Р Е Ш Е Н И Е
352/10.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1012 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0869-001291 от 04.05.2020 год. на Началника на група към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на И.С.А., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В съдебно
заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление
да бъде потвърдено изцяло. Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2019 год. лек автомобил марка „Мерцедес Е
220 ЦДИ“, с рег. №Н2171ВР, собственост на Л. А.С., с ЕГН**********, се движел
по първокласен път I-2 в посока към гр.Шумен. В района на км.108+500 поради движение с
превишена скорост автомобилът бил заснет от техническо средство „ARH CAM S1“. При
извършване на обработка на снимката била извършена служебна проверка, при която
било констатирано, че посоченото моторно превозно средство е със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Същото било закупен от лицето Л.
А.С., с ЕГН********** през месец януари 2019 год., но последният работел в гр.София
и не извършил необходимата пререгистрация на автомобила в законоустановения
срок. След установяване на собственика от негова страна била подадена
Декларация, в която посочил, че на 12.08.2019 год. в 10.06 часа автомобилът му
е бил управляван от лицето И.С.А., с ЕГН**********. Идентична декларация била
подадена и от името на жалбоподателя, в която същият потвърдил факта, че е
именно той е управлявал посочения автомобил на 12.08.2019 год. около 10.06
часа. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бланков номер 266176/07.11.2019 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като същият е посочил,
че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 16.04.2020 год. било отказано образува не
наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен. с
оглед да Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №20-0869-001291 от
04.05.2020 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция, с което на И.С.А., с ЕГН**********,*** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо
от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.Ж.Ж., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Й.Ж.Ж.. Същите са
еднопосочни, последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение
първо от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на Договор за покупко-продажба от 23.01.2019 год., с нотариална заверка на
подписите, лицето Л. А.С., с ЕГН********** е придобил правото на собственост върху процесния автомобил, както и че в законоустановения
срок по силата на
чл.3 от Наредба №І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС на министъра на вътрешните работи, не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в сектор ПП при ОД на МВР - Шумен. Категорично е установено, че поради тази причина автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация на 26.03.2019 год. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП, т. е. към момента на извършване, респективно на установяване на нарушението – 12.08.2019 год. автомобилът не е бил
регистриран по съответния ред.
Не се спори между страните по делото, че към
момента на констатиране на нарушението автомобилът е бил управляван именно от
жалбоподателя, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил със
служебно прекратена регистрация /т.е. без регистрация/ същият е осъществил от
обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушението и от
субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото
собственикът на автомобила е работел в гр.София и се е завръщал само през
почивните дни. В останалото време, през останалите дни от седмицата автомобилът
е бил ползван преимуществено от жалбоподателя. В този смисъл, доколкото същият
е държал у себе си свидетелството за регистрация на автомобила е виждал и е бил
наясно, че вписаното като собственик лице е различно от действителния
собственик на автомобила. Следователно е бил наясно и с обстоятелството, че
въпреки, че С. е закупил автомобила същият не се води като собственик в
свидетелството на автомобила, респективно не е изпълнил задължението си да
пререгистрира посоченото моторно превозно средство по законоустановения ред и в
законоустановения срок.
В тази връзка съдът не
споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че нито той, нито
собственика на автомобила са били уведомени за служебно прекратената
регистрация на автомобила и не са знаели за нея. В действителност както в ЗДвП, така също и в Наредба №І-45/24.03.2000 год. на министъра на вътрешните
работи, липсва
предвидено
задължение на контролните органи да уведомяват собственика при прекратена
служебна регистрация на ППС на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в
чл.3 от Наредба №І-45/24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират
придобитото ППС в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР.
Следователно собственикът на процесното МПС е бил напълно наясно, че следва да регистрира лекия
си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР. В същото време и жалбоподателя е бил напълно наясно, че управлява
лек автомобил, в чието свидетелство
за регистрация, е вписан собственик на автомобила, различен от действителния. Тези факти водят до категоричния извод, че
жалбоподателят
е съзнавал, че
управлява лек автомобил, без този автомобил да е регистриран по съответния ред. При това
поведение от страна на собственика и на водача и при липсата на законово задължение
контролните органи да уведомяват собствениците при служебно прекратяване на
регистрация на ППС в хипотезата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, настоящият състав приема, че А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175,
ал.3,
предл. първо от ЗДвП, във
вр. с чл.140,
ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС по идентични случай
и по-конкретно Решение
№236 от 25.09.2019 год. на АдмС - Шумен
по к. а. н. д. №218/2019 год., Решение
№169 от 30.07.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение №112 от 23.06.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др.
Съдът при преценка на
обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно, обосновано и
доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя пороци.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като правилно е издирил и приложил и съответната за това нарушение санкционна
норма, предвиждаща наказание за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът намира, че наказващият
орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като е наложил на жалбоподателя
предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП санкции в
техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗДвП процесното деяние не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата,
доколкото липсата на извършена пререгистрация, респективно проверка на
автомобила води до невъзможност моторното
превозно средство да бъде индивидуализирано при нужда. Управлението на МПС без съответна
регистрация би довело и до избягване на административно-наказателна отговорност
от страна на управляващото го лице при евентуално извършено нарушение,
регистрирано с техническо средство, доколкото същото следва да бъде установено
и регистрирано. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0869-001291 от 04.05.2020
год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с
което на И.С.А., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за
нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН**********,*** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: