№ 9982
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110149465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците за
заплащане на цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците е бил клиент на ТЕ по
силата на облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на наследодателя на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно чл.63, ал.1 от ОУ при смърт на физическо лице – клиент на
ТЕ, наследниците му, или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в
30 дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партида, поради което
претендира заплащането на доставената ТЕ на наследодателя на ответниците от
тях. Претендира разноски.
1
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който предявените искове се оспорват изцяло, като се оспорва наличието
на облигационно отношение между страните. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. По подробно изложените съображения се претендира
исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноските по
делото.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Претенцията, заявена от ищеца, почива на твърдения за доставена в периода
2018г. до 2020г. ТЕ за аб...., чиито собственик е била С. Ц. – наследодател на
ответниците.
Основателността на предявените искове се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/наличието на облигационно отношение по
доставка на ТЕ за процесния период с ответниците, 2/ изпълнение на
задълженията на ищеца по него, 3/правилното отчитане и фактуриране на
задълженията, които не са платени.
В настоящия случай, макар да не е спорно, че за имота с аб. № ... е
доставена ТЕ и е извършена услуга дялово разпределение, че са отчитани и
фактурирани задължения, които не са платени, както и това, че ответниците са
наследници на С. Ц., то не е установено, ответниците, през процесния период да
са били в облигационно отношение по доставка на ТЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай обаче не бяха
представени никакви доказателства, от които да се установи, че ответниците са
собственици или носители на вещно право на ползване върху топлоснабдения
недвижим имот през процесния период. Обстоятелството, че ответниците са
наследници на бивш собственик на имота /без представени доказателства за
собственост на наследодателя/, само по себе си не е достатъчно, за да бъде
ангажирана отговорността им за плащане на суми за доставена топлинна енергия
2
за период три години след смъртта на наследодателя им.
Нещо повече - от представения по делото договор за продажба на недвижим
имот частна общинска собственост се установява, че имотът е прехвърлен през
2005г. на единия от ответниците – К. М.. Независимо от това, и нейната
отговорност не може да бъде ангажирана, тъй като липсват както фактически
твърдения ответницата М. да е била клиент на ТЕ, така и доказателства в тази
насока -придобиването на имот не е достатъчно да обуслови основателност на
предявените искове за период тринадесет години след извършване на сделката,
още повече при липса на фактически твърдения в ИМ в тази насока.
Заявените в исковата молба фактически твърдения остават недоказани,
което влече неоснователност на предявените искове и като такива същите следва
да бъдат отхвърлени без да се разглеждат останалите доводи на ответниците,
поддържани в отговорите на ИМ.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест
следва да се възложат разноските по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на по 685.90 лева -
адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки процесуален
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу В. К. Г., ЕГН
********** и К. Г. М., ЕГН **********,:искове с правна квалификация чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответниците
да заплатят на ищцовото дружество разделно /по ½ всеки от тях/ сумата от
4 546.34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за аб.№ ... за периода м.05.2018 г. - м. 04.2020 г., 1154,96 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 24.08.2022г., ведно със законната
лихва от 12.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума за
услугата „дялово разпределение“ за перода 01.08.2019г. до 30.04.2020г., в размер
на 13,41 лв. - главница, ведно със законната лихва от 12.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 3,20 лв. - лихва за периода от
01.10.2019г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на адв.К. И. Б., адрес на
3
упражняване на дейността ..., сумата от 685.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на адв.Н. И. И., адрес на
упражняване на дейността ..., сумата от 685.90 лева – адвокатско възнаграждение
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4