождаването на целия
етаж при условие, че той се ползва, както от доверителят му Ю., така и от
неговата приятелка, така и от баща му. Няма как да освободи целия етаж,
поради което моли да остави иска без уважение като неоснователен и
недоказан. Не на последно място, ищцовата претенция, която е свързана във
връзка с чл. 109, т.е. освобождаване на имота, основанието е ищеца, който е
собственик на имота предявява претенция срещу несобственик на имота да
освободи владението, а видно в настоящия случай от представения нотариален
акт е, че ищцата не е собственик на имота, тя го е дарила още през 1997г. и
собственик на етажа е доверителят му Ю. Г.. Счита, че не попадаме в тези
хипотези и тези правни основания, на които е заведен иска, ищцата не е
собственик за да предявява претенции срещу несобственик, а точно обратното
доверителят му е собственик, затова счита иска за неоснователен, дори и
недопустим. Претендира за разноски. Като излага подробни съображения в
писмени бележки.
Съдът намира, че следва да се прекрати производството по делото в частта
относно претенцията на ищцата за признаване за установено на основание
чл.108 вр. чл.111 от ЗС, във вр. чл.56 от ЗС, че и Б. Ю. Г., с ЕГН ********** е
носител на пожизнено, безвъзмездно право на ползване, собственост на Ю. Б. Г.,
с ЕГН **********, учредено й по силата на Договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 200, том I, нотариално дело № 724/1997г. по описа на Районен
3
съд-Девин, с който са дарили на сина им Ю. Б. Г., тъй като Б. Ю. Г., с ЕГН
********** не е страна в производството и ищцата не е процесуален негов
представител, което е процесуално недопустимо.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че страните са във влошени отношения от м. май-
юни 2021г.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, дело №
724/26.11.1997г. по описа на РС-Девин, Б. Ю. Г. и С. С. К. даряват на дъщеря си
Кр. Б. Г.и на сина си Ю. Б. Г. собствения им недвижим имот, представляващ
двуетажна жилищна сграда, построена въз основа на ОПС върху парцел ХХ, в
кв.15 по ЗРП на гр.Д., при граници на парцела: изток-улица Сл. К., запад- улица
Ш. Андр., север-стъпаловидна улица, юг-М. К., както следва: На дъщеря си Кр.
Б. Г.даряват първия етаж със застроена площ от 91 кв.м., състоящ се от кухня,
спалня, хол, коридор и сервизни помещения. На сина си – първия ответник Ю.
Б. Г. даряват втория етаж със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня,
спалня, хол, коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса като дарителите Б. Ю.
Г. и ищцата С. С. К. си запазват правото на ползване на дарените етажи докато
са живи, а също и си запазват правото на надстрояване на жилищната сграда с
трети и четвърти етажи, като надарените Кр. Б. Г.и Ю. Б. Г. нямат право да
продават, даряват, заменят, ипотекират дарения им имот, без съгласието на
двамата дарители докато са живи.
За поземлен имот с идентификатор 20465.503.817 е издадена скица на
поземлен имот № 15-577575/30.05.2022г.
Ищцата е сключила граждански брак с Б. Г. на 12.03.1974г. С Решение №
96/30.03.1994г., постановено по гр. дело № 405/1993г. по описа на РС- Девин, е
прекратен сключения между Б. Ю. Г. и С. С. Г.граждански брак, сключен на
12.03.1974г. в с. Н., общ. Д., на основание чл. 99 ал.1 от СК като дълбоко и
непоправимо разстроен.
Според удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
24.01.2020г., С. С. К. е сключила граждански брак с Р. Р. Л..
Според епикриза от 15.06.2005г., издадена от УМБАЛ „Св. Г.“-
Неврохирургия- Пл., ищцата е с диагноза: М. П. С. Р.. Придружаващи
страдания: Хроничен П., а според епикриза от 26.11.2002г. ищцата е с диагноза:
М./Ф.-Пс. в./ П.- Ц. С..
Между ищцата С. С. Л. и Р. Р. Л. и ответниците Ю. Б. Г. и Т. С. С. е
водено гр. дело № 288/2021г. по описа на РС- Девин като с Решение №
29/10.03.2022г. е отхвърлена молбата на С. С. Л. и Р. Р. Л. против Ю. Б. Г. и Т.
С. С. за издаване на решение и заповед за защита за осъществени от Ю. Б. Г. и
Т. С. С. актове за домашно насилие след инцидент, случил се на 22.06.2021г. и
продължава до момента на подаване на настоящата молба на 17.08.2021г.,
съответно на 04.08.2021г. и на 13.08.2021г. чрез осъществен психически тормоз,
изразен в постоянни скандали, отправяне на обиди и закани с убийство,
възникнали от промяна на предназначението на втори жилищен етаж от
съвместно обитавана двуетажна жилищна сграда на ул. Сл. К. № ** и
превръщането му в производствен цех, с което са подложени на психически
тормоз, който създава непосредствена опасност за живота и здравето им, поради
което да се наложат мерки за защита, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.З от
4
ЗЗДН: 1/ Да се задължат извършителите Ю. Б. Г., от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян,
ул. Сл. К. № ** и Т. С. С., от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** да се
въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите С. С. Л., с
ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** и Р. Р. Л., с
ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № **; 2/ Да се
отстранят от съвместно обитаваната къща, находяща се в гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. Сл. К. № ** за срок, определен от съда и 3/ Да се наложи забрана да
се приближават до С. С. Л. и Р. Р. Л., както и до жилището им в гр. Д., ул. Сл. К.
№ **, където живеят, при условия и максимален срок, определен от съда. С
Решение № 205/10.06.2022г., постановено по ВГД № 135/2022г. по описа на
Окръжен съд-Смолян е потвърдено Решение № 29/10.03.2022г. постановено по
гр. дело № 288/2021г. по описа на РС- Девин.
Въз основа на подадена тъжба от С. С. Л. е образувано НЧХД №
126/2021г. по описа на РС- Девин, като с присъда № 1/10.03.2022г. е признат за
невинен Б. Ю. Г. на основание чл. 304 от НПК за обвинение по чл. 148 ал.2 във
връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл. 147 ал.1 предл. Първо от НК. С Решение №
30/14.06.2022г., постановено по ВНДЧХ № 60/2022г. по описа на Окръжен съд-
Смолян е потвърдена присъда № 1/10.03.2022г. постановена по НЧХД №
126/2021г. по описа на РС- Девин.
Представени са от ответната страна 3 броя приходни квитанции и
касов бон установяващи, че е заплащана ел. енергия от Ю. Б. Г..
От пълномощникът на ищцата- адв. Ж. Ч. са представени доказателства
описани подробно в молба от водените между страните дела.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Л. С. Сл. -без родство
със страните, съдът прие за установено, че делото се води за ползване на къща,
която е на два етажа, намираща се в гр. Д., ул. Сл. К.. На първият етаж живее
ищцата с настоящия и съпруг, а на втория етаж живяла внучката на С. и дъщеря
на Ю.. Когато ответницата Т. заживяла с Ю. – през 2019г. възникнали проблеми
с ищцата. Ищцата въобще не се качва на горния етаж, няма достъп до него, има
пререкание между нея и ответниците и няма достъп. Сега на втория етаж от
къщата живеят ответниците- Ю. и жена му, една част от втория етаж се ползва
от бившия съпруг на С., а ищцата не се качва на втория етаж.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. Ат. Ст. - без
родство със страните, съдът прие за установено, че ищцата живее в къща, която
е двуетажна в гр. Д. на първи етаж, който е с три стаи. Внучката на ищцата Д. и
дъщеря на ответника Ю. живеела на втория етаж до 2018г., след което се
омъжила и със съпруга си са в чужбина, до тогава ищцата имала достъп до втори
етаж. През 2019г. Т., заживяла на съпружески начала с Ю. - на втория етаж и от
тогава започнали проблемите със смяна на патрони на врати, жалби срещу
ищцата. Когато отишла ответницата Т. да живее там, веднага се сменили
патроните на вратите на етажа и на входната врата, за да не влиза С. на втория
етаж и ищцата няма достъп до втория етаж. Влошени са отношенията между
страните от 2019г. жалби, полиция, постоянно разправии. Сега на втория етаж
живеят Ю. и Т., а С. няма достъп до втория етаж. Ищцата С. сега живее с Р. Л.
на първия етаж, от 20 години са заедно, а миналата година сключили брак.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Кр. Б. Ив.- дъщеря на
ищцата С. Л. и сестра на Ю. Г., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие
за установено, че баща й – Б. Ю. Г. и брат й- Ю. Б. Г. живеят на втория етаж от
процесния имот, а майка й на първия етаж. От 3-4 години свидетелката като
собственик на първия етаж няма достъп до етажа, в който живее майка й и
5
настоящия й съпруг, затова когато идва на гости нощува при брат си- на втория
етаж. След развода на родителите й през 1994г. ищцата не е живяла на втория
етаж, а преди развода родителите й са живяли там, както и след прехвърляне на
имота. Баща й не е живял на първия етаж, а ищцата и сегашния й съпруг живеят
там, а баща и живее на втория етаж. Ищцата не е съхранявала вещи на втория
етаж, ходила на гости там, но не го е ползвала. Ответниците живеят заедно от
около 3-4 години. В момента втория етаж е преграден, на него живеят
ответниците и баща й.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, във
връзка с чл. 111 и чл. 56 от ЗС е неоснователен, погасен по давност, респ.
неоснователен и недоказан по следните съображения:
В текста на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗС са установени изчерпателно
елементите, които формират вещното право на ползване, а именно правото да се
използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават
добиви от нея без тя да се променя съществено. В този смисъл, правата на
ползвателя се изчерпват с правото да ползва и плодоползва вещта, без правото да
се разпорежда с нея, което остава в правната сфера на определения доктринално
"гол собственик". В конкретния случай се установи, че ищцата е носител на
вещното право на ползване върху процесния имот, а ответника е притежател на
собствеността върху имота в качеството му на "гол собственик". Следователно, е
налице материалноправната легитимация по отношение на ищцата да иска
осъждане на владеещия ответник, да й предаде имота по реда на чл. 108 във
вр. чл. 111, ал. 1 от ЗС. Според разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗС правото на
ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. Според
съдебната практика срокът е давностен, поради което не се прилага служебно, а
по възражение на страна в процеса, каквото е надлежно заявено от ответниците в
отговора на исковата молба.
Ищцата С. Л. придобива правото на ползване върху процесния втори
жилищен етаж, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, хол,
коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна сграда,
построена върху основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по ЗРП на гр. Д., но не
доказа да го е ползвала в периода от прехвърляне на имота през 1997 г. до
настоящ момент. Свидетелите, ангажирани от нея, споменават за събития към
2019 г., когато ответниците заживяли заедно и след това, от който момент са се
влошили отношенията между страните. Съдът, дава вяра на показанията на
дъщерята на ищцата - Ив., че след развода на родителите й през 1994г. ищцата
не е живяла на втория етаж, а преди развода родителите й са живяли там, както и
след прехвърляне на имота, както и, че ищцата не е съхранявала вещи на втория
етаж, ходила на гости там, но не го е ползвала. Не съществува пречка правото на
ползване да се упражнява чрез друго лице, но по делото няма доказателства за
това.
От друга страна, от твърденията на страните и доказателствата по делото се
установи, че след прехвърляне на имота през 1997г. и до настоящем 2022г.
/около 25 години/ ищцата не е упражнявала правото си на владение върху
процесния имот. Не се установи, ищцата да е била във владение в имота и след
този период и към настоящ момент. В този смисъл и в течението на този период,
през който ищцата не е упражнявала нито фактическата власт върху процесния
имот, тя е прекъснала фактическата връзка с процесния имот, което е довело и
до прекъсване на правната връзка с него. Това е така, доколкото се е реализирала
хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗС, според която правото на ползване се погасява и
6
с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Загубването на правото на ползване може да поради едностранното му отнемане
от носителя му, посредством действия на владелеца по смисъла на чл. 68, ал. 1
от ЗС. Загубването на правото на ползване може да бъде и поради доброволното
му отстъпване от носителя му. Последното се е случило в настоящия случай с
напускането на процесния имот от ищцата и дезинтересиране от него за един
период от време – повече от 20 години /прехвърляне на имота през 1997 г. до
настоящ момент/, с което носителят на правото е загубил правото си да го
упражнява. Ето защо, вещното право на ползване е погасено по давност поради
неупражняването му от ищцата, считано от края на месец ноември 1997г. и С. Л.
не притежава такова, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Дори и да се приеме, че вещното право на ползване не е погасено по давност,
искът е неоснователен поради следното:
Ищцата счита, че правото й да ползва имота е нарушено и
възпрепятствано, и иска ответниците да й го предадат. За успешното провеждане
на предявен по реда на чл.111 ЗС вр. чл.108 от ЗС във вр. с чл.56 от ЗС иск в
тежест на ищеца е, съобразно дадените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, да
установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
ползване върху спорния имот, както и че същият се владее от ответника. При
доказване на тези обстоятелства ответника от своя страна е длъжен да установи
наличието на противопоставими на ищеца права, които се явяват основание,
оправдаващо упражняваната от него фактическа власт. Правото на собственост
включва три правомощия: правото на владение, правото на ползване и правото
на разпореждане с процесната вещ. При запазено вещно право на ползване
титулярът на това право има правомощието да владее и ползва процесната вещ, а
собственикът разполага само с правото на разпореждане или т. нар. „гола
собственост" (nuda proprietas). Когато правото да владее вещта е нарушено,
титулярът на ограниченото вещно право може да иска своята вещ от всяко трето
лице, което я владее, респ. държи без да има основание за това. В случая въз
основа на представения по делото договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, дело № 724/26.11.1997г. по
описа на РС-Девин се установява, че ищцата е прехвърлила правото на
собственост върху процесния имот, като е дарила на сина си – ответника Ю. Г.
