№ 227
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221000501852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260000 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 425/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав, съдът на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК е признал за установено по
отношение на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. **, ап. **, че
Я. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, е изключителен
собственик на недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор
55871.514.6911.5 по КККР на гр. Перник, със застроена площ от 91 кв. м., брой
етажи 2.
С решението си, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил Д. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. **, ап. **, да заплати на Я. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, сума в общ размер на 4 288, 40 лева
(четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща
сторените от ответника разноски пред първоинстанционния съд.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата в
първоинстанционното производство, Д. Д. П., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност,
постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон. По
същество се излага, че първоинстанционният съд необосновано бил аргументирал от
фактическа и правна страна своите изводи за наличие на пълна трансформация на
лично имущество на ищеца при придобиването на процесния недвижим имот. В тази
1
връзка, ирелевантно за спора било обстоятелството дали ищецът е придобил правото
на строеж чрез дарение или чрез възмездна сделка. От друга страна, предвид
възложената за ищеца доказателствена тежест да установи чрез пълно и главно
доказване придобивната стойност на процесния недвижим имот, размера на вложените
средства с доказан произход, влагането на личните средства за придобиването на този
имот, то в мотивите към обжалваното решение не се обосновавало въз основа на какво
Окръжен съд – Перник е приел, че придобивната стойност на имота е 96 096 лева с
ДДС до етап „груб строеж“, съобразно изготвената експертиза и 287 483, 82 лева с
ДДС до окончателното й довършване Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява, че личните средства на ищеца по ГДД и доказан доход са
били едва в размер на 52 458, 93 лева, от които 50 000 лева предоставен заем от Р. В.
П. (майка на ищеца), които средства не били дарение, противно на твърденията на
ищеца. Освен това, първоинстанционният съд необосновано бил приел, че
новопридобитото имущество е заплатено със средства от влог на ищеца, въз основа на
което е приел, че е опровергана презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от
СК. Отделно, средствата в размер на 101 000 лева, превеждани от майката на ищеца
били с точно определено основание за плащане, което Окръжен съд – Перник, не е бил
обсъдил. На следващо място, съдът необосновано бил приел, че ищецът имал печалби
от хазартни игри въз основа на представени по делото 749 броя квитанции за
изплатени печалби, в общ размер на 21 059, 22 лева, въпреки че в представените
квитанции нямало данни за получателя на доходите. Съдът превратно бил тълкувал и
показанията на свидетеля Д. С.. Поради това се отправя молба към въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение, а с това отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, Я. В. П., оспорва
така депозираната въззивна жалба, като неоснователна по подробно изложени в същия
съображения. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
2
Окръжен съд – Перник, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
От фактическа страна по делото е безспорно, а и от влязло в сила Решение №
444/20.04.2018 г. по гр. д. № 920/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, се
установява, че страните са сключили граждански брак на 22.09.2001 г., който е бил
прекратен на 20.04.2018 г. с влязло сила съдебно решение.
От друга страна, между страните не се спори, а и от събраните доказателства по
делото, сред които Нотариален акт № 148, том I, рег. № 3650, дeло № 143/2014 г. по
описа на нотариус Р. М., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд –
Перник, вписан в Служба по вписвания гр. Перник с дв. вх. рег. № 1090, вх. рег. №
1112/14.04.2014 г., акт № 29-4, дело № 523, партида № 13658 от 14.04.2014 г., се
установява, че по време на брака – на 11.04.2014 г. „Деми-Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, чийто едноличен собственик и управител по това време е бил ищецът, в
качеството му на продавач, и ищецът Я. В. П., в лично качество като купувач, са
сключили договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим
имот, представляващ обект върху петно № 5, на два етажа, със застроена площ
от 70 кв. м. и с РЗП от 182 кв. м. при граници съгласно договор на петното: от
север - част от УПИ IV, кв.126, от изток - петно № 6, от юг улица с ОТ 519-518 и
от запад - петно № 4, ситуирано в южната част от УПИ IV, отреден „За
жилищно строителство и търговия“, при граници на целия УПИ: от североизток
- улица с ОТ 480-47902, от югоизток - УПИ IV „За обслужващи и стопански
дейности“ и от северозапад - улица с ОТ 518-519, от югозапад – УПИ III „За
търговия и обществено обслужване“ и от северозапад - улица с от 481-480,
означен като поземлен имот с идентификатор № 55871.514.6911 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., съгласно скица на поземлен имот № 15-
40915/28.02.2014 г. на СГКК – гр. Перник с площ на имота 3714 кв. м., с адрес и
находящ се в землището на гр. Перник. Съгласно условията на договора, продажната
цена за правото на строеж възлиза на сумата от 6 328, 60 лева, за която е декларирано
в нотариалния акт, че е била изплатена изцяло на дружеството – продавач по сделката.
С влязло в сила Решение № 932/05.07.2023 г. по възз. гр. д. № 802/2022 г. по
описа на Апелативен съд – София, 8 – ми граждански състав, съдът е отхвърлил
предявените от ищеца Я. В. П. срещу „Деми-Трейд“ ЕООД и Д. Д. П., искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за разкриване на
относителна симулация и прогласяване на нищожността като привиден и
прикриващ действителен договор за дарение на процесния договор от 11.04.2014 г. за
покупко-продажба на правото на строеж върху недвижим имот – обект върху петно
№ 5 в поземлен имот с идентификатор № 55871.514.6911 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник.
По делото е безспорно също така, видно и от Удостоверение №
134/29.10.2015 г. на Община Перник за въвеждане в експлоатация на строеж за
търговски комплекс – обект № 5 – ЗП-91 кв. м., РЗП – 182 кв. м. и Скица № 15-
425152-15.05.2019 г. на СГКК – Перник, че упоменатото по-горе право на строеж,
закупено от ищеца по време на брака му с ответницата, е било реализирано с
3
въвеждането в експлоатация на сграда за търговия, находяща се в гр. Перник, на два
етажа, с четири магазина и с идентификатор 55871.514.6911.5 по ККР на гр. Перник,
който недвижим имот е и предмет на настоящото гражданско дело.
Предвид спорните между страните обстоятелства, в частност относно
средствата за построяването на процесната сграда за търговия, техният произход,
респективно влагането на същите именно в строежа й, по делото пред
първоинстанционния съд са представени редица финансови документи, сред които и
Договор за паричен заем от 03.12.2010 г. между Р. В. П. (майка на ищеца), в
качеството й на заемодател, и ищеца Я. В. П., в качеството си на заемател; 16 броя
преводни нареждания за кредитен превод с наредител Р. В. П. (майка на ищеца) и
ищеца Я. В. П.; 40 броя разписки за теглени суми от разплащателна сметка ; 749 бр.
квитанции за реализирана печалба от различни хазартни игри; Писмо от
„Еврофутбол“ ООД с вх. № 6342/26.11.2019 г.; Годишни данъчни декларации по
ЗДДФЛ на Р. В. П. (майка на ищеца) за периода от 2010 г. до 2015 г. и Годишни
данъчни декларации по ЗДДФЛ на ищеца Я. В. П. за периода от 2011 г. до 2017 г.,
които са били обект на изследване от допуснатите експертизи по делото, както следва.
От заключението на Комплексната съдебно-техническа и икономическа
експертиза с вх. № 173/13.01.2020 г., изпълнена от вещите лица П. Г. и А. Б.-А., се
установява, че придобивната стойност на процесния недвижим имот към датата
на построяване, вземайки предвид незначителната инфлация (нищожна) и предвид
липсата на строителна документация, при цена на квадратен метър 170 евро (340
лева) без ДДС е 2 х 91 m2 = 182 m2 х 340 лева / M2 = 61 880 лева без ДДС и 74 880
лева с вкл. ДДС, а при цена на квадратен метър 220 евро (440 лева) без ДДС е 2 х 91
m2 = 182 m2 х 440 лева / M2 = 80 080 лева без ДДС и 96 096 лева с вкл. ДДС. В
същото време, по икономическата част от експертизата е заключено, че от
представените по делото документи експертизата не може да даде заключение за
произхода и стойността на вложените лични средства като разходи за
постояването и завършването на сградата до груб строеж. По повод на
представените банкови нареждания за преводи от Р. В. П. към ищеца са установени
постъпления в банковата сметка на последния, както следва: 53 000, 00 лева; 29 000,
00 лева, 14 000, 00 лева и 5 000, 00 лева, а основанията за плащане са съответно авоар
и прехвърляне на средства; за строителство и СМР; за офис; за ремонтна дейност.
От допълнителното заключение на комплексната съдебно-техническа и
икономическа експертиза с вх. № 260708/24.08.2020 г., изпълнено от вещите лица П.
Г. и А. Б.-А., се установява, че придобивната стойност на процесния недвижим
имот към датата на построяване, вземайки предвид незначителната инфлация
(нищожна) по настоящем е в размер на 287 483, 82 лева с вкл. ДДС. Относно
икономическата част от експертизата е заключено отново, че не може да се даде
окончателно заключение за произхода и стойността на вложените лични средства
като разходи за построяването и завършването на сградата до груб строеж, а вече
и до редовната експлоатация на обекта/строежа. Могат единствено да се установят
постъпления в банковата сметка на ищеца във връзка с представени банкови
нареждания за преводи от Р. В. П. към ищеца, извън декларираните в ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ с различни основания са: 29 000, 00 лева – за строителство и СМР; 14 000, 00
лева – за офис; 5 000, 00 лева – за ремонтна дейност и 3 000, 00 лева – за прехвърляне
на средства, или общо в размер на 51 000, 00 лева. Отделно установяват се
документално обосновани по произход доходи на ищеца по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в
общ размер на 52 458, 93 лева, от които: 50 000, 00 лева – по предоставен заем от Р. В.
4
П.; 2 114, 71 лева – за нетен размер на доход от полагане на личен труд и 344, 25 лева
– за нетен размер на доход от наем.
От допълнителното заключение на комплексната съдебно-техническа и
икономическа експертиза с вх. № 260367/04.02.2021 г., изпълнено от вещите лица П.
Г. и А. Б.-А., се установява, че придобивната стойност на процесния недвижим
имот към датата на построяване, вземайки предвид незначителната инфлация
(нищожна) по настоящем, ведно с допълнително остойностените количествено-
стойностни сметки по преместване на съществуващо енергийно съоръжение, находящо
се под процесния недвижим имот – сграда, изградения нов тротоар, простиращ се по
дължината на процесната сграда, демонтажа на стара спирка, изграждането и
монтирането на нова спирка, на база стопански начин при изпълнение възлиза на сума
в размер на 151 564, 88 лева с вкл. ДДС на вложените материали в обекта. Отново,
икономическата част от експертизата не може да даде окончателно заключение за
произхода и стойността на вложените лични средства като разходи за
построяването и завършването на сградата до груб строеж, а вече и до редовната
експлоатация на обекта/строежа. Могат единствено да се установят постъпления в
банковата сметка на ищеца по повод на представени банкови нареждания за преводи
от Р. В. П. към Я. В. П. с предназначение (основание за плащане), и доходи,
декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на ищеца до 2015 г. Така, по преводни
нареждания се установяват следните суми: 50 000, 00 лева – за авоар, 29 000,00 лева –
за строителство и СМР; 14 000,00 лева – за офис; 5 000,00 лева – за ремонтна
дейност и 3 000,00 лева – за прехвърляне на средства, а по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се
установяват следните суми: 50 000, 00 лева – по предоставен заем от Р. В. П.; 2 114,
71 лева – за нетен размер на доход от полагане на личен труд и 344, 25 лева – за
нетен размер на доход от наем. В тази връзка, видно от показанията на вещото лице
А. Б.-А. в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е пояснено, че от
представените по делото документи и платежни нареждания от майката на ищеца не
може да се направи извод, че същите представляват заем във връзка с конкретната
сграда, доколкото и макар в основанията за превод формално да е посочено
„строителство“, „ремонт“ и „довършителна строителна дейност“, то не може да се
направи извод, че същите суми са били предназначени са за процесната сграда, най-
малкото защото майката на ищеца имала офис в съседна сграда.
