РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Благоевград, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100819 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******
и Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** срещу В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с.
*****, К. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***** и „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя И. Г. ****.
Предявени са при условията на обективно и активно и пасивно субективно и евентуално
съединяване искове по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС.
Ищците с исковете си по чл. 108 ЗС претендират да бъде признато за установено по
отношение на ответниците В. Р. К. и К. И. К., че са собственици на по 1/2 ид.ч. по силата на
чл.92 от Закона за собствеността /поради изграждането от трето лице - „ИНТЕРТАЙМ
Благоевград“ ООД, гр. Благоевград върху собствената им земя - сега поземлен имот с
идентификатор 04279.616.6 по КККР на гр. Благоевград на процесната сграда, посочена по-
долу, без да са учредявали право на строеж за изграждането й на никого/ на следния
недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 04279.616.6.2, подробно
индивидуализирани в исковата молба, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на
ищците владението върху имота. Ищците с евентуалните си искове по чл. 109 ЗС
претендират ответниците В. Р. К. и К. И. К. да бъдат осъдени да премахнат /съборят/ сграда
с идентификатор 04279.616.6.2 и премахнат отпадъците от същата сграда от имота им.
Ищците с исковете си по чл. 108 ЗС претендират да бъде признато за установено по
отношение на ответника „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя И. Г. ****, че са собственици на по 1/2
ид.ч. на основание приращение по силата на чл.92 от Закона за собствеността /поради
изграждането от трето лице - „ИНТЕРТАЙМ Благоевград“ ООД, гр. Благоевград върху
собствената им земя - сега поземлен имот с идентификатор 04279.616.6 по КККР на гр.
Благоевград на процесната сграда, посочена по-долу, без да са учредявали право на строеж
за изграждането й на никого/ на следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор
04279.616.6.3, подробно индивидуализирана в исковата молба, както и ответникът да бъде
осъден да предаде на ищците владението върху имота.
Ищците с евентуалните си искове по чл. 109 ЗС претендират ответникът „БРАВО 60"
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
1
управителя И. Г. **** да бъде осъден да премахне /събори/ сграда с идентификатор
04279.616.6.3 и премахне отпадъците от същата сграда от имота им.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците В. Р. К., К. И. К. и „БРАВО 60"
ЕООД, които изцяло оспорват основателността на ищцовите претенции.
Настоящият съдебен състав с разпореждане от 10.12.2023г. е констатирал, че в срока за
отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от ответника „БРАВО 60" ЕООД за
осъждане ищците да му заплатят пазарната стойност на сграда с идентификатор
04279.616.6.3 в размер на 9000 лв.
Предявеният насрещен иск е бил приет за съвместно разглеждане, като по отношение на
същия е била изпълнена процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК, като ищците (ответници по
насрещния иск) са депозирали отговор на насрещната искова молба. В депозирания от
ищците (ответници по насрещния иск) отговор се оспорва предявения насрещен иск.
С определение № 524/13.03.2024г. постановено по настоящето дело е уважено искането на
ответниците В. Р. К., К. И. К. за конституиране на В. Б. **** - Р.а, ЕГН **********, с адрес :
гр.*****, Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.***** и И. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.****, като трети лица-техни помагачи в процеса.
Ищците твърдят, че са собственици на основание приращение при равни квоти по 1/2
ид.ч. от процесните сгради, а именно сграда с идентификатор 04279.616.6.2 (гараж) и сграда
с идентификатор 04279.616.6.3 (гараж). Заявяват, че са собственици на поземления имот с
идентификатор 04279.616.6, върху който са били построени процесните гаражи, на
основание договори за дарение съответно от 1978г. и 1993г. Поддържат, че процесните
гаражи били незаконно изградени в имота им, без да е било учредявано по надлежния ред
право на строеж. Оспорват съответно ответниците В. Р. К. и К. И. К. да са собственици на
гаража с 04279.616.6.2, а ответникът „БРАВО 60" ЕООД да е собственик на гаража с
идентификатор 04279.616.6.3. Излагат подробни доводи в подкрепа на тази тяхна
процесуална теза. Оспорват предявения от ответника „БРАВО 60" ЕООД насрещен иск.
Ответниците В. Р. К. и К. И. К. оспорват предявените искове. Заявяват, че владеят
добросъвестно гаража с идентификатор 04279.616.6.2 от 02.02.2021г.
Ответникът „БРАВО 60" ЕООД оспорва предявените искове. Заявява, че бил придобил
гаража с идентификатор 04279.616.6.3 по съответния законов ред и в предписаната от закона
форма - покупко-продажба, във формата на нотариален акт. Поддържа, че бил упражнявал
добросъвестно владение върху гаража за срок от повече от десет години.
Третите лица-помагачи на страната на ответниците В. Р. К. и К. И. К. - В. Б. **** - Р.а, Н.
Г. Р. и И. Г. Р. изразяват позиция за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са главни искове с правна
квалификация по чл. 108 ЗС, имащи за предмет установяване на правото на собственост на
ищците върху процесните недвижими имоти съответно сграда с идентификатор
04279.616.6.2 и сграда с идентификатор 04279.616.6.3, както и за осъждане ответниците В. Р.
К. и К. И. К. да предадат владението върху сграда с идентификатор 04279.616.6.2, а
ответникът „БРАВО 60" ЕООД да предаде владението върху сграда с идентификатор
04279.616.6.3.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на главните искове, са предявени срещу
ответниците искове по чл. 109 ЗС за осъждане ответниците В. Р. К. и К. И. К. да премахнат
сграда с идентификатор 04279.616.6.2, а ответникът „БРАВО 60" ЕООД да премахне сграда с
идентификатор 04279.616.6.3.
Предявените главни ревандикационни искове по чл. 108 ЗС са допустими. Предявените,
при условията на евентуалност негаторни искове по чл. 109 ЗС, също са допустими.
Основателността на предявените главни ревандикационни искове с правно основание
2
чл.108 ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са
титуляри на правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното
правно основание – приращение, като имотите да се владеят или държат без правно
основание съответно от ответниците В. Р. К. и К. И. К. по отношение на сграда с
идентификатор 04279.616.6.2, а ответникът „БРАВО 60" ЕООД по отношение на сграда с
идентификатор 04279.616.6.3, т.е. ищците да са лишени от упражняването на фактическа
власт, като елемент /правомощие/ от правото им на собственост. От своя страна ответниците
следва да установят наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт
върху спорните имоти, както следва ответниците В. Р. К. и К. И. К. по отношение на сграда
с идентификатор 04279.616.6.2, а ответникът „БРАВО 60" ЕООД по отношение на сграда с
идентификатор 04279.616.6.3.
От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е по делото, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява,
че фактическата власт върху процесната сграда с идентификатор 04279.616.6.2, се
упражнява от ответниците В. Р. К. и К. И. К.. Установява се по делото, че фактическата
власт върху другата процесна сграда с идентификатор 04279.616.6.3, се упражнява от
ответника „БРАВО 60" ЕООД.
Видно от представения и приет по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
194, том II, дело № 408/30 август 1978 г. е, че със същия *** М., със съгласието на съпругата
си ***** М., дарява на дъщеря си ищцата Ж. Г. М., 1/3 ид.ч. от имот пл.№ 2820, в кв.14,
целия от 490 кв.м., а също така и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда, построена в имота.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том VII, дело № 2292/22 декември
1993 г. става ясно, че със същия *** М., дарява на сина си ищеца Г. Г. М. 1/2 ид.ч., от имот
пл.№ 2820, целия от 490 кв.м. урегулиран, а не урегулиран от 403 кв.м., с неуредени
регулационни сметки, който имот заедно с имот пл.№ 2819, образуват съсобствен парцел
XIX, в кв.114, ведно с 2/3 ид.ч. от първия /партерен/ етаж от жилищната сграда, построена
върху същия имот, както и ид.ч. от тавана и от общите части на сградата. Със същия
нотариален акт *** М., дарява на дъщеря си ищцата Ж. Г. М., 1/6 ид.ч. от имот пл.№ 2820,
целия от 490 кв.м. урегулиран, а не урегулиран от 403 кв.м., с неуредени регулационни
сметки, който имот заедно с имот пл.№ 2819, образуват съсобствен парцел XIX, в кв.114,
ведно с 2/3 ид.ч. от втория /етажа над партера/ етаж, както и ид.ч. от тавана и общите части
на сградата. Отново със същия нотариален акт Ж. М. дарява на брат си Г. М. собствената си
1/3 ид.ч. от първия /партерен/ етаж от жилищната сграда, построена върху описания имот.
