Номер 65008.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500564 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А. с. в.“ ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., против решение № 637/08.04.2020
г., постановено по гр.д. № 4595/2019 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Й. С. Г. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество в качеството му на цесионер по индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, скючен въз
основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.
между ищеца и „У. К. Ф.” ЕАД, следните суми: сумата от 1253.10 лева – незаплатена
главница за месечни вноски в периода от 21.01.2017 г. до 21.12.2017 г. по договор за стоков
кредит № 2560457/23.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и ответника Й. Г.; сумата от
108.79 лева – договорна лихва по посочения договор за периода от 21.01.2017 г. до
21.12.2017 и сумата от 284.08 лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва изводите на районния съд, че
приетата като писмено доказателство по делото фактура № **********/23.12.2016 г.,
издадена от „Т. Б.“ ЕАД, не доказва усвояването на стоковия кредит по договор №
2560457/23.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и ответника Й. С. Г. , вземанията по
1
който се прехвърлени от кредитора-цедент по договор за цесия, на ищеца- цесионер.
Посочва, че между страните са безспорни обстоятелствата, че е сключен процесният договор
за стоков кредит и че третото лице - помагач на страната на ответника „Т. Б.“ ЕАД е продало
на ответника телевизор, във връзка с която покупка е предоставен кредитът. Поради
изложените съображения, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно и въззивният съд да се произнесе по съществото на спора.
Претендира разноските за въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - Й. С. Г. , в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал.1
ГПК чрез пълномощника адв. Велков, изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че липсват данни за усвояване на процесния стоков кредит, като счита, че
направеното в издадената от „Т. Б.“ ЕАД фактура № **********/23.12.2016 г. отбелязване за
плащане с кредитна карта на закупения от ответника телевизор не доказва извършен от
праводателя на ищеца- „У. К. Ф.” ЕАД превод в полза на продавача „Т. Б.“ ЕАД. С оглед
изложеното, ответникът моли за оставяне на въззивната жалба без уважение. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско
възнаграждение. С отговора не се правят доказателствени искания.
Третото лице - помагач на страната на ответника „Т. Б.“ ЕАД не е подало отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взело становище по въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде дадена възможност да
изразят становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
2
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 05.11.2020 г., в 10.00 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3