№ 39476
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110101829 по описа за 2025 година
По допустимостта на предявения иск:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
недопустимост на предявения иск и е изложил мотиви, че пропускането на срока за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК или по чл. 423 ГПК води до невъзможност на
длъжника да оспорва установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания,
съответно до недопустимост на предявения иск относно вземанията. Съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като вземането, предмет на настоящото
производство произтича от договор за потребителски кредит, а от Заповед № 2374 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
19.01.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 69082/2023 г. се установява, че при издаването й не
е обсъждан въпроса относно наличието в договора за потребителски кредит на
неравноправни клаузи. В този смисъл, съгласно практиката на СЕС по решение от 17
май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и
С-831/19 и определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 правото на ЕС не
допуска национална правна уредба, която, поради действие на силата на пресъдено
нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери
неравноправния характер на договорни клаузи. Произнасянето на съда би било
ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение,
респективно заповед за изпълнение е проверена законосъобразността с
оглед Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. на всички клаузи от договора, а
не само на една. В случай, че е постановено съдебно решение, респективно заповед за
изпълнение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви
мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно
наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не
следва да бъде прилагана. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – например
Решение № 178/04.07.2025 г. по т.д. № 298/2025 г., II т.о. на ВКС.
Предвид изложеното, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от
съда.
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. И. Й. - Ч. срещу „Първа инвестниционна
банка“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 лева – платена въз основа
на нищожна клауза такса за връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2025 г. до
1
окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 09.03.2021 г. ищцата е
получила есемес от ответната банка, че има задължение по карта MASTERCARD
/5*******/ в размер на 10 лева, като излага твърдения, че никога не е използвала
картата и тя й е била издадена от банката, за да отговаря ищцата на изискванията за
отпускане на договор за кредит, обезпечен с ипотека, който впоследствие ищцата
преместила в друга банка. На 15.03.2021 г. ищцата получила съобщение от банката, че
картата е блокирана. На 26.04.2024 г. във връзка с получено от банката писмо с искане
за заплащане на такси по картата, ищцата изпратила до ответника писмо, в което го
уведомила, че е депозирала искане за прекратяване на договорите за кредитни карти
още през 2019 г. Във връзка с получена покана чрез ЧСИ Стоян Якимов за заплащане
на ответната банката сумата от 203,28 лева по Договор № 000CC-R-************* г.,
ищцата депозирала искане за предоставяне на разбивка на претендираната сума и
извлечение за периода, за който е формирана. На 20.12.2024 г. ищцата получила
покана за доброволно изпълнение по издаден изпълнителен лист в полза на ответника
на основание заповед за незабавно изпълнение, както и самата заповед за незабавно
изпълнение, и била уведомена за наложен запор върху банковите й сметки, и
трудовото й възнаграждение. Поради това, че ищцата имала ипотечен кредит и всяко
задължение можело да се отрази негативно на кредитната й история, респективно да
увеличи лихвата на банката кредитор, на 23.12.2024 г. ищцата заплатила сумата от 580
лева. Навежда доводи, че въпреки направеното доброволно плащане не дължи сумата
от 60 лева разноски за връчване на писмено предизвестие, тъй като клаузата в Договор
№ 000CC-R-************* г., която предвижда, че всички разходи, произтичащи от
евентуалното неизпълнение на договора от страна на титуляра – държавни такси, такси
за принудително изпълнение и съдебни разноски са за сметка на титуляра е
неравноправна. Поддържа, че тази клауза е уговорена в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, има характер на неустойка за неизпълнение на задължението за
плащане на вноските на уговорения падеж и посредством нея се заобикаля
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която регламентира максимално допустимия размер
на обезщетението за забава в плащането на вноски по кредита. Навежда доводи, че
дейността по връчване на покани за доброволно изпълнение касае извънсъдебното
събиране на вземания, поради което не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Първа инвестиционна
банка“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага
твърдения, че между ищцата и ответната банка е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта и чип предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-************* г., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя правото да ползва кредитен лимит
в размер на 2 000 лева с краен срок на погасяване на всички дължими суми –
13.02.2021 г., като съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от приложимите Общи условия към
договора срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
положение, че никой от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора.
Твърди, че кредитът е усвоен както следва: на 02.02.2021 г. – 39 лева, на 02.02.2023 г. –
45 лева и на 06.11.2023 г. – 60 лева, като дължимата сума по кредита не е била
погасявана и банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
27.11.2023 г. Поддържа, че не е получавал искане от ищцата за прекратяване на
договора за кредит. Навежда доводи, че банката е направила разходи поради
виновното неизпълнение на задължението на ищцата по договора за кредит, и
заплатената такса в размер на 60 лева е нормативно установена. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
2
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на
договора за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание; че
клаузата, предвиждаща, че всички разноски по събиране на вземането са за сметка на
потребителя е нищожна на сочените основания; заплащането на ответника на
твърдяната в исковата молба сума за погасяване на задълженията си по процесния
договор.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
клаузата, предвиждаща, че клаузата, предвиждаща, че всички разноски по събиране на
вземането са за сметка на потребителя е действителна, както и наличие на основание
за получаване на платените от ищеца искови суми, респективно основание да задържи
получената сума.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че въз основа на Заповед № 2374 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 19.01.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 69082/2023 г. по описа
на СРС, 58 състав и издаден изпълнителен лист, по образуваното пред ЧСИ А. Б.
изпълнително дело ищцата е платила на ответника и сумата от 60 лева такса за
връчване на писмено предизвестие.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищцата писмени доказателства с
исковата молба и молбата от 28.07.2025 г.
Следва към настоящото дело да се приложи ч.гр.д. № 69082/2023 г. по описа на
СРС, 58 състав.
Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК ищцата да бъде задължена да
предостави изявление до ответника за прекратяване на договора за потребителски
кредит следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът на ответника за надопустимост на
производството.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г.
от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 69082/2023 г. по
описа на СРС, 58 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с молбата от 28.07.2025 г. документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
3
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба, а на ответника и препис от молба на ищцата от 28.07.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4