По делото е приет Нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г.
на нотариус при Благоевградския районен съд, от който се установява, че ищците Ж. М. и Г.
М., заедно с И. Г. Т. (разпитан като свидетел по делото), **** Т.а и **** Г. Т. /последните
собствениците на съседния поземлен имот, включен заедно с имота на ищците в един парцел
XIX, в кв.114/ са учредили на третото лице - „ИНТЕРТАЙМ-Благоевград" ООД, гр.
Благоевград правото на строеж на жилищна сграда и гаражи, върху имот пл.№ 2820, който
имот заедно с имот пл.№ 2819, образуват съсобствен парцел XIX, в кв.114. От представения
договор за учреденото право на строеж става ясно, че е предвидено ищцата Ж. М. да бъде
изключителен собственик на ап.А-1 и ап.Б-1, на първия етаж, ведно с прилежащи мазета А-1
и Б-1, както и на ГАРАЖ № 1, с площ от 19 кв.м. По отношение на другия ищец Г. М. е
предвидено да бъде изключителен собственик на ап.А-2 и ап.Б-2. на втория етаж, ведно с
прилежащи мазета А-2 и Б-2, както и на ГАРАЖ № 2, с площ от 19 кв.м. За строителя-
суперфициар „ИНТЕРТАЙМ-Благоевград" ООД е предвидено да бъде изключителен
собственик на целия партерен етаж, /т.е. на етажа, находящ се под първия етаж/. Отделно от
това е предвидено да стане собственик на всички останали апартаменти на трети, четвърти и
пети етажи, целия таван /обитем/, както и на ГАРАЖИ с номера № 3, 4, 5 ,6, 7 и 8.
С Молба вх.№ 94.00.2091 от 08.05.1995 г., подадена от законния представител на
строителя-суперфициар Е. К. *** (разпитан като свидетел по делото), са внесени за
3
одобрение архитектурните проекти за строеж в парцел XIX-2820, в кв.114, като от същата
дата е и Искане вх.№ 94.00.2091 от 08.05.1995 г., за издаване на разрешение за строеж.
Внесените архитектурни проекти са одобрени от гл. архитект на Община Благоевград на
22.05.1995 год., във вида на част от проектите.
От прегледа на одобрените проекти е видно следното:
- на партерния етаж - кота 0.00. са проектирани магазин, два склада, офис, две сервизни
помещения, вътрешно стълбище и проход за МПС през сградата за достъп до дворното
място;
- на партерния етаж - няма проектирани гаражи, а такива няма проектирани и като
подземни, на кота -2.40, където са мазетата.
От описаното в обяснителната записка към проекта се установява, че сградата е
проектирана да е на 4 етажа, с магазини и мансарден етаж /т.е. на шест етажа/, плюс таван и
мазета. На партерния етаж няма проектирани гаражи, а е разработен магазин с полагащите
му се склад и сервизни помещения, както и ателие със самостоятелен санитарен възел.
От страна на Община Благоевград, след одобрението на проектите е издадено Разрешение
за строеж № 123 от 20.06.1995 г., за строителство на ЧЖС на четири етажа, гаражи и
таванско помещение, а на дата 23.06.1995 г., с Протокол № 49 е дадена строителна линия и
ниво за строежа.
С Разрешение за ползване № 25 от 24.07.1996 г. на РИТСК Благоевград, сградата е
въведена в експлоатация. От протокол на държавната приемателна комисия за установяване
годността за ползване на строежа, се установява, че е въведена в експлоатация жилищна
сграда в парцел XIX от кв. 114 по плана на гр. Благоевград, състояща се от мазета, гаражи,
четири жилищни етажа и тавански етаж, като строежът е изпълнен в съответствие с
разрешение за строеж № 123 от 10.05.1995 г., Протокол № 49 от 23.06.1995 г. за дадена
строителна линия и ниво и с одобрените проекти.
Няма спор по делото и се установява от приетите по делото писмени доказателства,
включително скици и заключение на вещото лице инж. В. по приетата съдебно-техническа
експертиза, както и от обясненията му, дадени в проведеното на 13.06.2024г. от 14:00 часа
открито съдебно заседание, че в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.616.6
/вписани стар пл.№ 2820, кв.114, п.19/ са построени 7 бр. сгради, както следва: сграда №
616.6.1 - жилищна сграда, многофамилна на пет етажа, с площ от 184,68 кв.м.; процесната
сграда № 04279.616.6.2 - хангар, депо, гараж, с площ от 20,43 кв.м.; процесната сграда №
04279.616.6.3; хангар, депо, гараж, с площ от 20,77 кв.м.; сграда № 616.6.4 - хангар, депо,
гараж, с площ от 15.04 кв.м.; сграда № 616.6.5 - хангар, депо, гараж, с площ от 14,84 кв.м.;
сграда № 616.6.6 - хангар, депо. гараж, с площ от 15, 06 кв.м.; и сграда№ 616.6.7 - хангар,
депо. гараж, с площ от 15,91 кв.м. Установява се също така, че процесните два гаража се
намират на около пет метра от жилищната сграда и на границата със съседен поземлен имот
с идентификатор 04279.616.5 по КККР на гр. Благоевград, като няма техническа връзка
между тях и сградата. Между гаражите и сградата има цветна леха. Вещото лице е онагледил
настоящето фактическо състояние на имота и на изградените в него общо седем сгради, като
за целта е изготвил Приложения № 30 и № 31 към експертизата. Следователно към момента
в имот № 04279.616.6, има шест гаража, сред които са процесните гаражи-сгради с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32 от 10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Става ясно от огледа на място на вещото лице инж. ****,
че от гаражите се използват само два броя, а именно процесните с идентификатори
04279.616.6.2 и 04279.616.6.3, а останалите са неизползваеми към момента.
По делото са приети нотариално заверени Декларации от 10.06.2019 год., от И. Г. Т. и ****
Г. Т., за година на построяване на сгради №№ 04279.616.2, 3, 4, 5, 6, и 7, като е декларирана
1996 г.
Видно е от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74 от 4 ноември
4
1996 г. е, че ищцата Ж. Г. М. и съпругът й И. **** са продали на третото неучастващо по
делото лице *****: Апартамент Б-1, находящ се на първия етаж, ведно с Мазе № Б-1, както и
ГАРАЖ № 1, с площ от 19 кв.м., находящ се в същата жилищна сграда.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171 от четвърти юни 1999 г., се
установява, че третите неучастващи по делото лица ***** и съпругата му *****, дарили на
дъщерите си *****: Апартамент Б-1, находящ се на първия етаж, ведно с Мазе № Б-1, както
и ГАРАЖ № 1, е площ от 19 кв.м., находящи се в същата жилищна сграда.
Видно е от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77 от 10.12.2001 г.,
че ***** са продали на третото лице-помагач В. Б. Т. и съпруга й **** Н. Р.: Апартамент Б-1,
находящ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор 04279.616.6.1, ведно с Мазе
№ Б-1, както и ГАРАЖ № 1, с площ от 19 кв.м., застроен върху същия имот. От
удостоверение за наследници с изх. № 899/05.07.2018г., издадено от длъжностно лице при
Община Гоце Делчев се установява, че **** Н. Р. е починал на 11.01.2006г. и е оставил за
свои наследници съпругата му В. Т. и синовете му Н. Г. Р. и И. Г. Р., конституирани като
трети лица-помагачи в настоящето производство.
От приетите по делото копия на следните документи: Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ
с вх. № ДК14-5062/23.11.2022 година на Община Благоевград; Данъчна декларация по чл. 14
ЗМДТ с вх. № 3108/26.06.2006 година на Община Благоевград; Декларация по чл. 14 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ, Приложение №01 на името на **** Н. Р.
