Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, [населено място], [улица], чрез главен юрисконсулт Р. К. против Решение № 50/13.03.2024 г. по анд № 20232330200906/2023 г. на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-338/01.09.2023 г. издадено от Директора на АДФИ-[населено място], с което на основание чл.32, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на И. В. Б. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.2, ал.2, т.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и е оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, т.к. районният съд е извел погрешни правни изводи за неправилно ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред касационната инстанция и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

За ответника по касацията се явява адв.Г. от *, който оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира да се остави в сила решението на Ямболския районен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. от доказателствата по делото не се установява да е осъществено санкционираното административно нарушение, поради което съдът правилно е отменил наказателното постановление и следва да се остави жалбата без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 50/13.03.2024 г. по анд № 20232330200906/2023 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление №11-01-338/01.09.2023 г. издадено от Директора на АДФИ-[населено място], с което на основание чл.32, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на И. В. Б. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.2, ал.2, т.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и е оставил без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски.

За да постанови решението си районният съд приема, че оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание, защото съдържа противоречиви обстоятелства относно авторството, т.к. са описани действия на финансовия контрольор по извършване на формални проверки за законосъборазност и даване на мнение за одобряване на разхода, без да са изпълнени условията на Раздел Б, т.2 от договор №ДГ/06-00017 от 19.02.2019 г., които сочат за автор на вмененото нарушение именно последния и доколкото констатираното несъответствие създава неяснота по отношение на твърдяното деяние и неговия автор, то представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Според съдът от материална страна въз основа на възприетите фактически положения и на приложимото право не може да се направи извод, че жалбоподателя е извършил посоченото в акта и в НП нарушение по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС.

Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл.221, ал.2 АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по съществото на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Вслучая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС, според която санкционираното лице в качеството му на временно изпълняващо длъжността кмет на община Ямбол, която е организация от публичния сектор, разпореждаща се със средства от общинските бюджети и фондове, е задължено да създаде и приложи контролни дейности на всички нива, включително предварителен контрол при извършване на разход. Според касационният състав правилно ЯРС е приел, че в конкретния случай И. Б. не е извършила вмененото й административно нарушение, като посочените в мотивите на атакуваното съдебно решение подробни аргументи в тази насока се споделят напълно от настоящата инстанция. Доказателствата по делото в тази насока недвусмислено сочат, че за одобрения разход в полза на Сдружение „Баскетболен клуб „Тунджа-Ямбол“-[населено място] са приложени действащите правила, като плащането е извършено след представяне на подписан от компетентните за това длъжностни лица контролен лист с отразено в него становище за одобрение на разхода (плащането по сключения договор). В тази връзка правилно е прието от първоинстанционния съд, че след изпълнение на разписаната в правилата процедура у решаващия орган – кмета на община Ямбол, е създадена разумна увереност за съответствието на взетото решение с приложимото законодателство, респ. не е налице нарушение на посоченото в чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС, вменяващо задължение за създаване и прилагане на контролни дейности на всички нива, включително предварителен контрол при извършване на разход. В този смисъл крайният извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление поради несъставомерност на вмененото административно нарушение е напълно обоснован и съответства на доказатествата по делото,

Поради това извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление правилно е довел до неговата отмяна.

Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е неоснователна заявената от касатора претенция за присъждане на разноски пред касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, като при липса на искане не следва да се присъждат разноски и на ответната страна.

Водим от горното, ЯАС

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/13.03.2024 г. постановено по анд № 20232330200906/2023 г. на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.