№ 276
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500327 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът Д. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. К. М. и от адв. Я. С., редовно упълномощени и приети от съда
отпреди.
Въззиваемата страна М. К. Д., нередовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди. Съобщението за насроченото по делото съдебно заседание е връчено
на страната по телефона на 14.02.2023г., като към настоящия момент не е
изтекъл срокът по чл. 56, ал. 3 от ГПК.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното
призоваване.
СЪДЪТ, като взе предвид изричното изявление на адв. А. П., че не
възразява по нередовно спазения срок за призоваване, намира, че не са налице
процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
1
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. Д. срещу Решение №
2854 от 21.09.2022г. по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, ХП-ти състав, с
което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за
защита от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. с ЕГН **********
срещу извършителя Д. К. Д. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя;
забранено му е да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице
М. К. Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна,
ул. „Мита Стойкова Генова" № 8А и мястото му за социални контакти - с.
Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ПИ с ид. 80529.501.179 за срок от
шест месеца /считано от 07.06.2022г./, както и на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, постановяване в
нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и необоснованост. Изложени са доводи, че съдът не е отчел
вътрешното противоречие в показанията на свидетелите Д. и Й.,
противоречието им с твърденията на молителя относно механизма на
извършване на деянието, както и с показанията на свидетеля Янк. и със
съдържанието на подадения сигнал от въззивника на тел. 112. Не е
съобразено и противоречието в сведенията, дадени от свидетелката Янк. пред
полицаите в деня на събитието и показанията й, дадени пред съда, а
показанията на св. Д.а са напълно игнорирани с аргумент за преценка при
условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелите са противоречиви и
относно местоположението на всеки от братята в момента, за който се твърди,
че ответникът е ритнал брат си, както и за механизма на осъществяване на
деянието, за което се търси защита. Същите са неубедителни, отличаващи се
от сведенията, обективирани от полицейските служители в докладните
записки. По делото не е установено съответно силно ритане в седалищните
части от Д. спрямо М.. В тази връзка посочва, че дори да се приеме, че е
имало събитие, при което Д. е повдигнал крака си и е докоснал седалищните
части на М., това съвсем не е събитието, описано в молбата, предмет на
търсената защита. Ето защо домашно насилие, осъществено чрез деяние,
описано в молбата за защита и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не е доказано
2
по делото, поради което не може да се приеме, че е осъществено.
Декларираните обстоятелства са напълно опровергани от събраните по делото
доказателства. От друга страна произнасяйки се отрицателно по въпроса има
ли извършени актове на домашно насилие от М. спрямо Д., който спор е
предмет на разглеждане по гр.д. № 7493/2022г. по описа на ВРС, 14-ти състав,
съдът е нарушил основни принципи на гражданския процес. Оспорва на
следващо място изводите на съда, че имота в с. Червенци е място за социални
контакти на молителя. Доказателства за това не са събрани по делото, а целта
е единствено въззивникът да бъде отстранен от бащиния си имот, в който
напълно неправомерно не е допускан от молителя чрез поставена СОТ
система, за която не разполага с код за достъп. Отправя искане в тази връзка
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
молбата да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от
М. К. Д., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че
обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на закона и
обосновано. Събраните по делото гласни доказателства са без противоречия
по между си, като потвърждават описания в молбата и в декларацията по чл. 9
от ЗЗДН акт на насилие. Посочва, че ритането в задните части на молителя,
независимо дали е силно или слабо е проява на незачитане целостта и
неприкосновеността на личността и правилно е санкционирано от ВРС като
акт на домашно насилие. Отправя искане решението да се потвърди.
В писменото възражение решението е оспорено в частта по
определения срок на постановените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и
невключването сред местата за социални контакти адреса на майката на
страните Д. Янк., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" № 17,
вх. 3, ап. 35 с искане за отмяна на решението в тези части и определяне на
максимален срок на действие на мерките от 18 месеца, както и включване
сред местата за социални контакти на молителя на адреса на майката на
страните.
В тази връзка е депозирана и насрещна въззивна жалба от М. К. Д.в.
В отговор на същата Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна с
доводи, че наличието на предходно решение за защита от домашно насилие е
ирелевантен за настоящото производство. Позовава се, че постановените
3
мерки целят защита на пострадалото лице от последващи посегателства и
възстановяване от последиците на осъществени актове, като мерките за
ограничаване на контактите между извършителя и пострадалия не могат да
служат за наказване на дееца. Отправя искане насрещната въззивна жалба да
бъде оставена без уважение.
Въззивна жалба е постъпила и срещу Решение № 3585 от 21.11.2022г.,
постановено по същото дело, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение,
като е осъден въззивникът да заплати на М. К. Д. сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението с аргумент,
че разпределението на разноските по делото не може да се постанови по реда
на поправка на ОФГ. При липса на формиран диспозитив въобще за
разноските, допълването на решението следва да се извърши по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК. На следващо място оспорва изобщо основанието за
присъждане на разноските, доколкото молбата за защита е неоснователна и
следва да се отхвърли, както и поради недоказано плащане на адвокатското
възнаграждение от молителя. По тези съображения е отправено искане за
отмяна на решението.
В отговор на жалбата, М. Д. оспорва развитите в нея оплаквания. Излага
съображения, че когато съдът е формирал мотиви да присъди съдебни
разноски, но е пропуснал да го стори, този пропуск се отстранява по реда на
чл. 247, ал. 1 от ГПК. С оглед изхода на спора пред ВРС Д. Д. дължи разноски
на молителя, а съгласно представен договор за правна помощ и съдействие от
03.06.2022г., в който е уговорен размер и начин на плащане с изрично
отбелязване, че плащане е извършено към момента на подписване на
договора, който служи за разписка за получаване на сумата, е доказано и
реалното плащане. Отправено е искане решението да се потвърди.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора на
насрещната страна. Поддържам отговора на въззивната жалба на насрещната
страна. Нямам възражения по доклада.
АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
4
Поддържам насрещната въззивна жалба, както и отговора по частната жалба,
с която се оспорва решението в частта за разноските. Нямам възражения по
доклада така, както е пресъздаденото в днешното с.з. определение.
АДВ. М.: Междувременно приключи наказателното дело, водено
срещу доверителя ми по сигнали на свидетелката Д. Янк. и молителят по
настоящото дело М. Д., за извършено престъпно деяние срещу тях.
Постановено е решение, с което присъдата на ВРС е потвърдена. Решението
има значение за настоящия спор, защото за да се установи пристрастността на
свидетелката Д. Янк., която пред съда изложи неверни обстоятелства, според
нас, и тя от самото начало на спора, който датира вече от две години, взе
страната на М. Д.. Считам, че решението е относимо към делото и с оглед
достоверността на твърденията на М. Д. в настоящата молба, с която съдът е
сезиран, предвид на неверността на другите обстоятелства и, бих казала,
твърдения, набедяващи доверителя ни в престъпни деяния, по които има вече
окончателен съдебен акт. Представям и моля да приемете Решение №
20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД № 1219/22г. по описа на ВОС.
АДВ. П.: От името на доверителя ми и от мое име моля да оставите без
уважение искането за приобщаване към писмените доказателства на Решение
№ 20/23.01.2023г. единствено и само за това, да бъдат приети като
недостоверни показанията на разпитан по делото свидетел. За да бъдат приети
за недостоверни показанията на разпитан по делото свидетел, без значение
дали това е Д. Янк. или някой друг свидетел, е необхоД. решението, което се
иска да бъде приобщено като писмено доказателство по което и да е дело, да е
свързано с престъпление срещу правосъдието. Само и единствено в този
случай ще приложим чл.300 ГПК и присъдата би имала значение за
настоящия граждански съд. Настоящото съдебно решение няма абсолютно
никакво отношение към предмета на настоящия правен спор дотолкова,
доколкото сложеното на разглеждане пред въззивното производство
гражданско дело е под специалния закон - ЗЗДН. По него се разглеждат
единствено фактите и обстоятелствата, свързани с извършването на
конкретно домашно насилие, между конкретни лица, на конкретно място, в
конкретен ден и час. Какви са другите наказателни дела, на чия страна била
застанала някаква свидетелка по делото, в никакъв случай не е предмет на
настоящото производство. Показанията на Д. Янк., както сме посочили в
отговора на въззивната жалба, се потвърждават от разпитаните по делото
5
свидетели, полицаи, явили се по подадения сигнал за разрешаване на един от
множеството възникнали спорове между страните. Следователно и с Решение
№ 20/23.01.2023г. по никакъв начин не може да се допринесе за разкриване на
обективната истина на настоящия правен спор.
