Р Е Ш
Е Н И Е № 941
гр. Пловдив,12.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на петнадесети май,през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Весела Петрова
при секретар Валентина Василева,като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 2143 по описа на ПОС за 2016г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Г.К. и Л. Х.К. (починала в хода на въззивното производство и заместена от наследника си И.Г.К.),против
решение № 1933/08.06.16г.на ПРС,13-ти гр.с.по гр.д.№ 5934/15г.в частта му,с
която е отхвърлена предявената от И.Г.К. и Л. Х.К. против Ч.И.П.(също починала
в хода на въззивното
производство и заместена от наследниците
й Т.М.П.,П.Т.П. и И.Т.П.), претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК, представляваща припадащата
се част от извършени подобрения–трайни насаждения на обща стойност 1 037лв.в
делбения имот,ведно със законна лихва от датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане като неоснователна и
недоказана.
Жалбоподателите И.Г.К.
и Л. Х.К.,(починала в хода на въззивното
производство) считат решението в атакуваната му част за неправилно и незаконосъобразно по изложени във
въззивната жалба съображения и искат неговата отмяна,като се постанови друго,с
което да се уважи изцяло претенцията им.Претендират се разноски пред настоящата
инстанция.
Въззиваемите Т.М.П.,П.Т.П. и И.Т.П. чрез пълномощника си адв.Д.Б.
изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения,развити в
съдебно заседание.Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,като
съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемите
и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва отхвърлителното
спрямо нея решение.Тя е подадена в срок и
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С
влязло в сила решение № 3629/04.11.15г.на ПРС по първата фаза на делбеното производство е допусната съдебна делба по
отношение на следния недвижим имот:дворно място с площ от 1 530кв.м.,находящо се в с.М., област
Пловдив, съставляващо по плана на селото поземлен имот с планоснимачен
номер 174,в квартал 16а,за който е отреден парцел XII,с неприложена регулация,
при граници и съседи: дере, улица и М. К. Д. при следните квоти: 2/6 ид.ч.за И.Г.К.;1/6 ид.ч.за и Л. Х.К. и 3/6 ид.ч.за Ч.И.П..
По реда на чл.346
от ГПК в първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителите И. и Л. К. са предявили претенция по
сметки,като искат от съда да осъди ответницата Ч.П. да им заплати сумата от 1037лв.,представляваща съответна
на квотата им от съсобствеността част от стойността на направените от К. в съсобствения
на страните имот подобрения,посочени в
молба от 08.03.16г.,а именно:ябълки-12бр.на 12г.;7бр.на 7г.;1 бр.на 3 г. и 1
бр.на 1 год.,дюли 2бр.дванайсетгодишни,праскови-1 бр.на 8г.,3бр.на 6г. и 2бр.на
3г.;джанка(слива)1 бр.на 5 г.;смокиня 1бр.на 7г.;ягоди и малини на 3 г. и
лозе-уплътняващи насаждения 58 бр.,всички на обща стойност 2132лв.
Ищците са
твърдели,че те са създали трайните насаждения без крушата,с които се е
увеличила стойността на имота.Ответницата Ч.П. чрез пълномощника си адв.Б. е признала това обстоятелство,но е заявила,че
претенцията следва да бъде намалена с 30%,тъй като насажденията били в общия
имот и ищците са брали плодовете от тях.Във въззивната инстанция пълномощника
на въззиваемите
посочва,че не поддържа това признание и заявява,че подобренията са
направени общо от съделителите.
ПРС е приел
претенцията за неоснователна и я отхвърлил,тъй като не била установена и
доказана стойността на подобренията към момента на извършването им.
В тази връзка пред
въззивния съд е изготвена и приета неоспорена
съдебно-оценъчна експертиза,която се кредитира от съда като обективна и
компетентна.От същата се установява,че в имота са посадени овощни дръвчета,описани в
приложението към заключението,които се припокриват със посочените в молбата от
08.03.16г.,с изключение на малините и ягодите,а уплътняващите насаждения в
лозето са 23бр.,а не 58бр.,както са претендирали ищците.Общата стойност на
овощните дръвчета е посочена от вещото
лице на 2360,38лв.,лозите(уплътняващи)-на 422лв.,или общата стойност на
трайните насаждения е 2782,38лв.Вещото лице е посочило и други
подобрения,открити от него в делбения имот,които са
строителни и не се претендират от ищците,поради което не следва да се вземат
предвид от съда.Вещото лице е дало заключение и за увеличената
стойност на имота вследствие на подобренията, като е посочило,че трайните
насаждения са увеличили стойността на имота с 2782,38лв.,а строителните-с 1123,62лв.
