О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………. /08.09.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание
на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2789 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е молба с изх. № ВН – 2164 – 12318/ 2021
г. от Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с искане на
основание разпоредбите на чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, вр.
с чл. 27а от Закона за правната помощ
(ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени разноски за изплатеното на адв. И.Р. *** възнаграждение
в размер на 230 лева за осъществените от нея защита и процесуално
представителство на лицето И.Г.П. – ищец в производството по адм. дело 2789 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна.
С Разпореждане от 11.01.2021 г. постановено в производството по адм. дело № 2789 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, е било допуснато предоставянето
на правна помощ на ищеца И.Г.П., изразяващо се в процесуално представителство в
производството по делото.
С определение от 24.03.2021 г., постановено в
производството по адм. дело № 2789 по описа за 2020 г. на Административен съд
Варна, адв. И.Р. *** е била назначена за процесуален представител на ищеца И.Г.П..
С решение № 759 от 03.06.2021 г., постановено в
производството по адм. дело № 2789 по описа за 2020 г. на Административен съд
Варна, исковата претенция на И.Г.П. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ е била
отхвърлена изцяло.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК е предвидено, че
ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена,
изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с
уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В
конкретния случай, правната помощ е предоставена за процесуално
представителство по дело, образувано по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ
на лицето, на което е предоставена правната помощ, като искът е отхвърлен
изцяло. Следователно в случая не е налице хипотеза по чл. 78, ал. 7 от ГПК, тъй
като исковата претенция е отхвърлена изцяло и не е постановено осъдително
решение спрямо лицето.
Административно – процесуалният кодекс не съдържа
разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна
помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданския
процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ГПК правната
помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна, като само в случаите на
лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 от ГПК,
съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на
които е било освободено.
Не е налице и друго основание, въз основа на което
на НБПП да бъде възстановена сумата, изплатена на адвоката за предоставената
правна помощ. В разпоредбата на чл. 27а от
Закона за правната помощ е предвидено, че лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със
закон случаи. В разглеждания случай, който се отнася до иск по ЗОДОВ, не е
предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от
държавния бюджет в интерес на правосъдието, предвидено с чл. 4 от ЗПП, за да се
гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в
хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително изисквана от закона адвокатска
защита, резервен защитник или представителство. Съгласно чл. 94 от ГПК, субсидиарно
приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна
помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП.
Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е
предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил
страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са
съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в настоящото производство обаче
също не е осъществена.
Разпоредбите на НПК, и в частност на чл. 189 (която
е посочена като правно основание в подадената молба от НБПП), не намират
субсидиарно приложение в съдебните производства по АПК.
По изложените съображения подадената молба за
присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на изплатеното възнаграждение
на адв. И.Р. ***, осъществила правна помощ за процесуално представителство на
ищеца И.Г.П. по настоящото дело, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с изх. № ВН – 2164 –
12318/ 2021 г. от Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с
искане на основание разпоредбите на чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, вр. с чл. 27а от Закона за правната
помощ (ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени разноски за изплатеното на адв. И.Р. ***
възнаграждение в размер на 230 лева за осъществените от нея защита и
процесуално представителство на лицето И.Г.П. – ищец в производството по адм.
дело 2789 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна
Препис от настоящото определение да се връчи на
ищеца И.Г.П., на неговия служебно назначен процесуален представител адв. И.Р. ***,
на ГД „Изпълнение на наказанията“, на Варненската окръжна прокуратура и на
Националното бюро за правна помощ.
Определението може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок
от получаването му пред тричленен състав на Административен съд – Варна.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: