Определение по адм. дело №2028/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от А. П. Ж., [ЕГН], подадена чрез адв. А. Д., против Заповед № 25-0442-000304/12.08.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането е обосновано с твърдения за настъпване на вреди от изпълнението на заповедта за жалбоподателя, които са значителни и тежки и не могат да бъдат преодолени впоследствие – невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да си осигурява средства за издръжка и за изплащане на ипотечен заем за семейното му жилище.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 2А, б. „а“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи, съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx lege, т. е. в тези случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия случай, с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В разглеждания случай не е осъществена нито една от горепосочените предпоставки. Оспорващият мотивира искането си с вероятността от настъпване на „значителни и трудно поправими вреди“, с оглед невъзможността да изпълнява служебните си задължения, поради което ще бъде лишен от средства за издръжка и за изплащане на вноски по кредит за закупуване на жилище. От представената с жалбата разпечатка от Търговския регистър обаче се установява, че молителят е управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Пожарогасители Варна“ ЕООД. Изпълнението на вменените на А. Ж. задължения като управител на търговско дружество /за които няма основания да се счита, че са различни от общите задължения на представляващ ЕООД/, не предполага наличие на СУМПС, респ. не е налице невъзможност да реализира правото си на труд. В случай, че същесвтува необходимост от придвижване в тази връзка, няма пречка пътуванията да бъдат организирани по друг начин, а не чрез лично управляване на МПС от страна на молителя, доколкото изпълняваната от него функция не поставя подобно изискване. Няма как да бъде кредитирано и твърдението, че същият ще загуби трудовата си заетост, тъй като Ж. е не само управител, но и едноличен собственик на капитала на дружеството и трудно би могло да се счете, че съществува опасност той да прекрати трудовото правоотношение на самия себе си.

Следва отново да се посочи, че настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП не се презумира от закона, а подлежи на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. (така Определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г.). В случая такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т. н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. Следователно няма основания да се приеме, че личният интерес на молителя е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 203 и сл. от АПК. Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Семейното положение на лицето и наличието на малолетни деца, за които полага грижи, само по себе си, не е такова обстоятелство. Не може да се третира като ново обстоятелство и функцията на молителя като управител на търговско дружество, защото, както беше посочено по-горе, изпълнението й не изисква наличието на СУМПС.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че установената с чл. 172 ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция не е оборена от жалбоподателя, т. е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Налага се извод за неоснователност на молбата по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което същата следва да се отхвърли. Останалите аргументи, изложени в жалбата, касаят решаването на спора по същество и следва да бъдат обсъдени с крайния акт по делото.

В заключение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. П. Ж., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 3, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 25-0442-000304/12.08.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховния административен съд - София.