Решение по адм. дело №235/2024 на Административен съд - Кюстендил

Н. П. Ч., [ЕГН] от [населено място], [*], **** оспорва РА №Р-22001023002858-091-001/07.12.2023г. в частта, в която е потвърден с решение №272/28024.2024г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София за установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2017г., 2018г., 2019г., ДОО и УПФ за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г. и 2021г. и ЗО за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г., 2021г., ведно със съответните лихви. Изложени са съображения за нищожност, поради некомпетентност на издателя на РА и незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения при установяване на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК и формирането на данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане при евентуална отмяна на РА да се присъдят разноски при условията на чл.161, ал.3 от ДОПК.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001023002858-020-001/12.05.2023г. /връчена на лицето на 26.05.2023г./ и изменена със заповед №Р-22001023002858-020-002/28.08.2023г. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на лицето Н. П. Ч. за данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се, за данъчни периоди от 2017г. до 2022г.

Изготвен е РД №Р-22001023002858-092-001/09.11.2023г. Ревизията завършва с оспорения РА, издаден от началник сектор И. А. – орган, възложил ревизията и главен инспектор по приходите В. В. – ръководител на ревизията. С него са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък за РЛ по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 19 111.16 лв. и лихва за забава в размер на 9 403.41 лв. за данъчни периоди 2017г, 2018г., 2019г. и 2021г.; ДОО за самоосигрявяащи се в размер на 2 720.46 лв. и лихви за забава в размер на 975.36 лв. за данъчни периоди 2019г. и 2021г.; ЗО за самоосигуряващи се в размер на 1 462.76 лв. и лихви за забава в размер на 414.31 лв. за данъчни периоди 2019г., 2021г. и 2022г. и за УПФ за самоосигуряващи се в размер на 919.08 лв. и лихви за забава в размер на 329.51 лв. за данъчни периоди 2019г. и 2021г.

РА е обжалван по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с решение №272/28.02.2024г., с което е потвърдил акта в оспорената част, а именно за установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2017г., 2018г., 2019г. и 2021г., ДОО и УПФ за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г. и 2021г. и ЗО за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г., 2021г. и 2022г., ведно със съответните лихви.

В хода на ревизионното производство е прието за установено следното: Н. П. Ч. е физическо лице, което не е регистрирано по ТЗ и не може да бъде определено като предприятие по см. на ЗСч и няма задължение да води счетоводна отчетност. По отношение ЗДДФЛ за 2017г. е прието, че лицето не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а от движение по банковата му сметка в „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са установени преведени суми в общ размер на 49 435.83 лв. от платежен оператор WORLD PAY AP Ltd, с основание на превода AIR BNB. Формиран е извод, че лицето извършва краткосрочно отдаване под наем на недвижими имоти в чужбина чрез онлайн платформа, т.е. извършва туристическа дейност, поради което доходът от тази дейност подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, независимо че РЛ не е регистрирано като търговец по арг. от чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Във връзка с това са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и е връчено уведомление по чл.124а от ДОПК. Определена е данъчна основа по реда на чл.122 от кодекса /облагаем доход/ в размер на 39 548.66 лв., след като са приспаднати 20% разходи и дължимият данък е определен на 5 932.30 лв.

За 2018г. по идентични мотиви е определена данъчна основа по реда на чл.122 от кодекса /облагаем доход/ в размер на 61 771.18 лв., след като са приспаднати 20% разходи и дължимият данък е определен на 9 265.68 лв.

За 2019г. по горепосочените мотиви е определена данъчна основа в размер на 27 980 лв. и дължимият данък е определен на 3 593.18 лв.

По отношение ДОО е прието, че жалбоподателят е лице, което подлежи на облагане като търговец, независимо че не е регистриран по ТЗ, има качеството на самоосигуряващо се лице, доколкото е прието, че подлежи на облагане по реда на чл.26, ал.7 от ДОПК и подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2, чл.6, ал.9, чл.157 и чл.158 от КСО, както и по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. И тъй като е формиран извод, че РЛ е извършвало стопанска дейност през 2019г. и 2021г., то дължи и осигурителни вноски – за 2019г. - 1 728.86 лв. за ДОО и 584.08 лв. за УПФ-ДЗПО; за 2021г. дължи авансови вноски от 577.20 лв. за ДОО и 195 лв. за УПФ. Окончателни вноски не се следват, тъй като облагаемия доход не надвишава минималния осигурителен доход.

По отношение ЗО е прието, че доколкото РЛ е извършвало стопанска дейност през 2019г., 2021г., то дължи здравно осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице. За 2019г. са определени като дължими 131.04 лв. окончателна вноска, а за 2021г. – 312 лв. авансова вноска.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от оспорващия – споразумение от 17.08.2016г., по силата на което Н. Ч. /доверител/ предоставя на В. А. Г. /довереник/ откритата на негово име разплащателна сметка в Райфайзенбанк България АД за извършване на разрешени от действащото законодателство платежни операции по нея от свое име и за своя сметка. Довереникът ще използва сметката за получаване на плащания от отдаване под наем чрез платформата AIR BNB на недвижим имот, находящ се в Германия, [населено място], [улица]. Разписано в споразумението е, че сумите, постъпили във връзка с изпълнението на този договор, не са част от имуществото на доверителя и се считат изцяло за средства на довереника. На довереника се предоставя пълен достъп до електронното банкиране на банковата сметка, както и до всички дебитни и кредитни карти, свързани със сметката. Представено е и извлечение от имотния регистър на Районен съд Мите, [населено място], от което се установява, че В. А. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], [улица], считано от 30.08.2006г.

