Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18995 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 4118 лв.,
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 08.06.2016 г. до 11.06.2018 г.,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури в периода 08.07.2016 г.
– 12.06.2018 г., за обект с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325,38 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 08.08.2016 г. до 28.08.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13434/2018 г. по описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба ответникът,
в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за който е разкрита партида с абонатен
№ ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Ищецът
поддържа, че за периода от 08.06.2016 г. до 11.06.2018 г. ответникът дължи сума
общ размер на 4118 лв. за предоставените му ВиК
услуги, формирана като сбор от стойността на издадените в периода 08.07.2016 г.
– 12.06.2018 г. фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на
частен абонат № *** от 28.08.2018 г., както и лихва за забава в размер на 325,38 лв., начислена
за периода от 08.08.2016 г. до 28.08.2018 г. Твърди,
че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Велина Якимова, поддържа исковата молба и
обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
М.А., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
недопустимост, поради неспазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, и
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните за предоставяне на ВиК услуги, доколкото не е сключен нарочен договор за това
и не са подписани Общи условия. Оспорва като неравноправни клаузите на чл. 70 и
71 от представените Общи условия. Оспорва съдържанието на представената справка
за недобора на частен абонат с твърдения, че същата не съдържа изискуемите
реквизити съгласно Закона за счетоводството и чл. 3 от Общите условия, за което
излага подробни съображения. Счита, че Общите условия не обвързват
потребителите на ВиК услуги, тъй като не са одобрени
от съответните административни органи. Поддържа, че липсват данни за
неизпълнение на задълженията на ответника към ищцовото
дружество.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От служебно извършената
справка в Национална база данни „Население“ (л. 40) се установява, че
регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника Н.Я.И. ***.
Видно от съдържанието
на приобщената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 28) с титуляр Н.Я.И.
за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. ***, общите неизплатени задължения на абоната по издадени
фактури в периода 08.07.2016 г. – 12.06.2018 г. за консумирана вода за отчетен
период от 08.06.2016 г. до 11.06.2018 г. възлиза в размер на 4272 лв., като
начислената лихва върху съответните главници към 28.08.2018 г. е в размер на 325,38
лв. В справката е отразено, че „абонатът е общински“.
Ищцовото дружество е представило
карнет по партида с абонатен № *** (л. 88), за извършени отчитания за периода
от 16.10.2016 г. до 21.06.2018 г., в които като потребител е посочена Н.Я.И. и
е отбелязано, че обектът е общинско жилище. За целия период в карнета са отразени
показанията на водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща
разлика между отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане
и показанията, отразени при предходния отчет. В карнета липсва подпис, положен
в графата за абонат.
Представен е и констативен протокол № 70/09.05.2017 г. (л. 87), в който е
отразено, че при извършване на реален отчет на водомера в процесния обект
присъстващият потребител отказва подпис на карнета. Протоколът е подписан от
двама служители на ВиК оператора.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 11), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 21), публикувани в централен и местен
ежедневник (л. 25 и 26). Приложени са и решения на КЕВР от 30.06.2016 г. (л.
4), 28.04.2017 г. (л. 6) и от 15.12.2017 г. (л. 8) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
От приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 83 и сл.) се
установява, че общият размер на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № *** до издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 08.07.2016 г. до 12.06.2018
г. възлиза на 4118 лв., а лихвата за забава върху посочената главница,
начислена от падежа на всяка фактура до 28.08.2018 г. – 325,38 лв. От
експертното заключение се изяснява още, че отразеният документално титуляр на
партидата е ответникът Н.Я.И., както и че по процесните фактури не са отразени
плащания.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 13434/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 03.09.2018
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Н.Я.И. е
издадена заповед № 6726/05.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за главница за ползвани в периода от 08.06.2016 г. до 11.06.2018 г.
ВиК услуги в размер на 4118 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението – 03.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 325,38 лв., начислена за
периода от 08.08.2016 г. до 28.08.2018 г., както и
разноски за държавна такса в размер на 88,87 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са
предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода в периода от 08.06.2016
г. до 11.06.2018 г. по издадени от ВиК оператора
фактури, както и начислена лихва за забава до 28.08.2018 г., относно обект на
потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна,
ул. ***. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители" са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги, както и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от ОУ. Според ал. 3
на същата клауза от ОУ потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги – за времето на наемното
правоотношение, при условие че собственикът или титулярят на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му
това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги
за определен срок.
В настоящия случай ищецът твърди ответникът да
е потребител на ВиК услуги за процесния обект, но не
е ангажирал никакви доказателства в тази връзка, въпреки разпределената му с
доклада по делото доказателствена тежест и изричните указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство. В представените
от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД документи – справка за недобора и
карнет, е отразено, че обектът на потребление е общинско жилище, но не е
представен договор за наем, нито други доказателства, от които може да се
направи извод, че в процесния период 2016 г. – 2018 г. ответницата Н.Я.И. е
била в наемно правоотношение с Община Варна, нито че титулярят на вещни права е
декларирал съгласие пред ВиК оператора наемателят да
бъде вписан като потребител по смисъла на чл. 2, ал. 3 ОУ.
С оглед процесуалната равнозначност между
недоказания в гражданския процес факт и неосъществения такъв в
действителността, съдът приема, че ответницата не е потребител на ВиК услуги за обекта на потребление с абонатен № ***, респ.
не дължи заплащането на начислените суми за предоставени услуги в този обект. Обстоятелството,
че ответницата е вписана като титуляр на партидата и има регистриран постоянен
и настоящ адрес, съвпадащ с административния адрес на обекта, не опровергава
този извод, доколкото вписванията не създават никакви права върху имота.
По изложените мотиви съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на
делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 4118 лв. (четири хиляди сто и осемнадесет лева), представляваща главница
за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 08.06.2016 г. до 11.06.2018 г., формирана като сбор от стойността на
издадените фактури в периода 08.07.2016 г. – 12.06.2018 г., за обект с абонатен
№ ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325,38 лв. (триста двадесет и
пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 08.08.2016 г. до 28.08.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13434/2018 г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: