Решение по дело №332/2016 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 137

 

град Велико Търново, 16.05.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - град Велико Търново, VІІ - ми състав, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Румяна Пеева

 

при участието на секретаря Св.Ф. разгледа докладваното от съдия Пеева административно дело № 332/2016 година по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

           

 

            Образувано е по жалба на „ФАРМА ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, със съдебен адрес *** офис 16, адвокат М.Е. против Ревизионен акт (РА) № Р - 04000415005975 - 091 - 001/09.02.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 148/09.05.2016 година на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ при Централно управление на Националната агенция за приходите относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 101623,67 лева по фактури, издадени от „Мегафарма“ АД и „Чирита“ ЕООД и начислени лихви. РА се оспорва като неправилен и незаконосъобразен и излага подробни съображения. Намира, че неоснователно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, въпреки надлежното документиране на стопанските операции и точното отразяване на първичните счетоводни документи. Счита също, че последващите сделки с процесните медикаменти допълнително обосновават правото на приспадане на данъчен кредит. В жалбата се сочи практика на СЕС, която според жалбоподателя дават възможност за приспадане на данъчен кредит. Моли РА да бъде отменен. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Е. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът - Дирекция “ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като поддържа мотивите в потвърдителното решение. Представя писмени бележки и претендира разноски в размер на 3547 лева в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Велико Търново.

 

            Административен съд - Велико Търново, седми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

            Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000415005975-020-001/21.07.2015 година. Заповедта е издадена във формата по чл. 113 ал. 1 ДОПК и е връчена на ревизираното лице, съобразно чл. 113 ал. 2 от ДОПК. За доказване компетентността на органа, възложил ревизията е представена Заповед № 532/25.08.2014 година на териториалния директор на ТД на НАП град Велико Търново, с която на издалия горепосочената заповед е възложено издаването на такива. Предвид на това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.

            В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-04000415005975-092-001/18.01.2016 година от органите по приходите, определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117 ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117 ал. 4 от ДОПК, като в срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК същият е депозирал възражение.

            В срока по чл. 119 ал. 3 ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт № Р - 04000415005975 - 091 - 001/09.02.2016 година. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя и в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба, с която същия е обжалван по административен ред в определени части. В срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение № 148/09.05.2016 година, с което е потвърдил ревизионният акт. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156 ал. 5 от ДОПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което същата е допустима.

 

            В хода на ревизията приходните органи са приели, че неправилно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит,както следва: по 6 броя фактури, издадени от „Мегафарма“ АД за данъчни периоди м.06 и м.07.2015 година и по 10 броя фактури, издадени от „Чирита“ ЕООД за същите данъчни периоди.Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Приходните органи са установили в хода на ревизията липса на доказателства за произход за определени артикули, че липсват доказателства доставчикът „Мегафарма“ АД да владее/притежава  доставените лекарствени продукти, за да може да прехвърли правото на разпореждане върху тях на жалбоподателя. Идентични са мотивите и по отношение на доставчика „Чирита“ ЕООД.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с правилното приложение на материалноправните разпоредби съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като чл. 6 от същия закон дава определение за доставка като е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

В хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на подписите и верността на съдържанието на посочени документи и след заявено становище от страна на жалбоподателя ще се ползва от тях е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с откритото производство са разпитани като свидетели Н.И.П., К.И.Д., М.Д.Д. и В.К.Г.. Всички те са подписвали фактурите и приемо - предавателните протоколи, по отношение на които ответникът е оспорил автентичността на подписите и са заявили, че подписите са техни. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като оспорените документи са им представени и за всеки от тях след запознаване същите са посочили собствените си подписи. Освен горното свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. Предвид изложеното съдът намира, че оспорените документи са истински.

 

Допусната и назначена е и съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че доставчиците „Мегафарма“ АД и „Чирита“ ЕООД към датите на издаване на процесните фактури са притежавали и отразили в счетоводствата си  предмета на процесните доставки. Заявило е също, че след извършените проверки е установило, че предходните им доставчици са имали налични лекарствата, които са им доставили и впоследствие са доставени на жалбоподателя. Допуснато е и допълнително заключение на съдебно - счетоводната експертиза по отношение на доставчика „Чирита“ ЕООД със задача да проследи наличността на доставените лекарства, като съобрази началното салдо, постъпилите и продадени лекарства. Вещото лице е установило, че доставчикът е разполагал с лекарствата, доставени на жалбоподателя. Съдът дава вяра на заключението на съдебно - счетоводната експертиза и на допълнителната такава. Заключенията са изготвени компетентно, подробно, ясно. Към същите са приложени таблици, от които е видно движението на лекарствените средства както от доставчиците към жалбоподателя, така и предходните доставки с посочване на фактурите, артикулите, партидата и срокът на годност, единичната цена, количествата и общата стойност. В съдебните заседания вещото лице е дало подробни обяснения на начина на извършената проверка и установяването на движението на лекарствата.

 

Жалбоподателят е представил и писмени доказателства за последващите доставки, в това число е РА № Р-04000416006536-091-001/22.03.2017 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико търново, в който е прието че жалбоподателят за данъчен период м.08.2016 година е извършил ВОД, и РД към него, в който като доставчици са посочени „Мегафарма“ АД и „Чирита“ ЕООД.

Реалното изпълнение на фактурираните доставки е важна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на стоките е равнозначно на тяхното договаряне, но не е достатъчно, за да се приеме, че е налице предаването им. При родовоопределени вещи е необходимо да се установи предаването на стоките съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, тъй като с него се постига и индивидуализирането на стоките. Действително установяването на произхода на стоките не е част от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, но то е доказателство за наличието на реално осъществена доставка на стоки и то така, както те са отразени в издадените за тази цел първични счетоводни документи, което безспорно е предпоставка за възникването и признаването правото на данъчен кредит за получателя. В настоящия случай съдът дава вяра на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, която подробно установява, че доставчиците на жалбоподателя са притежавали доставените лекарства към датите на фактурирането им.

Събраните по делото доказателства и тяхната преценка налагат извод за реално извършени доставки. Следва в случая да се посочи, че по смисъла на чл. 14, пар. 1 Директива 2006/112/ЕС, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Поради това частичните несъвпадения за малък брой от лекарствата, и доказването на тяхното придобиване от доставчика след като се установява предоставянето на стоката от него на ревизираното дружество и правото на разпореждане с нея като собственик, не може да обоснове извод за липса на доставка на част от тази стока и поради това непризнаване на правото на данъчен кредит за нея. В редица свои решения по сходни казуси СЕС е постановил, че данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, упражняващо право на приспадане, да провери дали издателят на фактури за стоките е разполагал с тях или да притежава документи в това отношение /т. 42 от решение на СЕС по дело С-78/12, „Е.-К ЕООД от 18 юли 2013 г.; т. 66 от решение на СЕС по съединени дело С-80/11 и С-142/11, M. kft, P. D./. Ответникът по делото дори е признал извършеният ВОД със същите лекарствени средства.

 

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и РА следва да бъде отменен.

…

На основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно уважената от жалбата, които възлизат на претендираните 6051,50 лева (шест хиляди петдесет и един лева и петдесет стотинки).

 

            По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, седми състав

 

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

         ОТМЕНЯ по жалба на „ФАРМА ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, със съдебен адрес *** офис 16, адвокат М.Е. Ревизионен акт № Р - 04000415005975 - 091 - 001/09.02.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 148/09.05.2016 година на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ при Централно управление на Националната агенция за приходите.

 

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на ФАРМА ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, със съдебен адрес *** офис 16, адвокат М.Е. разноски в размер на сумата 6051,50 лева (шест хиляди петдесет и един лева и петдесет стотинки).

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: