№ 1508
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100504431 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Ц. К. срещу решението,
постановено по гр.д. № 60095/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с която се
обжалва изцяло решението. Подробно в жалбата са изложени съображенията.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.
Въззиваемата страна К. Н. Н. не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е.Ц. К. срещу
К. Н. Н. – за защита от домашно насилие.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба.
1
С решението, постановено по гр.д. № 60095/2021г., СРС, ІІІ ГО, 117
състав, е оставил без уважение молбата на Е.Ц. К. за издаване на заповед за
съдебна защита срещу К. Н. Н., като неоснователна и е осъдил Е.Ц. К. да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Настоящият съд намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, респ. е направил правилни изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд, макар и оскъдно, е обсъдил и
преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната
съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е
съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това
кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава
вяра на едните, а на другите не вярва.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил
с всички представени доказателства. Молителката не е доказала твърденията
си за наличие на фактическо съпружеско съжителство между нея и ответника,
продължило до началото на месец юли 2021 г. От събраните по делото
доказателства, включително гласни, не се установява между страните по
делото да е съществувал относително стабилен съюз, възникнал и
съществувал като фактическо състояние, нито се установява последните
да са споделяли общо домакинство, да са имали общи разходи и грижа за
семейство, дори и за кратки периоди от време. Доколкото не е спорно между
страните, единственото което може да се приеме за установено в техните
отношения е, че те са били интимни, но по делото липсват каквито и да е
доказателства даващи основание да се приеме, че тези интимни отношения са
2
прераснали в фактическо съпружеско съжителство макар и за кратко време,
доколкото понятието „фактическо съпружеско съжителство” не е свързано и с
продължителността на връзката. В настоящият случай, молителката върху
която лежи доказателствената тежест, не установява твърдението си, че
ответникът e лице, попадащо в кръга на посочените в чл.3 ал. 1, т. 2 от ЗЗДН
лица, а това е достатъчно за да бъде оставена без уважение молбата й за
защита от домашно насилие, както правилно е приел първоинстанционния
съд, без по същество да се излагат съображения за това дали от
доказателствата по делото се установява осъществено от ответника спрямо
молителката деяние, което да покрива признаците на домашно насилие по
чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивният съд следва да постанови
въззивницата Е.Ц. К. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата
й в размер на 12.50 лв.
Разноски за въззивната инстанцията са претендирани само от
въззивницата Е.К., но с оглед изхода на въззивната жалба такива не й се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 25.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 60095/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав.
ОСЪЖДА Е.Ц. К. да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
Оставя без уважение искането на Е.Ц. К. за присъждане на разноски
по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4