По делото не са представени писмени доказателства във връзка с направата на
подобренията в делбения имот със средствата и труда
на ищците К.,но са събрани гласни такива.Пред въззивната инстанция са разпитани двама
свидетели във връзка със спорния въпрос кой е посадил трайните насаждения.В
тази връзка настоящата инстанция
кредитира изцяло показанията на свидетеля на жалбоподателите Т. Ч.,който има
преки впечатления от имота и познава страните от дълги години,участвал е в
засаждането на част от насажденията и не е заинтересован от изхода на делото.От
неговите показания е видно,че имотът е стопанисван от бащата на И.К.,а след
смъртта му през 1990г.от самия И..Лозето
било старо,но И.К. го подновявал.Свидетелят е категоричен,че след смъртта
на бащата на И.,нито Ч.,нито нейния
съпруг са идвали да обработват имота.В светлината на чл.172 от ГПК показанията
на свидетеля на въззиваемите
Т. Б.,които противоречат изцяло на тези
на св.Ч.,не се кредитират от съда,доколкото Б. е близък роднина на въззиваемите,а и не се подкрепят от други събрани по делото
доказателства.
Настоящата инстанция приема,че извършените в делбения
имот дейности,претендирани от К. като засаждане на
трайни насаждения и подновяване на лозето,представляват подобрения,тъй като
направените разноски са повишили стойността на имота.Приема също,че
подобренията са направени със знанието и без противопоставянето на останалите
двама съделители.Следователно И.К.,(в качеството си и
на наследник на Л. К.),има право да претендира за подобренията,които е
направил,половината от сумата,с която се е увеличила стойността на вещта в
резултат на тези подобрения.
Доколкото съгласно СОЕ тази сума е в размер на 2782,38лв.,то полагащата се
на И.К. сума от направените от него и Л. К. подобрения е в размер на 1391,19лв.Тъй
като обаче претенцията е заявена в размер на 1037лв.и не е направено искане за увеличение цената на
иска,то и до тази сума следва да се уважи претенцията като изцяло основателна и
доказана.
С оглед на изложеното решението в атакуваната му част следва да се отмени
като неправилно и следва да се постанови друго,с което да се осъдят въззиваемите да заплатят на И.К. сумата от
1037лв.,представляваща припадаща се част от извършени подобрения-трайни
насаждения,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията-08.03.16г.до окончателното изплащане.
С оглед изхода на
делото въззиваемите следва да заплатят на жалбоподателя направените от него разноски,но
само за въззивната инстанция,тъй като са поискани такива само за тази
инстанция.Разноските са в размер на 175лв.за държавна такса и възнаграждение за вещо лице,доколкото за тази
сума са налични по делото доказателства за заплащането им от жалбоподателя.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1933/08.06.16г.на ПРС,13-ти гр.с.по гр.д.№
5934/15г.в частта му,с която е
отхвърлена предявената от И.Г.К. и Л. Х.К.,(починала в поза на производството)
против Ч.И.П. (починала в хода на въззивното производство и
заместена от наследниците й Т.М.П.,П.Т.П. и И.Т.П.),претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК,представляваща припадащата се
част от извършени подобрения–трайни насаждения на обща стойност 1 037лв.в делбения имот,ведно със законна лихва от датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.М.П.,ЕГН-**********,П.Т.П.,ЕГН-**********
и И. Т.П.,ЕГН-********** да заплатят на И.Г.К.,ЕГН
********** сумата от 1037(хиляда тридесет и седем)лв. претенция по
сметки по реда на чл.346 от ГПК,представляваща
припадащата се част от извършени от него
и Л. Х.К. подобрения-трайни насаждения в делбения
имот,представляващ дворно място с площ от 1 530кв.м.,находящо се в с.М.,област Пловдив, съставляващо по плана на
селото поземлен имот с планоснимачен номер 174,в
квартал 16а,за който е отреден парцел XII,с неприложена регулация ,ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на претенцията-08.03.16г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.П.,ЕГН-**********,П.Т.П.,ЕГН-**********
и И. Т.П.,ЕГН-********** да заплатят на И.Г.К.,ЕГН
********** сумата от 175(сто седемдесет и пет)лв.разноски пред
въззивната инстанция за държавна такса и
съдебно-оценъчна експертиза.
В останалата му
част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: