№ 19004
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110156606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са първоначални искове по чл.124 ГПК от ищците Д. З. С., В.
К. Г., С. С. Ц., Д. И. С. и Д. В. П. срещу ответника И. И. И. за признаване за
установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
*********, и поземлен имот с идентификатор *******, на основание
придобиване по давност в периода от 1986г. до предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че през 1986г. ищецът Д. З. С., брат му
****** З. С., починал на 13.03.2023г., и ******* С. Ц. са изградили в поземлен
имот с идентификатор ********* три броя гаражи, които били със
стоманобетонна конструкция. Твърди се, че от 1986г. ищците упражняват
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт
върху поземлен имот с идентификатор ********* и поземлен имот с
идентификатор *******, като извършвали действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика, изразяващи се в построяване на гаражи,
косене, почистване, изрязване на храсти, паркиране, като продължават да
владеят като свои процесните поземлени имот и понастоящем. Ищецът Д. З.
С. владеел процесните имоти от 1986г., когато е построил гараж в имота и до
сега, като придобивната давност от повече от 10 години била изтекла през
1997г., като ищецът продължава да владее процесните имоти. Наследодателят
на ищците Д. И. С. и Д. В. П. - ****** З. С., починал на 13.03.2023г., владял
процесните имоти от 1986г., когато построил гараж в имота и владял
процесния имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но починал, преди да се позове
на последиците от придобивната давност. Ищецът С. С. Ц. владеел
процесните имоти от 1986г. и понастоящем и за него придобивната давност е
изтекла през 1997г. Ищецът В. К. Г. владеела процесните имоти от 2000г., като
1
от 1986г. имотите са владени от баща й ******* С. Ц., като за последния
придобивната давност е изтекла през 1997г., но той не се е позовал на нея,
предал е владението на дъщеря си по отношение на гаража и на процесните
парцели, която е присъединила владението на баща си и владее имотите от
2000г., с оглед на което за нея давността е изтекла през 2011г.
Твърди се, че е приключила процедура по обстоятелствена проверка за Д.
З. С. по отношение на сграда с проектен идентификатор ********, за Д. И. С.
и Д. В. П. по отношение на сграда с проектен идентификатор ****** и за В. К.
Г. по отношение на сграда с проектен идентификатор *******.
По отношение на поземлен имот с идентификатор ********* и поземлен
имот с идентификатор *******, за който е направено изменение в КККР и е
обособен поземлен имот с проектен идентификатор ******* процедурата по
обстоятелствена проверка не е приключила поради факта, че в молбата-
декларация е отбелязано, че за поземлен имот с идентификатор ********* и
поземлен имот с идентификатор ******* има подадена молба-декларация от
ответника И. И. И. и е образувано дело пред АССГ №11786/2022г. по описа на
30 състав, като доколкото имало спор между страните с оглед посоченото
производство, се иска признаване спрямо ответника, че ищците са
собственици на процесните имоти при претендираните квоти.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорва предявеният иск. Оспорва се ищците да са
владели процесните поземлени имоти, както и да са изградили като свои
посочените три гаража. Твърди се, че към 1986 г. ПИ ********* се ползвал от
АПК - Средец, което е съществувало до 1998г. е било записано за ползвател в
разписния лист към Кадастралния план емисия 1979г., като в изграждането на
сграда с идентификатор *********.1 е участвал дядо на ищеца - ******* и
други жители на с. ********. След прекратяването на АПК - Средец през
1998г. процесните имоти ПИ ********* и ПИ ******* и сградите в тях били
владени от ответника, неговия дядо ******* и бащата на ответника ****** И.,
които използвали имотите и сградите за паркиране и съхранение на
автомобили, така и същите били предоставяни от тях на трети лица за
ползване, въз основа на устни уговорки срещу задължението да ги поддържат.
Твърди се, че ответникът депозирал молби-декларации вх. № РПН 22УГО-1-
144/29.11.2022г. в Район „**********“ - СО за ПИ ********* и № РПН
22УГО-1-143/29.112022г. за ПИ *******, в които били включени поземлените
имоти и сградите в тях, по които административният орган не заверил същите
в установения от закона срок. Поддържа се, че процесните имоти са
придобити по давност от ответника въз основа на осъществяваното
непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника и неговите
наследодатели, което продължава и към момента.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен отрицателен
установителен иск срещу Д. З. С., В. К. Г., Д. И. С. и Д. В. П. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че
2
ответниците Д. И. С. и Д. В. П. не са придобили право на собственост въз
основа на давност и наследство и не са собственици на сграда с
идентификатор *********.4, предназначение: гараж, застроена площ от 19
кв.м., брой етажи 1, с адрес на имота: *********, с. ********,
индивидуализиран с проектен идентификатор ****** в нотариален акт № 69,
том CLV, дело 48533/08.09.2023г., вписан в Служба по вписванията - София;
ответникът В. К. Г. не е придобила право на собственост въз основа на давност
и не е собственик на сграда с идентификатор *********.2, с адрес: *********,
с. ********, предназначение гараж, застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1,
с адрес на имота: *********, с. ********, индивидуализиран с проектен
идентификатор ******* в нотариален акт № 64, том CLV, дело
48528/08.09.2023г., вписан в Служба по вписванията - София; ответникът Д. З.
С. не е придобил право на собственост въз основа на давност и не е
собственик на сграда с идентификатор *********.3, предназначение гараж,
със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с адрес на имота: ********* с.
********, индивидуализиран с проектен идентификатор ******** в
нотариален акт №94, том CLV, дело 48582/08.09.2023г. Като последица (при
евентуално уважаване на иска по чл.124, ал. 1 ГПК) се иска отмяна по чл.537,
ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на Д. И. С. и Д. В. П. - акт № 69,
том CLV, дело 48533/08.09.2023г., вписан в Служба по вписванията - София;
нотариален акт за собственост на В. К. Г. - акт № 64, том CLV, дело
48528/08.09.2023г., вписан в Служба по вписванията - София; нотариален акт
за собственост на Д. З. С. - акт № 94, том CLV, дело 48582/08.09.2023г., вписан
в Служба по вписванията - София.
В насрещния иск се твърди, че ищецът И. И. И. е собственик на
процесните поземлени имоти с идентификатор ********* и разположените в
него сграда с идентификатор *********.1 и сгради с предназначение гаражи с
идентификатори *********.2, *********.3, *********.4 и ПИ ******* и
разположените в него сгради с предназначение гаражи с идентификатори
*******.1 и *******.2 по КККР на с. ********, *********, които придобил
въз основа на постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение по
отношение на описаните имоти и обекти, като присъединил владението си
към владението, установено през 1998 г. от неговия дядо *******, а
впоследствие от 2009 г. от ищеца по насрещния иск и от неговия баща ******
И., а владението им продължавало повече от 25 години. Твърди се, че в
посочения период от време в имота са разполагали автомобили, тежкотоварен
камион, части за тях, гуми, машини, както и поставили в имота камери за
видеонаблюдение и заплащали ползваната в имота електрическа енергия.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който
ответниците оспорват насрещния иск като недопустим, при евентуалност -
като неоснователен. Оспорва се ищецът да се е намирал във фактическа власт
на процесните имоти през посочения от последния период от време. Твърди
се, че поземлен имот с идентификатор ******* е с много голям наклон и
макар да е с площ от 1043 кв.м. върху него не може да се разполагат
3
автомобили, тежкотоварен камион, части за тях, гуми, машини. Твърди се, че
ответниците са почиствали от храсти и подрязвали клони на саморасли
дървета в поземлен имот с идентификатор *******. Оспорва се Д. З. С., брат
му ****** З. С. и ******* С. Ц. да са ползвали гаражите въз основа на
уговорка с ******* и ******* И.. Твърди се, че в нито един момент от 1986г.
ищецът по насрещната искова молба, нито дядо му или баща му не са
ползвали описаните гаражи, както и се оспорва да са ги владели като свои.
Изтъква се, че между двата гаража не била изградена стена, с което
обстоятелство ответникът не бил запознат. Твърди се, че в завършена
процедура по обстоятелствена проверка са издадени нотариални актове по
отношение на трите гаража.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет нотариален акт за придобиване на недвижим имот по
давност и наследство акт № 52, том VII, рег.№ 10271, дело 1009/2023г. от
08.09.2023г. на нот. И. ******, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№
63180/08.09.2023г., акт № 69, том CLV, дело № 48533/2023г., съгласно който Д.
И. С. е призната за собственик на основание давност на ½ ид.ч. и на основание
давност и наследство на ¼ ид.ч. и Д. В. П. е призната за собственик на
основание давност и наследство на ¼ ид.ч. от следвания недвижим имот:
Сграда с проектен идентификатор № ******, съгласно проект по заявление с
вх.№ 01-268927-12.05.2023г., с който се изменя КККР одобрени със Заповед №
РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на АГКК, с адрес: *********, с. ********,
предназначение гараж, със застроена площ от 19кв.м., находяща са в ПИ с
проектен идентификатор № *******.
По делото е приет нотариален акт за придобиване на недвижим имот по
давност и наследство акт № 53, том VII, рег.№ 10272, дело 1007/2023г. от
08.09.2023г. на нот. И. ******, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№
63185/08.09.2023г., акт № 64, том CLV, дело № 48528/2023г., съгласно който В.
К. Г. е призната за собственик на основание давност на следвания недвижим
имот: Сграда с проектен идентификатор № *******, съгласно проект по
заявление с вх.№ 01-268927-12.05.2023г., с който се изменя КККР одобрени
със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на АГКК, с адрес: *********, с.
********, предназначение гараж, със застроена площ от 21кв.м., находяща са
в ПИ с проектен идентификатор № *******.
По делото е приет нотариален акт за придобиване на недвижим имот по
давност и наследство акт № 54, том VII, рег.№ 10273, дело 1010/2023г. от
08.09.2023г. на нот. И. ******, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№
63187/08.09.2023г., акт № 94, том CLV, дело № 48582/2023г., съгласно който Д.
4
З. С. е признат за собственик на основание давност на следвания недвижим
имот: Сграда с проектен идентификатор № ********, съгласно проект по
заявление с вх.№ 01-268927-12.05.2023г., с който се изменя КККР одобрени
със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на АГКК, с адрес: *********, с.
********, предназначение гараж, със застроена площ от 17кв.м., находяща са
в ПИ с проектен идентификатор № *******.
Приобщено е заверено копие на преписка по съставяне на цитираните по-
горе н.а. при нот. И. ******, като съгласно протоколи от 16.08.2023г. със св.
*****, ****** *** и ****** Г. /за съставените н.а. за Д. И. С. и Д. В. П., така и
за Д. С./, съответно ******, ********* ******* /за съставения н.а. за В. Г..
Прието е удостоверение за наследници изх.№ РИЛ23-УГ01-1252 от
17.03.2023г., съгласно което ****** З. С. е починал на 13.03.2023г., като е
оставил за законни наследници съпруга Д. И. С. и дъщеря Д. В. П..
По делото е прието удостоверение изх.№ ОА23-12121/05.07.2023г. от
Областната администрация на област София, Областен управител на област
София, съгласно което във връзка с подадено заявление от Д. С. за наличие
или липса на АДС или за отписване от актовите книги за държана собственост
на недвижим имот с проектен идентификатор № *******, с проектна площ от
822кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор № *******, целият с
площ от 1043кв.м. и ПИ с идентификатор № *********, целият с площ от
280кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на
АГКК, с адрес: *********, с. ********, район ************, съгласно скица-
проект № *********/29.05.2023г.издадена от СГКК, Областната
администрация на област София удостоверява, че за описания имот няма
съставен АДС по реда на ЗДС, така и не удостоверява наличие или липса на
АДС, съставен по реда на чл.70, ал.2 ЗДС.
Прието е и удостоверение № СД-6 изх.№ АР-03-02-895-1/08.02.2023г. на
МЗ, Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, съгласно което след
извършена проверка на Дирекцията се установило, че за ПИ с идентификатори
№№ ******* и *********, съгласно одобрената КККР на с.********, не
попадат на територията на Стопански двор и за същите няма съставен АДС по
искане а ОДЗ-София-град.
Приета е молба-декларация чрез кмета на район ********** до нотариус,
с който Д. С., Д. П., Д. С., В. Г. и С. Ц. искат извършване на обстоятелствена
проверка и признаване право на собственост за ПИ с проектен идентификатор
№ *******, съгласно проект по заявление с вх.№ 01-268927-12.05.2023г., с
който се изменя КККР одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр.София, р-н **********, с.********, с площ от
822кв.м., кв.21, парцел III. Като в частта „Опис“ е описано, че за ПИ с
проектен идентификатор № *******, попадащ в регулационния план на
с.********, идентичен с УПИ III за битови услуги, кв.21, по плана от 2001г, не
попадащ в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и няма реституционни претенции от
бивши собственици, вкл. имотът не е придаваема част по регулация, но за
5
имота с предходен номер № ********* имало подадена молба-декларация от
трето лице, образувано дело пред АССГ, 30 състав, дело № 11786/2022г.
Приета е молба-декларация чрез кмета на район ********** до нотариус,
с който И. И. иска извършване на обстоятелствена проверка и признаване
право на собственост за ПИ с идентификатор № *********, ведно с
построените в имота сгради, както следва: № *********.1 с площ от 41кв.м.,
№ *********.2 с площ от 21кв.м., № *********.3, площ от 17кв.м., №
*********.4, площ от 19кв.м. Като в частта „Опис“ е описано, че имотите
попадат в РП на с.********, не попадат в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, няма
реституционни претенции от бивши собственици, вкл. имотът не е
придаваема част по регулация, но за различни части за ПИ с проектен
идентификатор № *******, в които е включен и ПИ ********* и сградите в
него били заверени молби – декларации на трети лица.
Приета е молба-декларация чрез кмета на район ********** до нотариус,
с който И. И. иска извършване на обстоятелствена проверка и признаване
право на собственост за ПИ с идентификатор № *******, ведно с построените
в имота сгради, както следва: № *******.1 с площ от 18кв.м., № *******.2 с
площ от 18кв.м. Като в частта „Опис“ е описано, че имотите попадат в РП на
с.********, не попадат в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, няма реституционни
претенции от бивши собственици, вкл. имотът не е придаваема част по
регулация, но за различни части за ПИ с проектен идентификатор № *******,
в които е включен и ПИ ******* и сградите в него били заверени молби –
декларации на трети лица.
Прието е удостоверение за наследници изх.№ КЖЕ24-УГ01-
07/15.01.2023г., съгласно което ******* е починал на 21.06.2022г., като е
оставил за наследници ******** И.а, ******** И., **** И.а, И. И. и ********
И..
Прието е удостоверение за наследници изх.№ КЖЕ24-УГ01-
115/08.08.2023г., съгласно което ****** И. е починал на 05.08.2023г., като е
оставил за наследници **** И.а (съпруга), И. И. и ******** И. (синове).
Приет е разписен лист, съгласно който за имот в план с № 450, с посочен
вид и значение на имота двор и сграда (зачеркната) е посочен за собственик
АПК „Средец“.
Приобщени са схема-извлечение от Google maps (л.60, л.157-166, 169,
172, 183-189), както и снимки (л.211-215), така и Договор за продажба на МПС
от 30.06.2000г. за л.а. Ауди 80, рег. № С ****** КС /купувач Д. С./, Договор за
продажба на МПС от 30.10.2013г. на л.а. Фолксваген Гоф, рег. № С***** НА
/купувач Д. ******/, Свидетелство за регистрация /голям талон с прекратена
регистрация от 25.10.2016г./ за л.а. Нисан Терано /собственик ****** ******/,
Договор за продажба на МПС от 12.12.2018г. за л.а. Пежо 406 с рег.№ СА
******* РХ /купувач ********/
Представена е декларация (л.174 по делото), която не подлежи на
6
обсъждане, доколкото писмени свидетелски показания са недопустими.
От приетите по делото скици на поземлени имоти (л.17 и л.18) се
установява, че ПИ с идентификатор № ******* е с площ от 1043, като
съгласно скицата в ПИ има отразени две сгради, които попадат върху имота, а
именно: сграда с идентификатор № *******.1 и № *******.2 /двете със
застроена площ от по 18кв.м. и предназначение гараж/, а ПИ с идентификатор
№ ********* е с площ от 280кв.м., като съгласно скицата в ПИ има отразени
четири сгради, които попадат в имота, а именно: сграда с идентификатор №
*********.1 /застроена площ 41кв.м., предназначение селскостопанска
сграда/, № *********.2 /застроена площ 21кв.м., предназначение гараж/, №
*********.3 /застроена площ от 17кв.м., предназначение гараж/, №
*********.4 /застроена площ от 19.м., предназначение гараж/.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на вещо лице
по допусната служебно СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, от което се установява, че със Зап.№ РД-50-09-
128/24.03.1983г. на гл.арх. на София бил одобрен застроителният,
регулационният и кадастралният план на с.********, съгласно който
процесните имоти попадали в парцел, отреден за ресторант, кв.21. Със Зап. №
РД-09-07/25.01.1990г. на председателя на ИК на ОбНС ********** бил
одобрен ЗРП, заедно с кадастралната основа на с.********, като процесните
имоти попадали в парцел, отреден за ресторант, кв.21, като отреждането не
било променяно. Съгласно действащия РП на м. с.********, одобрен с
Решение № 83 по Протокол № 24/30.03.2001г. на СОС, с което се одобрява ЗР
и КП на с.********, части от процесните имоти попадали в УПИ III за битови
услуги, кв.21. ДРП не били приложени. На следващо място, вещото лице дава
заключение, че КП за територията, действащ до влизане на КК в сила, бил
изработен 1979г. ПИ с пл.№ 450 бил нанесен при изработването на КП, което
се виждало от последователната номерация на имотите. За сграда с
идентификатор № *********.1 в разписния лист към КП изработен от 1979г.,
действащ до влизане на кадастралната карта в сила, било записано ЮЛ „АПК
Средец“, съществувало до 1998г., като се е използвало като предавателен
пункт за мляко от АПК – Средец. КП не бил нанесен ПИ с пл.№ 1038 и
нямало данни за нанасянето му – коя година и въз основа на какъв акт, като
според вещото лице вероятно имотът бил обособен при изработването на КК
за територията, доколкото съгласно технологичното изискване при създаване
на кадастрални карти не трябвало да има незатворени контури и съответно
затворени контури без номера. Процесните имоти били застроени, както
следва: в ПИ с идентификатор № ********* се намирали сгради с
идентификатори № *********.1 (с предназначение селскостопанска сграда) и
сгради (с предназначение гараж) № *********.2, *********.3 и *********.4; в
ПИ с идентификатор № ******* се намирали сгради, с предназначение гараж,
с идентификатори № *******.1 и *******.2. При защита на заключението, в
отговор на поставени въпроси, вещото лице допълва, че гаражите в ПИ с
последни цифри № 3 и № 4 били един гараж с две места вътре, като между тях
7
няма разделителна стена. В констативната част вещото лице е описало, че при
извършения оглед е установило следното по отношение на ползването на
имотите: гараж с идентификатор № *********.2 се ползвал от В. Г., гараж с
идентификатор № *********.3 се ползвал от Д. С., гараж с идентификатор №
*********.4 се ползвал от наследниците на ****** С., а сграда с
идентификатор № *********.1 се ползвала от И. И. (в момента имало две
помещения с автомобилни части и инструменти) и се е ползвала като
предавателен пункт за мляко от АПК-Средец, съществувало до 1998г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели на страна на ищците (*******) и трима свидетели на
страната на ответника (********), като е извършена по реда на чл.174 ГПК
очна ставка между *********.
Св. ****** дава показания, според които живее в с.******** познава
ищците от 40-50г., дава показания, че същите имат гаражи на главния път на
******** срещуположно на къщите им. Изяснява, че гаражите били
построени в периода 1980-1986г., представлявали ниски постройки, около
1.30-1,50м, като единият гараж бил двоен (имало две врати отпред, по средата
колона, но по средата нямало преграда), а в левия гараж имало дори и канал,
така и до тях имало трети гараж, който бил на В.. Двата в дясно гаража, които
нямали преграда, били на ****** и на ******, а другият бил на В. –
самостоятелният. Гаражите се заключвали нощно време, през деня почти
винаги били отворени. Същите се ползвали от Д. и наследниците на брат му на
Д.. Мястото, на което били построени гаражите, представлявало около 1дка,
но се ползвали около 300кв.м., където били построени гаражите, защото зад
тях било стръмно с голяма денивелация, не можело да се ползва за друго и
само се поддържало. Дава показания, че не е възможно АПК Средец да е
построило гаражите, защото нямали л.а., а каруци, така и дава показания, че
******* (дядото на ответника), нито баща му не са ползвали гаражите и
мястото, нито да са ги отдавали под наем. ***** дава показания, че не е
виждал ответника (който бил монтьор) в гаражите да съхранява части от коли
или гуми, а паркирал някакви джипове по тротоара на пътя, срещу тях, под тях
и по-надолу, не и в мястото. Виждал е ищците, които постоянно паркирали
колите си, метели, почиствали разни треви. Имотът не бил заграден, не била
правена ограда откъм улицата.
Св. ****** дава показания, според които живее в с.******** познава
ищците откакто се помни, дава показания, че ищците имат гаражи на *******,
които били отдавна построени, преди около 30г., представлявали два гаража,
вратите били дървени с дърворезби, между два от гаражите нямало преграда,
имало черен камък облепен отвън. Наследодателите на ищците, съответно
ищците паркирали колите си в гаражите, като преди имали „голф“, зелено
„пежо“, „тойота“. Познавал ответника и наследодателите му, не знае същите
да са построявали или да са участвали в построяването на гаражите, нито знае
да са ги отдавали под наем. Виждал е по улица, встрани от гаражите
ответникът да паркира коли, виждал е нахвърляни някакви купета от коли на
8
разстояние от около 10м. Уточнява, че пред гаражите нямало паркирани коли,
но до сградата, която била малко по-нагоре имало 4-5 купета на джипове.
Мястото пред гаражите било около 5м, настрани да има 15-20м, а зад
гаражите мястото представлявало склон, виждал е ищците да косят, имало
някакви дървета, подрязвали ги от време на време, не знаел какво го правят.
Не помни да е имало ограда около имота. На близо имало беседка, която била
между двете улици, с декоративна ниска дървена ограда.
Св. К. ***** дава показания, според които живее на 300м. по-нагоре по
ул. *******, познавал ищците, знаел за гаражите им, които били срещу
техните къщи, описва подробно външния им вид, както и отрича някога
ответника или баща му и дядо му да са ползвали гаражите, като същите били
ползвани само от ищците, съответно наследодателите им. Мястото на
гаражите било 2-3 м навътре от шосето, като назад ставало баир и задната част
на гаражите, в земята било леко изкопано, за да има необходимата дължима.
Задната част на парцела нямало как да се използва, можело само да се коси,
защото било трева и храсти. Дава показания, че е виждал ищците да използват
тази част като я косели, навремето с коса, сега с тримери.