АДВ. М.: Когато преценявате относимостта на доказателството, моля да
имате предвид, че по делото насрещната страна представи обвинителния акт,
по повод на който е постановена присъдата и той е приет като относимо по
делото доказателство. В тази връзка представям решението.
По представеното в днешно съдебно заседание писмено доказателство, а
именно Решение № 20/23.01.2023г., СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази, че
същото е процесуално допустимо и относимо към спорните моменти в
отношенията между страните писмено доказателство, което като годно такова
следва да бъде прието и приобщено като доказателство. Стойността му като
такова ще бъде оценена от съда при постановяване на акт по същество на
делото.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното в днешно съдебно заседание от процесуалните представители
на въззивника Решение № 20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД №
1219/22г. по описа на ВОС.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Правя възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от насрещната страна разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски, придружени с доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
6
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да отмените решението на ВРС, с което са наложени
мерки по ЗЗДН на доверителя ни, като приемете, че същото е неправилно и
несправедливо постановено. Въззивната ни жалба е много подробна и
обстоятелствена, моля да я вземете предвид като част от пледоарията ми по
делото. Представили сме и писмена защита пред първоинстанционния съд,
която моля да имате предвид при постановяване на съдебния акт.
Тук сме, разчитайки на мъдростта на съда, който може да прецени как
точно житейската ситуация, довела до събитието на 13.05.2022г. подлежи на
закрила по ЗЗДН. Какъв е точно този акт, който налага тази закрила; как при
тази житейска ситуация Д. Д. и Д. Д.а отиват пред родната къща на Д. Д.,
заварват майката на Д. Д. и на М. Д. там, която сама отключва и ги кани в
имота; как Д. Д. е извикал полицаите, страхувайки се от това, че брат му е
поканил с майка му да дойде и страхувайки се от това, че ще стане скандал
непременно, имайки предвид предходно дело за домашно насилие, имайки
предвид събитията от месец февруари 2022г., когато той и съпругата му са
били обект на заплахи от страна на М. Д.; как точно Д. пред очите на двамата
полицай е извършил такъв акт на домашно насилие, който да налага да бъде
закрилян М. Д.. Аз съм убедена, че настоящият съдебен състав е мъдър и няма
да уважи подобна молба, защото няма акт на домашно насилие. Това дело е
емблематичен пример за това, как не бива да се експлоатира закона и как не
бива с привидно легитимни средства да се търсят нелегитимни резултати и
цели. Цели се Д. Д. да бъде ограничен в максимален период от време от
достъп до бащината му къща в село Червенци. Впрочем М. Д., а след това и
синът му, бидейки собственик на 5/6 от имота, не допуска Д. Д., защото се
страхува от това, да не бъдат изнесени вещи, но не сочи какви, нищо не се
сочи. Това е и целта на настоящото производство, това е и целта на
въззивната жалба, с която съдът е сезиран с искане да бъде продължен срока
на ограничението, наложено на нашия доверител и да бъде наложена
допълнителна мярка чрез ограничение да си посещава и имота в село Тополи.
