Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седми декември две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9375
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9375/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на С.К.Д.
ЕГН ********** *** срещу решение №140878 от 06.07.2020 г постановено по гр.д.№71518/2019 г на СРС , 65 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР
във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди СДВР да му заплати сумата
от 1598 лева възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 247
часа за периода 01.12.2016 г – 01.12.2019 г , ведно със законната лихва от 09.12.2019
г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 200 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода от края на месеца следващ съответното тримесечие до 01.12.2019 г .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС . След 02.08.2016 г са действали Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г . Единствено в Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г е било изрично предвидено , че при сумирано отчитане
на работното време общият брой часове труд между 22 ч и 6 ч се умножава с
коефициент 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
периода . В последващите наредби има непълнота в уредбата и трябва да се
приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ като нощните часове се
превърнат в дневни часове с умножаване с коефициент 1,143. Действително в
действащия ЗМВР няма препращане към ЗДСл , но уредбата на НСОРЗ трябва да се
приложи по аналогия , за да не бъдат поставени държавните служители в МВР в
по-неблагоприятни условия . Чл.187 ал.1 ЗМВР има предвид само полагане на труд
през деня , а чл.188 ал.2 ЗМВР препраща
към КТ за нощния труд . Поради прилагане на коефициент 1,143 се явява
извънреден труд за процесния период , които следва да бъде заплатен от
ответника .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . НСОРЗ е неприложима , защото ЗДСл
не е субсидиарно приложим спрямо ЗМВР . Съгласно чл.187 ал.1,3 ЗМВР
продължителността на дневното и нощното работно време е една и съща – 8 часа ,
а не е намалена на 7 часа при нощен труд . Липсва непълнота в приложимата Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г и последващата я Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г
. Коефициентът 1,143 е приблизително равен на 8/7 – съотношението между
нормално дневно и намалено нощно работно време по КТ . Липсва дискриминация и по неблагоприятно третиране
на служителите в МВР , защото ЗМВР е специален закон .
Въззивната
жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
15.07.2020 г и е
обжалвано в срок на 28.07.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е държавен служител в
МВР и е работил на смени по 12 часа при сумирано отчитане на работното време ,
като смените са включвали и нощен труд . След 02.08.2016 г са действали Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г издадени въз
основа на делегацията по чл.187 ал.9 ЗМВР , а компенсирането на извънредния
труд е уредено в чл.187 ал.5 т.1,2 ЗМВР . Конкретният размерна допълнителното
възнаграждение за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи – чл.179 ал.2 ЗМВР . Чл.9 ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощният труд в
дневен е неприложима , защото нормалната продължителност на работното време и
при нощен труд на служителите от МВР е 8 часа . В случая няма непълнота в
закона по чл.46 ал.2 ЗНА , а специална уредба в ЗМВР и наредбите по неговото
приложение . Коефициентът 1,143 е
приблизително равен на 8/7 – съотношението между нормално дневно и намалено
нощно работно време по КТ , но КТ не се прилага субсидиарно спрямо ЗМВР . На
ищеца са заплатени дължимите обезщетения по действащата уредба и исковете са
неоснователни .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Според
чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява
специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се
обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който
не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният
от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение
за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично
е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по
гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР е било
предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като
работните часове не следва да надвишат
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата
заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат
в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако
е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и
затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра
на вътрешните работи тарифна ставка. Не
е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да
налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с
коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия
и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по
гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен
през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В исторически план посоченият
коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП,
което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването
на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението
е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143.
Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно , в конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на положен
извънреден труд. Искът за главница и акцесорният му иск за лихви за забава са
неоснователни , а решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на
делото в тежест на въззивника са разноски пред СРС в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№140878 от
06.07.2020 г постановено
по гр.д.№71518/2019 г на СРС , 65 състав .
ОСЪЖДА С.К.Д. ЕГН ********** *** да заплати
на СДВР сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.