По делото е допуснато и прието като неоспорено от страните заключение на
повторна съдебно-икономическа експертиза с вх. № 261455/28.07.2021 г., изпълнена
от вещите лица Н. И., А. Д. и Р. Л.. От същото се установява, че общия размер на
изтеглените от ищеца парични суми от банковата му сметка в периода от 2013 г. до
2015 г. са в размер на 35 450 лева, като от тях 5 998, 00 лева представляват фирмени
средства, а за останалата сума от 29 452, 00 лева липсват по делото доказателства за
какво са били разходвани. Все в тази връзка, предвид публикуваните в ТРРЮЛНЦ
годишни финансови отчети се установява, че за периода от 2013 г. до 2014 г. и по
повод на свързаните към онзи момент с ищеца дружества, то за „Деми-Трейд“ ЕООД
липсват отразени разходи за материали, а в публикуваните финансови отчети на
„Деми-Евро“ ЕООД са отразени единствено 1 000 лева разходи за материали
единствено за 2014 г., като не се установява двете дружества да са разпределяли
дивиденти от предходни години към ищеца. При това положение, е направено
заключение по поставената задача, а именно, че документално обосновани по произход
доходи на ищеца декларирани и в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ са в общ
размер на 52 501, 46 лева, от които доход в размер на 50 000, 00 лева от предоставен
5
от Р. В. П. паричен заем, деклариран от заемодателя и заемателя в съответните
ГДД, нетен доход от трудови правоотношения и наем, получени в периода от 2014 г.
до 2015 г. в общ размер на 2 501, 46 лева.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на допуснатите
експертизи по делото. Последните и техните заключенията са компетентно изготвени,
като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – те
се основават на тях.
За установяване на спорните въпроси от фактическа страна, по делото пред
първоинстанционния съд са били събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С. Б. се установява, че същият е строител и е
работил по изграждането на процесния търговски комплекс, като по негов спомен
собственик на обекта бил именно ищеца Я. В. П., който доставял материалите за
строежа, контактувал с работниците и се разплащал с тях. Според свидетеля
строителството било предимно през лятото на 2011 г., като грубият строеж бил
извършен за около шест месеца, заедно с това бил направен водопровод и
канализация, а довършителните работи били поети лично от ищеца. Установява се и,
че стойността на труда на свидетеля възлизала приблизително на сума в размер на 10
000 лева, а заедно с материалите и труда на останалите работници сумата възлизала на
около 50 000 лева общо.
От показанията на свидетеля А. Л. (братовчед на ищеца) се установява, че е
запознат с изградения търговски обект на два етажа, като почти ежедневно е
посещавал строителната площадка още от самото начало през лятото на 2011 г.
Свидетелят единствено е посещавал обекта, придружавайки ищеца, а не е работил там,
като според него Я. В. П. сам си е финансирал това начинание, в това число с
финансова подкрепа от майка му и нейния съпруг. В тази връзка, според свидетеля,
майката на ищеца продала апартамент, продажната цена на който, около 50 000 лева,
предала на сина си. Междувременно се установява от тези показанията, че другата
половина на сградата, която е долепена до процесната, е в собственост на майката на
ищеца, като строежът й е започнал около две години по-късно след този на процесния
търговски обект. По това време – 2011 г. се установява, че ищецът стопанисвал пункт
на „Еврофутбол“, плод и зеленчук и хранителен магазин, които зареждал. На следващо
място, свидетелят е виждал ищеца да тегли пари от банка, да купува материали, както
и да дава възнаграждения на работниците на строежа.
От показанията на св. И. Ц. се установява, че тя и ответницата Д. Д. П. се
познават от 2001 г., като работили заедно в дружеството „Селма Иф“ АД. След брака
между ищеца и ответницата от 2002 г., семействата на двете жени станали много
близки, като често излизали заедно по заведения и почивки. Относно процесния
търговски обект се установява, че последният бил започнат преди около 10 години,
като през всичките тях ответницата и нейния съпруг заедно са събирали пари и
постоянно са правили ремонтни дейности по сградата, доколкото не са могли да я
завършат. Около 2005 г. ответницата напуснала и започнала работа в община Перник,
като тя и мъжът и имали семеен бизнес с павилиончета за зеленчуци, както и магазин
за хранителни стоки. В този семеен бизнес, Д. Д. П. участвала, като помагала в
продаването, а освен това помагала и в зареждането с продукти в магазините.
От показанията на св. Д. С. (баща на ответницата) се установява, че майката на
ищеца е притежавала обекти в съседната сграда, която е долепена до процесния
търговски обект, като двете сгради са били строени едновременно в периода около
6
2010-2012 г. Според показанията на този свидетел, последният е бил постоянно на
процесния строеж, доколкото е изграждал вътрешното водоснабдяване и канализация,
а също е давал консултации на другите работници относно наклони, замазки и
покрива. Финансирането на самия строеж е било и от двамата – ищеца и ответницата,
които работейки са събирали тези средства. Дъщеря му участвала активно в семейния
бизнес, като и лично обзавеждала самите магазини. Свидетелят не е присъствал на
плащане на някого от работниците, ангажирани в строежа, доколкото самият той
безплатно помагал на дъщеря си и нейния съпруг по това време. Отделно,
едновременно с изграждането на този строеж, майката на ищеца правила ремонт на
вилата си в с. Планиница, за което контактували с ищеца, а генерално обектите, които
притежавала неговата майка били финансирани от нея самата.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, като възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, които са пълни, логични и непротиворечиви.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от СК, то лични са вещните права, придобити
по време на брака изцяло или отчасти с лично имущество, като за основателността на
така предявения иск е необходимо ищецът да обори презумпцията за съвместен
принос. В този смисъл, уважаването на иск с правно основание чл. 23 СК предполага
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване в процеса следните
предпоставки: 1) придобивната стойност на спорната вещ, 2) размерът на
вложените средства, които имат извънбрачен (личен) произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на придобитата вещ (в настоящия
случай изцяло еквивалентни, доколкото се претендира пълна трансформация на лично
имущество) и 3) влагането на точно тези средства при придобиването на вещта.
Следва да се спомене също, че изводът на съда, че произходът на вложените
средства е личен (извънбрачен) не може да почива на предположения.
Относно първата група от възражения, изложени във въззивната жалба,
касаещи изначалното наличие на съпружеска имуществена общност върху процесния
недвижим имот, предмет на настоящото дело, респективно приложимостта на
института за съвместен принос, то следва да се спомене следното.
Съпружеската имуществена общност (СИО) възниква върху имуществени права,
придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити (чл. 21, ал. 1 от СК), а според чл. 21, ал.
3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното . За пълнота,
следва да се спомене също, че за заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е
и бил бракът между страните по делото, се прилага законовия режим на съпружеска
имуществена общност, след като съпрузите не са били уредили отношенията си с
брачен договор или не са били избрали режим на разделност. В същото време, когато
придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити
по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, то
приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл. 23 от
СК. Ето защо, съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания, какъвто в случая се явява договорът за покупко-
продажба на правото на строеж. В същото време, следва да се отчете и, че съгласно т.
7
4 от ПП № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г. на Пленума на ВС, в СИО се
включва и сградата построена по времена брака върху земя индивидуална
собственост на единия съпруг макар да не е уредно правото на строеж в полза на
другия съпруг. Още повече следва да бъде съобразена и най-актуалната тълкувателна
и задължителна практика на ВКС, намерила изражение в ТР № 2 от 20.01.2025 г. по
тълк. дело № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато недвижим имот,
придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е
заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените
отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК, счита се, че имотът
е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично
имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта
на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на
лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21,
ал. 3 СК.
Предвид казаното по-горе, отчитайки влязлото в сила Решение №
932/05.07.2023 г. по възз. гр. д. № 802/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 8 –
ми граждански състав, както и т. 4 от ПП № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г. на
Пленума на ВС, то настоящият въззивен съд прави извода, че процесният
недвижим имот несъмнено представлява съпружеска имуществена общност, а
съвместният принос по неговото придобиване се предполага по смисъла на чл. 21,
ал. 3 от СК.
Досежно втората група от възражения, изложени във въззивната жалба,
касаещи липсата на оборване на презумпцията за съвместен принос при придобиване
на процесния недвижим имот, то следва да се спомене следното.
От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, ведно с
кредитираните от съда заключения на допуснатите и приети експертизи, следва извод,
че придобивната стойност на процесния недвижим имот към датата на
построяване възлиза на сума в общ размер на 151 564, 88 лева с вкл. ДДС, но по
делото не е доказан произхода и стойността на вложените конкретни лични
средства на ищеца като разходи за построяването и завършването на процесната
сграда до груб строеж, респективно до редовната експлоатация на същата. Казано
по друг начин, установените по размери парични средства в банковата сметка на
ищеца не водят до автоматичен и обоснован извод за влагането им в строежа на
процесния недвижим имот.