7
Тъй като съм провокирана от това, което се случи по делото, от
неверните обстоятелства, изложени в молбата и противоречията, които
районният съд не успя да отграничи, да възприеме и не успя да отчете, моля
да имате предвид, че за да бъде ангажирана отговорността по ЗЗДН би
следвало да бъде описан конкретно, индивидуализиран по време, място и
правна форма акт на домашно насилие. Какво казва М. в молбата? Казва „аз
тръгнах да излизам от двора, Д. тръгна да влиза в двора и когато се
разминахме, той отзад силно ме изрита в задните части“. Какво четем, обаче в
неговите сведения до полицаите в деня на събитието? Четем друго, той казва
„аз тръгнах да излизам от двора на къщата, когато Д. ме настигна и ме ритна
по задните части“. Нито един свидетел не говори за събитие такова, каквото
М. Д. е описал в молбата за закрила- да са се срещнали с Д., в
противоположни посоки всеки един от тях вървящ, и Д. тогава, връщайки се,
да го е ритнал. Да не говорим за това, че няма никакви данни за това, да е
имало силен ритник. Полицаите, единият от които е преписал буквално
докладната записка на колегата си, говори, че Д. си вдигнал леко крака и
докоснал М. по задните части. Ето това е написал. Впрочем преписването на
докладната записка от единия полицай от другия говори за две неща- или
единият полицай е толкова неможещ, че не може да си напише сам
докладната, което е абсурдно, не допускам, че има такова лице и второто
обяснение- за да няма противоречие в твърденията относно обстоятелствата.
Но независимо от това, има противоречия и в твърденията, и в самите
показания, които тези свидетели дадоха пред съда. Да не говорим за
свидетелката Д. Янк., майка на двамата молители, чието поведение е
изключително странно. Без никаква причина тя е извикала М. Д., осъзнавайки
какво е направила се е обадила на брат си, защото може да стане скандал.
Независимо от създалата се ситуация Д. Янк. дойде пред съда и изложи
абсолютно неверни обстоятелства, като потвърди, че М. бил ритнат, без да
опише кой къде е стоял, как точно се е осъществил механизма на това деяние.
Че е заинтересована свидетелката делото да приключи в полза на М. Д. е
повече от очевидно. Неразбираемо е за мен поведението на майката, тя би
следвало да се дистанцира от спора между двамата братя или евентуално да
положи усилия за тяхното разрешаване, а не за нагнетяване на напрежението.
Моля да ни присъдите разноските по делото.
8
АДВ. С.: На първо място, считам, че настоящото дело е класически
пример за злоупотреба със ЗЗДН. От една страна това е така, защото имаме
множество правни спорове между страните, които са както имуществени, за
недвижими имоти, включително и за дело за делба, именно на този имот, за
който се твърди, че извършен акт на домашно насилие. Имаме доказано по
много дела, включително признание в настоящото производство от М. Д., че
той не допуска доверителя ни до имота, макар че доверителят ни има идеални
части от имота. Имаме освен това висящи правни спорове между съпругата на
Д. Д. и М. Д. и между съпругата на Д. Д. и свидетелката Д. Янк.. Т.е., те са
множество правни спорове. Налице е наказателноправен спор, който
очевидно е завършил в полза на доверителя ни, съответно твърденията на М.
Д. и на Д. Янк. се оказаха изцяло недоказани. Всичко това сочи, че имаме
много тежко противоречие между страните и не само между страните, между
една от страните и свидетелката Янк.. И именно в тази ситуация пред Вас и
пред ВРС се поставя една абсурдна хипотеза на домашно насилие и няма как
двама възрастни мъже, тежащи над 120 кг двамата, да твърдим, че по
отношение на единия може да бъде извършено каквото и да е домашно
насилие. Той може да бъде сплашен, притеснен и да изпита болка и
страдание. Дори и да допуснем, че е имало някакво съприкосновение между
двамата, това е абсурд. ЗЗДН е създаден за да защитава реални жертви на
домашно насилие- такива, които стават жертва на системен тормоз от
домашно насилие, в резултат на което са заплашени психическото и
физическото им здраве и живот. В случая нямаме такава хипотеза. В случая
имаме двама братя, които системно се карат, за които е установено по делото,
че системно имат спорове, включително са си отправяли и груби думи през
годините и въпреки това е поставено на разглеждане едно дело, в което се
опитва да се обяви за акт на домашно насилие продължаващия спор между
тях.
Моля да уважите частната ни жалба по отношение на разноските.
АДВ. П.: От името на доверителя ми моля да постановите решение, с
което да отхвърлите като неоснователна въззивната жалба; да оставите в сила
решението на първоинстанционния съд, като го измените в частите, свързани
за недвижимия имот, както сме поискали, удължаване на мярката, като моля
да постановите същата да бъде в максималния срок от 18 месеца. От
9
пледоарията на колегата съм провокирана да пледирам дълго и много
обяснително пред Вас. Моля да имате предвид изложеното от мен в отговора
по насрещната жалба, както и няколко много важни обстоятелства. ЗЗДН,
освен че защитава жертвите от домашно насилие, има една много важна роля
- да превентира насилниците да не извършват повече актове на домашно
насилие. По делото по категоричен и безспорен начин сме доказали, че в
същия имот в село Червенци през 2020г. Д. Д. е осъществил актове на
домашно насилие по отношение на брат си М. Д.. Не само по отношение на
него, врязал се е с колата в него и във вратата на имота, през 2022г.
Основният ни аргумент за ниския срок, който съдът е определил и който
считаме, че е неправилен, защото Д. Д. абсолютно по никакъв начин не си е
взел поука от решението, с което е обявен акта му за домашно насилие,
извършено по отношение на брат му. Месеци след като му изтича мярката той
отново осъществява актове на домашно насилие. Колегата го провокира да
Ви обясни, че ние злоупотребяваме със закона. Само един много съществен
факт, свързан с това, че в решението на ВРС е цитирано, че „с молба на Д. Д.
веднага след като депозираме ние молба по ЗЗДН, по негова молба е
образувано гр. дело № 7228/22г. на ВРС, ХІV състав, който спор приключва
със съдебно решение, с което молбата на Д. Д. е отхвърлена“. Защото, този,
който злоупотребява със закона, не е неговият брат М. Д., а е Д. Д.. Защото, по
настоящия правен спор са обективирани обажданията на Д. Д. на тел.112, като
той твърди, че е бил заплашван от брат си, който дори още не е пристигнал в
имота, но забележете, той се чувства заплашен. От какво се чувства
заплашен? От човек, който го няма в имота, два пъти се обажда на 112. Как
ще се чувстваш заплашен, че ще стане някакъв скандал, при положение, че
този, който е осъден за извършен акт на домашно насилие е именно този,
който се оплаква. Бил отишъл в имота в село Червенци просто ей така, да го
нагледа. Не е вярно. Д. Д. и неговата съпруга отидоха в имота в с. Червенци
точно след проведено съдебно заседание по друго гражданско дело пред ВРС
на въпросната дата единствено за да инспирират скандал и да инспирират
тези конфликти. Във всяко едно дело, без значение дали е за домашно
насилие или за нещо друго, единственото нещо, което се чува от
процесуалните представители на Д. Д. е колко била майка му виновна за
развалата на техните отношение. Единственото нещо, което колегите правят,
е да сатанизират свидетелката, която според тях не може да има собствена
10
оценка на поведението на двете си деца. Поведението на едното дете, в случая
нейната оценка като майка е, че упражнява насилие по отношение на другото
и дете. Това не е да вземеш нечия страна, това е да кажеш пред съда като
́
свидетел какво според теб се е случило, както през 2020г., така и през 2022г.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Моля да оставите без уважение частната жалба. Моля да имате предвид,
че имуществените спорове между страните са следствие от домашното
насилие, което осъществи Д. Д. по отношение на брат си. До този момент
между страните няма имуществени спорове. Те са инспирирани след този
момент.
АДВ. М.: Няма как Д. и Д. да са посетили с. Червенци, независимо дали
или пред някакво съдебно производство с цел да инспирират скандали,
доколкото там не живеят нито Д. Янк., нито М. Д., нито някой друг от родата.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11