Изготвено и прието по делото е заключение вх.№2927/09.09.2024г. на в.л. М. В.. Сочи се, че движението по сметка – счетоводна дата и размер на сумата на прихода са посочени в Приложение №1 от заключението – получените суми са от един и същ наредител WORLD PAY AP Ltd, от една и съща банкова сметка и кода на транзакцията завършва с AIR BNB. Преобладаващо разходите са за заплащане чрез карта на търговеца в чужбина и теглене в брой от пос-устройство в чужбина.

Жалбоподателят е изслушан в съдено заседание при условията на чл.176 от ГПК, като заявява, че произходът на сумите, постъпили по банковата му сметка в Райфайзенбанк са от отдаване под наем на недвижим имот в Германия. Бил помолен от своя близка да направи услуга като открие банкова сметка и да я предостави на трето лице, за да се използва за отдаване под наем на имот в Германия. В. Г. познава задочно, близък е с неговата майка, която го е помолила за услугата. Не е предоставил обяснения на ревизиращите органи за сметката, тъй като бил забравил за съществуването й – минало е доста време от откриването й.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

РА и решението, с което е потвърден в оспорената част, са издадени от компетентни органи /вж. ТР №3/26.06.2025г. по т.д.№2/2024г. на ВАС/ с оглед представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК. В този смисъл се явява неоснователно релевираното възражение за нищожност на РА.

В настоящият случай задълженията на Н. Ч. по ЗДДФЛ за 2017г., 2018г., 2019г. /оспорения данъчен период/ са установени след проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Прието е, че лицето не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а от движение по банковата му сметка в „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са установени преведени суми от платежен оператор WORLD PAY AP Ltd, с основание на превода AIR BNB. Формиран е извод, че лицето извършва краткосрочно отдаване под наем на недвижими имоти в чужбина чрез онлайн платформа, т.е. извършва туристическа дейност, поради което доходът от тази дейност подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, независимо че РЛ не е регистрирано като търговец по арг. от чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК при наличие на обстоятелствата, посочени в нормата, органът по приходите може да приложи установения в съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа. По аргумент от чл.124, ал 2 от ДОПК в тежест на органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК, като в този случай в производството по обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното и опровергаването им е в тежест на РЛ.

След анализ на събрания доказателствен материал в ревизионното производство и в съдебното такова, съдът счита че не са реализирани предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК. Мотивите на органите по приходите за определяне на допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ са свързани с това, че е прието реализирането на доходи от жалбоподателя от отдаването под наем на недвижим имот в чужбина. Чрез приобщените и неоспорени от ответната страна писмени доказателства - споразумение от 17.08.2016г. и извлечение от имотния регистър на Районен съд Мите, [населено място] се установява обаче, че Н. Ч. е предоставил откритата на негово име банкова сметка в Райфайзенбанк за доверително управление на В. А. Г., в т.ч. достъп до електронното банкиране и дебитни/кредитни карти, издадени във връзка със сметката. В този смисъл съдът формира извод, че постъпленията по сметката на оспорващия, приети от органите по приходите за доход на лицето, не са такива, тъй като същите са били имущество на третото лице и то се е разпореждало с тях в свой интерес, а не в полза на Ч. /срав. чл.4 от споразумението/. В подкрепа на този извод на съда е и експертизата, която установява, че постъпилите суми по сметката за разходвани за плащания в чужбина на търговци на ПОС-терминал и теглене в брой чрез АТМ отново в чужбина. Същевременно е безспорно по делото, че за този период жалбоподателят се е намирал в трудово правоотношение в България, поради което основателно може да се направи извод, че не той е оперирал със средствата, а трето лице, и то в чужбина. Изложеното опровергава извода в РА, че жалбоподателят е упражнявал стопанска дейност през 2017г., 2018г. и 2019г., доходите от която не е декларирал със съответната декларация. Следователно органите по приходите не са установили безспорно основанията за извършване на ревизия при особени случаи, т.е. не са налице предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК.

Доколкото доходите от AIR BNB съдът приема, че не са резултат от упражнена стопанска дейност от Ч., то същия не се явява самоосигуряващо се лице и следователно не дължи ДОО и УПФ за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г. и 2021г. и ЗО за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г., 2021г., ведно със съответните лихви.

Във връзка с формираните правни изводи съдът намира обжалвания РА /в оспорената част/ за незаконосъобразен и ще бъде отменен.

Съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответната страна с оглед разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК в размер [рег. номер]. /определен при материален интерес 23 122.82 лв. и с оглед нормата на чл.8, ал.1 във вр.с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и обема на извършеното процесуално представителство по делото/. Същата предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Визираната норма е приложима спрямо такива доказателства, които са релевантни за изхода на спора и не са били известни на насрещната страна в хода на административното производство. В случая в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени нови писмени доказателства – споразумение от 17.08.2016г. и легализиран превод на извлечение от имотен регистър на Районен съд Мите, [населено място], Германия, които е могъл да ангажира и пред органите по приходите /в с.з. същия заявява, че не е представил сведение, тъй като е забравил за откритата сметка/. Посочените документи опровергават изводите в РА и решението на решаващия орган за осъществена стопанска дейност от оспорващия, респ. за недекларирани доходи със съответната декларация, което е и основанието за отмяна на оспорения РА.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ РА №Р-22001023002858-091-001/07.12.2023г. в частта, в която е потвърден с решение №272/28024.2024г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София за установени задължения на Н. П. Ч., [ЕГН] от [населено място], [], **** за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2017г., 2018г., 2019г., ДОО и УПФ за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г. и 2021г. и ЗО за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019г., 2021г., ведно със съответните лихви.

ОСЪЖДА Н. П. Ч., [ЕГН] от [населено място], [*], **** да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 481 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и един/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.