За пълнота на изложението и ако бъде допуснато съждението, макар решението
на съда да не може да почива на предположения, че установения по делото паричен
заем между Р. В. П. и ищеца е бил вложен в строежа на процесния търговски обект, то
доколкото наличието на пълна или частична трансформация се преценява към датата
на придобиване правото на собственост (т. 2 на от ПП № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. №
4/1972 г. на Пленума на ВС), е трайна съдебната практика в разбирането си, че ако
едно имущество е придобито със заемни средства през време на брака и впоследствие
кредиторът с дарствено намерение опрости задължението спрямо единия от съпрузите,
както е в настоящия случай, то това няма за последица пълна или частична
трансформация. Фактът на опрощаването, като настъпил след сключване на
сделката, не може да бъде взет предвид при преценката относно произхода на
средствата, с които е заплатена продажната цена (така и Решение № 60105 от
08.11.2021 г. по гр. д. № 1414/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).
Касателно приложените по делото квитанции за реализирана печалба от
8
различни хазартни игри, предвид и кредитираното заключение на повторна съдебно-
икономическа експертиза, и доколкото към ГДД на ищеца липсва посочване на тези
средства, а в същото време самите квитанции от правна гледна точка представляват
безимени ценни книжа на приносител, то не е възможно да се идентифицира
лицето, на което е изплатена печалбата по всяка от квитанциите.
От друга страна, следва да се спомене, че доходите, получени като
възнаграждение за труд действително представляват лично имуществено право, но
когато с тях се придобие в собственост вещ, същата е СИО, при положение, че липсва
избран режим на имуществена разделност или брачен договор, както е в настоящия
случай. Все в тази връзка, съвместният принос се предполага до доказване на
противното съгласно чл. 21, ал. 3 от СК, а последното е в съответствие и с
разпоредбата на чл. 17 от СК, която въвежда като задължение на съпрузите за
полагането на общи усилия съобразно възможностите, имуществото и доходите си да
осигуряват благополучието на семейството.
По изложените аргументи и при прилагане на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.
154 от ГПК, следва да се приеме, че ищецът не е доказал при условията на пълно
и главно доказване наличието на правно-релевантните факти за настоящия
правен спор, респективно не успя да обори презумпцията, като докаже
извънсемеен личен произход на средствата, вложени при построяването на
процесния търговски обект. В хода на процеса не са събрани доказателства, които
да установят нито пълна трансформация, нито може да се установи конкретен
размер на частична такава. Ето защо не може да се приеме за доказано и че
ищецът е изключителен собственик на процесния недвижим имот.
Предвид изложеното настоящият въззивен съд намира, че наведените от
ответницата възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение са основателни и доказани.
Първоинстанционният съд като е достигнал до друг правен извод и е
уважил предявения иск, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
противоречи на материалния закон и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва
да бъде отменен, а предявеният иск -отхвърлен.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1
ГПК във връзка с чл.273 ГПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателна.
Въззиваемата страна (ищец по делото) следва да заплати на ответницата
сторените разноски за възивната инстанция, така както се претендират с въззивната
жалба: сума в размер на 669, 20 лева – заплатена държавна за въззивната инстанция,
както и сума в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Поради различния изход от
спора обаче отговорността за разноски следва да се промени, като се присъдят
разноски в полза на Д. Д. П. и за първата инстанция. Заплатеният и претендиран
адвокатски хонорар за първата инстанция е в размер на 500 лева, а заплатените
депозити за вещи лица в размер на 600 лева, като и тези суми ищецът следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 425/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Я. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК за признаване по отношение на Д. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. **, ап. ** , че ищецът е изключителен
собственик на недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор
55871.514.6911.5 по КККР на гр. Перник, със застроена площ от 91 кв. м., брой
етажи 2.
ОСЪЖДА Я. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. *, ап. *, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“, бл. **, ап. **, сумата от 1 100 (хиляда и сто) лева – разноски за
първата инстанция, и сумата от 1 669, 20 лева (хиляда шестстотин шестдесет и
девет лева и двадесет стотинки) – разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10