№ 41047
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110155604 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на В. Й. Д. и Е. А. С.
(ищци) срещу Й. К. Т. (ответник). Ищците твърдят, че са съсобственици при равни
квоти (всяка по 1/4) на следното недвижимо имущество: поземлен имот с
идентификатор ***, адрес град С. "Адрес", площ 649 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план: * , съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***, *** и ***, заедно в него сгради (без установен статут съгласно
строителните правила и норми), а именно: сграда с идентификатор ***.1, застроена
площ 91 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда; сграда
с идентификатор ***.2, застроена площ 9 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
еднофамилна жилищна сграда; и сграда с идентификатор ***.3, застроена площ 16 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Съсобственик на
недвижимото имущество бил и ответникът, като съсобствеността помежду им
възникнала въз основа на наследствено правоприемство от общия наследодател Й. С.
Т.. На 31. 05. 2023 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост върху цялото недвижимо имущество. Ищците отричат ответникът да е
завладял техните идеални части от съсобственото недвижимо имущество. Искат от
първостепенния съд да установи, че ответникът не е собственик на техните общо 2/4
идеални части от правото на собственост върху недвижимото имущество и съответно
на основание чл. 537, ал. 2, предл. трето ГПК да отмени нотариалния акт.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който заявява, че счита предявения иск за процесуално допустим, но го оспорва като
неоснователен. Развива подробни доводи по съществото на спора.
Съдът намира двата субективно съединени отрицателни установителни иска за
процесуално недопустими по следните съображения. За да е допустим един иск,
ищецът трябва да има правен интерес от търсената с него защита-санкция, а
ответникът трябва да е пасивно процесуално легитимиран. И правният интерес, и
пасивната процесуална легитимация на ответника следва да бъдат преценявани въз
основа на фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба. Специално по
отношение на отрицателните установителни искове съдебната практика набляга, че
ищецът трябва да е доказал наличието на правен интерес от воденето на отрицателния
установителен иск. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 2013
1
г. по тълк. дело № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС ищецът има правен интерес от
воденето на отрицателен установителен иск за собственост в следните примерни
хипотези: когато ищецът твърди самостоятелно право върху вещта, което ответникът с
поведението си смущава (включително заявявайки същото право върху същата вещ,
конкурирайки с ищеца) или когато ищецът, макар и да не твърди самостоятелни права,
твърди упражняването на фактическа власт върху вещта при смущаване на установено
владение (но без владението да е било отнето) от ответника, който твърди да е носител
на права върху вещта, или ищецът би имал възможност да придобие имота на
оригинерно основание или той да бъде реституиран в негова полза.
В дадения случай двете ищци заявяват самостоятелни права върху недвижимия
имот, които ответникът е смутил чрез снабдяването с нотариален акт за собственост
въз основа на обстоятелствена проверка. Тези твърдения на ищците, разгледани сами
по себе си, са годни да обосноват правния им интерес от воденето на отрицателния
установителен иск срещу ответника за притежаваните от всяка ищца идеални части.
От друга страна обаче, ищците твърдят и представят доказателства с исковата молба,
че след като ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху
целия недвижим имот, той го прехвърлил в полза на трето лице, срещу което не са
насочили иска си – „Ответникът Й. Т. чрез Нотариален акт за прехвърляне вместо
изпълнение на задължение, изповядан на 26. 06. 2023 г. пред нотариус И. Д. (…) е
прехвърлил на Г. А. В. своя поземлен имот с идентификатор - *** (…)“. Предвид това
признание първостепенният съд намира, че въпреки заявените от ищците
самостоятелни права върху недвижимото имущество, те все пак нямат правен интерес
от воденето на отрицателния установителен иск срещу ответник, съответно той не е
пасивно процесуално легитимиран по него.
Наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска
(съществуването на правото на иск и неговото надлежно упражняване) се преценява от
съда към момента на предявяването му, като за тяхното наличие се следи и след
образуването на делото. В дадения случай отрицателният установителен иск е
предявен на 10. 10. 2023 г., т.е. около три месеца след признатото от ищците
прехвърляне на правото на собственост от ответника в полза на третото лице Г. А. В..
Извън всякакво съмнение е, че през периода от 31. 05. 2023 г. (датата, на която се
твърди, че ответникът е получил констативен нотариален акт за собственост и върху
идеалните части на двете ищци) до 26. 06. 2023 г. (датата, на която се твърди, че
ответникът е прехвърлил на третото лице Г. А. В. цялото недвижимо имущество, в
това число и идеалните части от правото на собственост на ищците) ответникът е
смущавал твърдените права на двете ищци, защото се е легитимирал като собственик
и на техните идеални части, макар и според тях да не било така. През този период
двете ищци са имали правен интерес да заведат отрицателни установителни искове
срещу него, че не е собственик на техните идеални части. С твърдяното обаче
прехвърляне на цялото недвижимо имущество този правен интерес и възможната
пасивна процесуална легитимация на ответника по такъв хипотетичен отрицателен
установителен иск са отпаднали. Това е така, защото с прехвърлянето на правото на
собственост прехвърлителят го изгубва съгласно чл. 99 ЗС. По този начин ответникът
вече не се легитимира като собственик на идеалните части от недвижимото имущество
на двете ищци въз основа на констативния нотариален акт. Лицето, което към момента
на предявяването на исковата молба, се легитимира като собственик на идеалните
части на двете ищци от недвижимото имущество, е Г. А. В.. При тези фактически
твърдения ищците имат правен интерес да предявят отрицателни установителни
2
искове срещу нея, а не срещу Й. К. Т..
Вярно е, че продажбата на чужда вещ не поражда вещно-прехвърлително
действие. Ако твърденията на ищците са верни, тогава сключеният между ответника Й.
К. Т. и третото лице Г. А. В. не е породил вещно-транслативен ефект относно онези 2/4
идеални части от правото на собственост, които принадлежат на ищците. Но и
съобразявайки това ищците биха могли да имат правен интерес единствено да искат от
съда да установи, че Г. А. В. не е собственик на техните 2/4 идеални части от правото
на собственост върху недвижимото имущество. Съответно в рамките на едно подобно
съдопроизводство Г. А. В. би имала правен интерес да привлече предполагаемия си
праводател Й. К. Т. да й помага, съответно да предяви срещу него евентуален обратен
иск за ангажиране на отговорността му за съдебно отстранение. Ищците не биха могли
да предявят отрицателни установителни искове срещу Й. К. Т. за установяването, че
той не е бил собственик на техните идеални части от недвижимото имущество към
минал момент (датата на предполагаемото прехвърляне в полза на Г. А. В.). Това е
така, защото правото на собственост може да бъде установявано към минал момент
само в изрично предвидените от закон случаи, какъвто настоящият не е. Така както са
заведени понастоящем двата субективно съединени отрицателни установителни иска,
дори и твърденията на ищците да се окажат верни и съдът да ги уважи, те биха
установили единствено, че Й. К. Т. не е собственик на идеалните части от
недвижимото имущество на ищците към момента на приключването на устните
състезания пред последната инстанция по същество. Субективните предели на силата
на пресъдено нещо по едно подобно решение не биха могли да се разпрострат и да
обвържат предполагаемия му правоприемник Г. А. В., щом като спорното право е било
прехвърлено още преди предявяването на исковата молба и преди нейното вписване. В
този смисъл е изключението, въведено с текста на чл. 226, ал. 3 ГПК
(„Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за
недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността) (…)“). Действително,
предвид ал. 1 на същия член законът има предвид хипотезата, в която спорното право
е било прехвърлено в течение на производството, а разглежданият случай не е такъв.
Ала по аргумент за по-силното основание, щом като спорното право е било
прехвърлено не в течение на производството преди вписването на исковата молба, а
към още по-ранен момент, то отново едно подобно хипотетично решение не би
разпростряло субективните си предели на силата на пресъдено нещо спрямо Г. А. В..
Поради тези съображения и доколкото исковата молба не съдържа други
фактически твърдения, които биха могли да обосноват правен интерес от воденето на
отрицателни установителни искове срещу Й. К. Т., то според разбирането на
настоящия съдебен състав предявените искове са процесуално недопустими.
Разноски. Ответникът е претендирал заплащането на деловодните разноски с
отговора на исковата молба, но все още не е представил доказателства да е сторил
такива (навярно е очаквал производството да продължи развитието си на по-късен
етап). При това положение съдът не би могъл да му присъди деловодни разноски с
настоящото определение. Ако ответникът направи искане по чл. 248 ГПК, с което
представи и доказателства за сторените разноски, каквито не е имал възможността да
представи преди това, съдът може да му присъди разноски.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс исковата
молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20637 по описа на Софийския
районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г.
Определението подлежи на обжалване от с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4