Св. ******* дава показания, според които е запознат с конкретните
имоти, през социализма било млекарница, след което около 1998г. дядото на
ответника имал бригада дърводелска и в млекарницата си сложил машините, а
пред нея камион „Прага“, „УАЗ“-ки. След това ответникът почнал да
ремонтира коли, след което бащата и дядото на ответника му преотстъпили да
си оставя в сградата (млекарницата) за части, както и гаражите. Дава
показания, че в единия гараж имало движими вещи а в другия имало съсед, на
който бащата на ответника му дал да си спира колата. В другите гаражи
дядото на ответника си спирал „Жигула“, впоследствие „Самара“, а отпред,
където било като дворче асфалта, оставяли машини. Ответникът започнал
през 2008-2009г. да се занимава с ремонти и в началото правили ремонти в
двойния гараж, който имал канал. Впоследствие започнал да ремонтира
джипове и това не ги устройвало и започнал да ползва само сградата за части.
До сградата имало беседка, която била направена от дядото на ответника. Дава
показания, че имало ограда на имота сложена от ответника, обаче като идвал с
платформи да паркира не било удобно и я махнал. И. поддържал имота,
сменил покрива, чистел със сняг с джипка. Процесните гаражи не знаел кой ги
ползва в момента, като дядото на ответника ги давал на различни съседи.
По делото е извършена по реда на чл.174 ГПК очна ставка между
*********, по въпроса в бялата сграда до гаражите (бившата млекарница)
държал ли е дядото на ответника машини за обработка на дърво. Св. ******
дава показания, че същата е малка, а гатерът е на 1км от млекарницата.
Машините за обработка на дърва не са били на дядото на ответника, а на
ТЗКС-то, след което бащата на ответника закупил цялото съоръжение с гатера,
но това било на 1км и никога не ги е оставял в малката сграда, която била
млекосъбирателен пункт 4м. на 2.5м широка. Св.******* дава показания, че в
действителност гатерът бил в стопанството, но имало други машини –
9
инструменти, по-малки машини.
Св. И.***** дава показания, според които имотите ги взел дядото на
ответника и почнал да се грижи за тях 1999-2000г., държал си машини за
дървообработване в сградата (млекарницата), като впоследствие заедно с
ответника ги изнесли около 2010г., когато ответникът започнал да държи
части, гуми, джанти. Ответникът се грижел за имота, като го е чистил от
боклуци, косили с тример, а зимата ринели снега. Асфалтовата площадка пред
гаражите била ползвана от ответника като при докарване на джипове с
платформа ги разтоварвал там, а вечер я освобождавали, защото го ползвали
съседи, като изяснява, че не знае дали дядото на ответника не е имал уговорка
да ги ползват съседи. Дава показания, че имотът от лявата страна имал бели
колчета, които ги слагали заедно с ответника. Заявява, че влизал в гаражите
много пъти, двойният от лявата страна даже имал канал, като през 2020г.
ремонтирали джип в този гараж. На времето дядото на ответника държал коли
в гаража, конкретно кола „Жигула“, „Лада Самара“. Дава показания, че синът
на Д. С., ползвал гаражите от 4-5 години, вкл. сега ги ползвал. В страни от
гаражите често паркирали коли с разрешение на ответника.
Св. ******** дава показания, според които въпросните имоти на времето
ги стопанисвал дядото на ответника, след това синът му (баща на ответника)
държал камиони, коли, с които прекарвали дървен материал, а след като
ответникът навършил пълнолетие и започнал да се занимава с ремонт на коли
започнал да стопанисва имота. Гаражите ги знаел като едно цяло, било една
млекарница, до нея имало два гаража, един голям и две клетки, отдавна е
влизал в гаражите. Дава показания, че ответникът стопанисвал имотите, косил
ги, зимата ги чистил с джип с гребло отпред. Прекарал е ток в млекарницата.
Правил огради отстрани, която била за кратко, сега имало едни колове, но
понеже ответникът решил, че му пречат ги махнал, защото държал коли, които
ремонтирал. Няма спомен кой е построил гаражите, предполага, че ******
ползва гаражите най-вероятно.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, и насрещни отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По първоначалните положителни установителни искове:
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищците да докажат пълно и главно, че са собственици на процесните имоти -
10
ПИ с идентификатор ********* и ПИ с идентификатор *******, на
твърдяното правно основание, т.е. ищците следва да докажат владението си на
валидно правно основание, като с оглед твърдението за придобиване по
давност, следва да докажат фактическите твърдения, че са осъществявали
необезпокоявано, непрекъснато и явно владение за период повече от 10
години, съобразно твърденията си: считано от 1986г. и владеят същите до
настоящия момент.
От съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че ищците не са провели пълно и главно доказване, че са
придобили процесните недвижими имоти по давност поради следното:
За да е налице основание за придобиване на имот по давност, владението
трябва да е бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. В
случая ищците не са доказали, че е налице обективният елемент на
владението, а именно, че са установили фактическа власт върху спорните
имоти и са я упражнявали в изискуемия от закона срок. Предмет на делото са
поземлените имоти, а не само гаражите. Видно от скиците /л.18 и л.19/
процесните недвижими имоти включват освен гаражите /с идентификатори №
*********.2, № *********.3 и № *********.4/, така и селскостопанската
сграда с идентификатор № *********.1, така и гаражи с идентификатори №
*******.1 и № *******.2. От показанията на свидетелите, които самите ищци
са ангажирали, а именно св. ******, св. ****** и св. К. *****, не може да се
направи извод за осъществявано владение на целите недвижими имоти. Съдът
кредитира показанията на цитираните свидетели по отношение на
придобиване по давност на гаражите (съответно не кредитира показанията на
свидетелите на ответника), доколкото показанията им са последователни,
непротиворечиви и пълни, вкл. съответстват на останалия доказателствен
материал (вкл. в тази връзка е и констативната част на вещото лице по
приетото и неоспорено заключение на вещото лице, така и в уклончивите
показания на св. И.*****, че синът на Д. С., ползвал гаражите от 4-5 години,
вкл. сега ги ползвал, така и показанията на св. ******** в частта, че няма
спомен кой е построил гаражите, предполага, че ****** ползва гаражите най-
вероятно), поради което ги кредитира в пълнота. Нито един от тримата
свидетели не установява ищците да са установили върху имотите трайна
фактическа власт, а спорадичните действия по косене зад гаражите (на част от
имота 1038, който е с голяма денивелация) и метене пред гаражите (част от
имота 450), не сочат на упражняване на пълна фактическа власт върху
имотите, тъй като владението трябва да е постоянно и явно. Освен това, в
показанията на свидетелите на ищците няма никакви данни за осъществено
владение върху сградата с идентификатор № *********.1 (вкл. в тази връзка е
и констативната част на вещото лице по приетото и неоспорено заключение на
вещото лице), както и по отношение на останалите гаражи с идентификатори
№ *******.1 и № *******.2, така и по отношение на терена пред сградата с
идентификатор № *********.1, което се потвърждава и от самите показания
на св. ****** (в частта, в която дава показания, че е виждал по улица, встрани
11
от гаражите ответникът да паркира коли, виждал е нахвърляни някакви купета
от коли на разстояние от около 10м., като уточнява, че пред гаражите нямало
паркирани коли, но до сградата, която била малко по-нагоре имало 4-5 купета
на джипове). На следващо място, видно и от заключението на вещото лице по
СТЕ – селскостопанската сграда до 1998г. е била стопанисвана от „АПК
Средец“, съществувало до 1998г., като се е използвала като предавателен
пункт за мляко, поради което и съдът намира за неоснователно твърдението за
осъществена фактическа власт върху имотите, считано от 1986г. В този
смисъл съдът прие исковете за недоказани.
По насрещните отрицателни установителни искове:
По отношение на процесните гаражи насрещните ответници
(първоначални ищци) разполагат с констативни нотариални актове по чл. 587
ГПК, които могат да бъде оспорвани от всяко лице, което има правен интерес
да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на
титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик. Нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.
587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
Владението се установява като се свидетелства за действията, които
владелецът е упражнявал върху вещта, и условията, при които са
осъществявани. Както бе анализирано по-горе, настоящият съдебен състав
намира, че ответниците са доказали владение на имотите (притежавали са
фактическата власт върху същите с намерение за своене), считано от
изграждането им от Д. С. и ****** С. през 1986г. до 08.09.2023г., което са
упражнявали постоянно (изисква се фактическата власт върху вещта да
няма случаен характер, а да изразява воля трайно да се държи вещта, т.е.
осъществяването на фактическата власт да не е със спорадичен характер,
вкл. да не се допуска други лица да владеят вещта, като е въпрос на
фактическа преценка дали действията са израз на воля да се държи и запази
вещта като че ли върху нея владелецът има вещно право), непрекъснато (да
не е било прекъсвано за повече от шест месеца – по арг. на чл.81 ЗС),
несъмнително (т.е. трябва да бъде сигурно, неговите два признака трябва да
са налице без да има съмнение за това. Намерението да се държи вещта за
себе си трябва да се изрази по ****** начин, владелецът трябва да отрича
12
чуждата власт върху вещта, той не трябва да допуска чужди действия, т.е.
цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в
неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си), спокойно
(т.е. когато не е установено с насилие. Ако владението е насилствено,
докато трае насилието владението е опорочено по отношение на лицето,
срещу което се упражнява насилието) и явно (ако то не е установено по
скрит начин, тайно от предишния владелец). Съдът намира, че събраните по
делото доказателства в своята съвкупност се установява, че ответниците са
доказали факта на владение, считано от 1986г. Съдът основа фактическите си
изводи именно върху съвкупният анализи на цитираните доказателства, като
показанията на цитираните свидетели (*****, св.****** и св.К. *****), вкл. по
отношение на св. ****** ценени по реда на чл.172 ГПК, са последователни,
изчерпателни и вътрешно непротиворечиви по отношение на
местоположението, идентификация, състоянието и използването на гаражите
по предназначение. От показанията им се установява периода за начало на
владение на насрещните ответници върху гаражите, продължило и до
момента, вкл. в показанията им има пълно съвпадение по отношение на
непрекъснатото, несъмнително и явно ползване на гаража от ищците. Горният
извод не се разколебава и от показанията на св. *******, св.И. ***** и
св.******** в частите, в които сочат, че насрещният ищец, съответно
наследодателите му, ползвали гаражите с паркиране на коли и оставяне на
движими вещи, вкл. че правили ремонти на л.а. в същите, като съдът не
кредитира показанията им в тези части. В този смисъл съдът прие исковете за
недоказани.
Само като последица от основателност на искова претенция с оглед ТР
№3/29.11.2012год. на ОСГК на ВКС следва да се отмени констативния
нотариален акт на осн.чл.537, ал.2 от ГПК. Доколкото исковете се отхвърлят,
то съдът не дължи произнасяне по искането.
По разноските:
С оглед изхода на делото /отхвърляне на първоначалния, така и на
насрещните искове/ не следва да се разпределя отговорност за разноски.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените положителни установителни
искове, с които се иска да бъде признато за установено спрямо И. И. И., ЕГН:
**********, *********, с. ********, ул. ******* № 73, че Д. З. С., ЕГН:
**********, *********, В. К. Г., ЕГН: **********, **********, С. С. Ц., ЕГН:
**********, *********, с.********, ул. ******* № 69, Д. И. С., ЕГН:
**********, ************, Д. В. П., ЕГН: **********, *********, с.
********, ул. ******* № 65, са собственици на основание давностно
13
владение, считано от 1986г. до 13.10.2023г., при квоти, както следва: 4/16 за Д.
З. С.; 4/16 за В. К. Г.; 4/16 за С. С. Ц.; 3/16 за Д. И. С. и 1/16 за Д. В. П., на
следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор №
*********, съгласно КККР одобрена със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота гр.София, р-н **********, с.********, ул.
*******, с площ на имота: 280кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:450, кв.21, парцел
III, със съседи по КККР: ПИ идентификатор № ********, ПИ идентификатор
№ *******; 2) поземлен имот с идентификатор № *******, съгласно КККР
одобрена със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота гр.София, р-н **********, с.********, ул. *******, с площ на имота:
1043кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план:450, кв.21, парцел III, със съседи по КККР: ПИ
идентификатор № ********, ПИ идентификатор № ******, ПИ
идентификатор № *******, ПИ идентификатор № *********, ПИ
идентификатор № *********;
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И. И. И., ЕГН: **********, *********,
с. ********, ул. ******* № 73, срещу: 1) Д. И. С., ЕГН: **********,
************, и Д. В. П., ЕГН: **********, *********, с. ********, ул.
******* № 65, за признаване за установено, че Д. И. С. и Д. В. П. не са
собственици на: сграда с идентификатор № *********.4, предназначение
гараж, застроена площ от 19кв.м., брой етажи 1, адрес на имота: *********, с.
********, индивидуализиран с проектен идентификатор № ****** в н.а. №
69, том CLV, дело № 48533/08.09.2023г. вписан в Службата по вписванията –
София; 2) В. К. Г., ЕГН: **********, **********, за признаване за установено,
че В. К. Г. не е собственик на: сграда с идентификатор № *********.2,
предназначение гараж, застроена площ от 21кв.м., брой етажи 1, адрес на
имота: *********, с. ********, индивидуализиран с проектен идентификатор
№ ******* в н.а. № 64, том CLV, дело № 48528/08.09.2023г. вписан в
Службата по вписванията – София; 3) Д. З. С., ЕГН: **********, ********* за
признаване за установено, че Д. З. С. не е собственик на: сграда с
идентификатор № *********.3, предназначение гараж, застроена площ от
17кв.м., брой етажи 1, адрес на имота: *********, с. ********,
индивидуализиран с проектен идентификатор № ******** в н.а. № 94, том
CLV, дело № 48582/08.09.2023г. вписан в Службата по вписванията – София;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14