втори жилищен етаж от къщата, като си е запазила пожизнено право на ползване
върху процесния имот. В този смисъл ответника Ю. Г. е собственик на
процесния имот. Но предвид запазеното вещно право на ползване за ищцата,
ответника разполага само с голата собственост на процесния имот, т.е. с правото
да се разпорежда с имота. Ищцата, чиято е доказателствената тежест установява,
че е титуляр на вещно право на ползване, което е противопоставимо на всеки,
който владее процесния имот без да има основание за това, включително и на
голия собственик. Установи се от събраните в хода на делото гласни
доказателства, че фактическата власт върху процесния имот към момента се
намира в ответниците. В тази връзка, съдът кредитира показанията на
свидетелите като единни и непротиворечиви, базирани на непосредствените им
впечатления като приятелки на ищцата и последната като нейна дъщеря. Въз
основа на свидетелските показания се установява, че ответниците владеят
процесния имот. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, са ангажирали
доказателства за установяване на годно правно основание за владение на имота
– Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, дело №
724/26.11.1997г. по описа на РС-Девин. Предвид изложеното се установява, че
не са налице трите кумулативни предпоставки, обуславящи уважаване на иска с
7
правно основание чл.111 вр. чл.108, във вр. с чл.56 от ЗС, а именно: вещно право
на ползване на ищцата; владение на процесния имот от ответниците, но
последваната предпоставка - липса на правно основание за владението на
ответниците не е налична. Предвид гореизложеното, и доколкото не са налице
предпоставките за осъждане на ответниците да предадат правото на ползване
върху имота на ищцата, съдът приема, че искът с правно основание чл. 108 от
ЗС, във връзка с чл. 111 и чл. 56 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да се
осъди ищцата да заплати на ответниците направените по делото разноски, по
отделно на всеки един сумата от 450.00 лева за адвокатски хонорар.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно иска на С.
С. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** против Ю.
Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** и Т. С.
С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. №
** за признаване за установено на основание чл.108 вр. чл.111 от ЗС, във вр.
чл.56 от ЗС, че и Б. Ю. Г., с ЕГН ********** е носител на пожизнено,
безвъзмездно право на ползване, собственост на Ю. Б. Г., с ЕГН **********,
учредено й по силата на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
200, том I, нотариално дело № 724/1997г. по описа на Районен съд-Девин, с
който са дарили на сина им Ю. Б. Г., като процесуално недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска от С. С. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** против Ю. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** и Т. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. Сл. К. № ** за признаване за установено, че ищцате е носител на
пожизнено, безвъзмездно право на ползване, собственост на Ю. Б. Г., с ЕГН
**********, учредено й по силата на Договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 200, том I, нотариално дело № 724/1997г. по описа на Районен
съд-Девин, с който са дарили на сина им Ю. Б. Г. следния недвижим имот:
Втория жилищен етаж, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня,
спалня, хол, коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна
сграда, построена върху основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по ЗРП на гр.
Д., при граници на парцела: изток- улица Сл. К., запад- улица Ш. Андр., север-
улица, юг- М. К., идентичен с поземлен имот с идентификатор 20465.503.817, с
площ от 510 кв. м., ведно с находяща се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при съседи на
имота: 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и 20465.503.1670 одобрен
със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК по
кадастралната карта на гр. Д.. 2. Да осъди Ю. Б. Г. от гр.Д., ул. Сл. К. № ** и Т.
С. С. от гр.Д., ул. Сл. К. № **, да предадат с опис на С. С. Л., с ЕГН
********** от гр. Д., обл. Смолян, ул. Сл. К. № ** държането върху втория
жилищен етаж, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, хол,
коридор, детска стая, баня, тоалетна и тереса от двуетажна жилищна сграда,
построена върху основа на ОПС върху парцел XX, в кв.15 по ЗРП на гр. Д., при
граници на парцела: изток- улица Сл. К., запад- улица Ш. Андр., север-улица,
юг- М. К., идентичен с поземлен имот с идентификатор 20465.503.817, с площ от
510 кв.м., ведно с находяща се в имота двуетажна жилищна сграда с
8
идентификатор 20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при
съседи на имота: 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и
20465.503.1670 одобрен със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК по кадастралната карта, като неоснователен, погасен по
давност, респ. неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. С. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул.
Сл. К. № ** да заплати на Ю. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. Сл. К. № ** сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/-
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С. С. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян,
ул. Сл. К. № ** да заплати на Т. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. Сл. К. № ** сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/-
разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин:_______________________
9