Р Е Ш Е Н И Е № 299
гр.Русе, 25.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря
Юлия Острева….…………………………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 389 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Д. чрез
процесуален представител до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0000077/11.02.2019г. на Началника на
ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На
08.02.2019г. около 16,45 часа управлявал т.а.”Ман” кат № 3 с рег. № ….. със свързано
с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в
гр.Русе, с който извършвал международен превоз на товари от Румъния за Турция.
В този район бил спрян за проверка от
служители на ОО”АА” -гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните
превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и
направената компютърна разпечатка на картата на водача се установило, че жалбоподателят
не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2 от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006г., като е ползвал намалена
дневна почивка от 50 м., която е по–малко с 8,10ч. от
законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна
почивка от 16,38 ч. до 17,28ч. на 28.01.2019г., вместо ползването и да започне
не по-късно от 08,28ч. на същата дата.
За констатираните нарушения бил съставен
АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел
на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения
преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било
наложено наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема
за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима,
защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
жалба. Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
Съдът намира,
че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това
се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и
показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по
никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при
връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на
български език.
Основното
възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено,тъй като АУАН е съставен в деня на проверката –
08.02.2019г., а на жалбоподателя е връчен на 11.02.2019г., т.е. по този начин
се претендира за нарушение на чл.40 от ЗАНН, което според защитата прераства и
в такова по чл.44 ал.1 от с.з.
Това
възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение
по следните съображения :
Още
в хода на проверката, видно от показанията на актосъставителя нарушението му е
показано чрез компютърен софтуер на турски език и съответно той е бил напълно
наясно с това за какво точно е обвинен. Не е процесуално нарушение
обстоятелството, че АУАН е връчен на жалбоподателя три дни след съставянето му
– чл.40 ал.1 от ЗАНН под присъствие на жалбоподателя не и Не допуснато
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН предвид
обстоятелството ,че АУАН е съставен към момента на проверката, а му е предявен
на 11.02.2019г. Действително разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисква актът
да се състави в присъствието на нарушителя, като ал.2 от същата разпоредба
допуска две изрични хипотези в които са възможни изключения от това правило.
Под присъствието на нарушителя законът,
няма предвид, напр. буквално физическо присъствие на нарушителя докато трае
техническият процес на изписване на текста, най – малкото защото този процес
може да трае продължително във времето. В случая следва да се има предвид, че
нарушителят е чужд гражданин и именно по тази причина АУАН е бил предявен в
присъствието на назначения с нарочен акт преводач на л.26 от делото. По този начин
съдът намира,че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 от НПК,като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на
наказаното лице. По този начин му е предоставена възможност в пълен обем да се
възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Законът има предвид актът да му се предяви
лично с оглед реализиране на правото му на защита в пълен обем. Като последица
от реализация на това право е възможността актосъставителят да даде
допълнителни разяснения при нужда, нарушителят да изложи възраженията си още
непосредствено при предявяването му след като се е запознал със съдържанието
му. Доколкото нарушителят е чужденец, т.е. лице без постоянен адрес в Република
България е налице хипотезата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, която е специална по
отношение на чл.44 ал.1 от с.з. В случая съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено , тъй като всички тези възможности
са му осигурени – да разбере в какво точно се обвинява, въз основа на какви
доказателства, да получи препис от АУАН, да изложи възраженията си в срока по
чл.44 ал.4 от ЗАНН. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй
като след като АУАН е бил преведен на
нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на
наказващия орган жалбоподателят не е
направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил
с фактическите констатации в него.В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на
чл.52 ал.2 от ЗАНН , по силата на която наказващият орган веднага връща АУАН на
актосъствителя, ако той не му е бил предявен, а не и когато текстът не е бил
изписан в негово физическо присъствие. Процесуалните нарушения при съставяне на АУАН винаги следва да се преценяват във връзка
и с оглед критерия нарушено ли е правото
на защита на наказаното лице или не , какъвто е процесният случай.
Предвид изложеното съдът намира,че
издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията
е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и
АНО.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 38 – 0000077/11.02.2019г. на началника на ОО”АА”-
гр.Русе, с което на И.Д., турски гражданин му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по
чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен
съдия :