с вх. № 022/09.01.2002 година на Община Благоевград; Справка за плащания изготвена на
25.04.2024 година от дата 10.12.2001 година до дата 02.12.2021 година за всички задължения
към дата 02.12.2021 година на името на Н. Г. Р.; Справка за задължения/плащания от дата
10.12.2001 година до дата 02.12.2021 година за всички задължения към дата 02.12.2021
година на името на Н. Г. Р., издадена от Община Благоевград; Справка за
задължения/плащания изготвена на 19.04.2024 година от дата 10.12.2001 година до дата
02.12.2021 година за всички задължения към дата 02.12.2021 година на името на В. Б. **** -
Р.а, издадена от Община Благоевград; Справка за задължения/плащания изготвена на
19.04.2024 година от дата 10.12.2001 година до дата 02.12.2021 година за всички задължения
към дата 02.12.2021 година на името на И. Г. Р., издадена от Община Благоевград, се
установява, че третото лице-помагач В. Б. Т. и съпруга й **** Н. Р., а след неговата смърт на
11.01.2006г. и от синовете му Н. Г. Р. и И. Г. Р. са били заплатени дължимите се данъци за
процесния гараж с идентификатор 04279.616.6.2 за периода от 10.12.2001г. до 02.12.2021г.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14 от 02.12.2021 се
установява, че третите лица-помагачи В. Б. Т., И. Г. Р. и Н. Г. Р. са продали на ответниците В.
Р. К. и К. И. К. апартамента в жилищната сграда и процесния гараж с идентификатор
04279.616.6.2.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52 от 30.03.2006г. става
ясно, че строителят-суперфициар „ИНТЕРТАЙМ-БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД, е продал на
третото неучастващо по делото лице „УНО - 60“ ЕООД следния, изграден в процесния имот
с идентификатор № 04279.616.6 по КККР на гр.Благоевград имот, а именно ГАРАЖ № 6, с
площ от 19 кв., при съседи на гаража: Гараж № 5 и от две страни дворно място. В този
нотариален акт има забележка, направена с обикновена пишеща машина, според която
гаражът се намира на партерния етаж на жилищната сграда. Впоследствие този нотариален
акт е бил поправен с Нотариален акт за поправка на нотарилен акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 124 от 19.04.2006 г., с който са били следните поправки: „ведно със
съответните за обекта идеални части от общите части на сградата“ – да не се чете; на
страница втора, на ред първи, израза „осемстони“ да се чете „осемстотин“; на страница
втора, на ред 3, израза „гараж и от две страни дворно място“ да се чете, при съседи на
гаража: двор. УПИ ХХ-2788 и гараж № 5 на В. Б. Т. и наследници на **** Н. Р.; на страница
втора, на ред 30, израза „Гаража се намира на партерния етаж на жилищната сграда“ да се
чете: ,.Гаражът се намира на северозападната регулационна линия с УПИ XX, пл.№ 2788“.
5
Този нотариален акт за поправка е бил съставен на основание представен одобрен
архитектурен проект и Скица № 1052 от 26.04.2005 год. на Община Благоевград.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60 от 20.03.2008г. става
ясно, че търговското дружество „УНО-60“ ЕООД е продало на ответника „БРАВО 60“ ЕООД
процесната сграда с предназначение - Хангар, депо, гараж, с идентификатор №
04279.616.6.3, с площ от 21 кв.м., а по документ за собственост: Гараж № 6, с площ от 19
кв.м.
По делото е прието и Становище № 87 от 25.08.2021 год. на гл. архитект на Община
Благоевград за допустимост и приложимост на разпоредбите на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, по отношение търпимостта на строеж „Допълващо застрояване - 6 бр. гаражи в имот с
идентификатор № 04279.616.6 по КККР на гр.Благоевград. Ищците са атакували това
становище пред Административен съд-Благоевград, като в тази връзка е било образувано
адм.д. № 834/2021г. по описа на Административен съд-Благоевград. Жалбата им е била
оставена без разглеждане като недопустима.
Ищците Ж. М. и Г. М. са били подали жалби и сигнали до Кмета на Община Благоевград за
премахване на изградените в имота с идентификатор № 04279.616.6 шест броя гаражи. По
тези сигнали и жалби е била постановена Заповед № 1410 от 20.07.2022 г. на Кмета на
Община Благоевград, с която е прекратено административното производство, образувано по
чл.225а, ал.1 ЗУТ, за премахване на строеж: „Допълващо застрояване - 6 бр. гаражи“, които
са построени в процесния имот с идентификатор № 04279.616.6 по КККР, УПИ ХХХ2820,
кв.114, по плана на II ти микрорайон на Благоевград. Ищците са атакували тази заповед пред
Административен съд-Благоевград, като в тази връзка е било образувано адм.д. №
1144/2022г. по описа на Административен съд-Благоевград. Жалбата им е била оставена без
разглеждане като недопустима.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. Г.
Т., Е. К. ***, **** И.а ****.
Свидетелят И. Г. Т. заявява, че познава ищците и собственикът на ответното дружество
„Браво 60“ ЕООД господин ****. Спомня си, че е участвал в изготвянето на нотариален акт
за суперфиция и учредено право на строеж заедно с брат му, **** Т., майка му, ищците Ж.
М. и брат й Г. М. и строителят „Интертайм“ на Е. ***. Заявява, че учредили правото на
строеж, като разрешили на съседите семейство М.и, да построили кооперация с гаражи. Не
си спомня колко на брой са били гаражите и на кои нива на сградата трябвало да се
направели. Не си спомня към 1995 г., когато бил направен нотариалният акт за суперфиция,
да била направена друга сграда освен кооперацията. На мястото била старата кооперация на
М.и, върху която се построила новата сграда. Този свидетел не е бил виждал гаражите на
ищците Ж. и Г. М.и; не знаел кой гараж на кого. Заявява, че откакто се построила
кооперацията, имало смяна на собственици и не можел да кажел кои гаражи са били на
семейство М.и. Поддържа, че понастоящем в самата жилищна сграда нямало гаражи по
предназначение. Излага, че имало построени общо 6 гаража, които се били построени през
1996 г. Свидетелят заявява, че четири гаражи били разположени по дължината на имота –
като се гледали от улицата били от долната страна на имота. Имало и два гаража, които са
били перпендикулярни на тези четири. Имало разстояние от може би около 10 метра между
тези два гаража и самата жилищната сграда.
В показанията си свидетелят Е. К. *** дава подробни показания относно построяването на
жилищната сграда и гаражите в процесния имот с идентификатор № 04279.616.6. В тази
връзка заявява, че неговото търговско дружество е било построило процесната сграда. Сочи,
че за да се построила тази сграда било учредено право на строеж, като изначално от първия
ден, до ден днешен, собственици на имота винаги са били фамИ. М.и, като бил поддържал
изключително връзка с **** М., който бил баща на ищците Ж. и Г. М.и. С него заедно били
изградили тази сграда. Като от първия момент, от появяването на идеята за изграждането на
тази сграда до ден днешен, и от момента, с който била предадена с удостоверение за
6
ползване, по тази сгради никога, никой, нищо не е бил пипал, не е бил променил, с
изключение на една ограда, която затваряла прохода към сградата. Поддържа, че сградата
била във вида, в който била изградена и въведена в експлоатация през 1995г.- 1996г. Заявява,
че били получили от М.и правото на строеж – да построили и притежавали шест гаража в
имота. Излага, че в документите, с които се е бил запознал много ясно било описано, че
гаражите били извън сградата. Навежда, че ако се погледнела суперфицията, която и двете
страни са разписали, ще се видело, че целият партерен етаж на сградата била собственост на
неговото дружество. Категоричен е, че никога собствениците на имота не били притежавали
нищо свързано с партерния етаж, където евентуално би могли да се намирали някакви
допълнителни гаражи. Сочи, че от първия момент, досега, сградата била построена, така
както била проектирана и гаражите се намирали, така както били построени от първия ден
още през 1994г.-1995г. Заявява, че гаражите, по принцип, трябвало да бъдели осем, но когато
започнали да изграждали гаражите преценили, че големината на гаражите запушвала целия
двор и те – дружеството доброволно се отказали от два от техните гаражи, и никога не ги
били изграждали с идеята да имало двор, да имало въздух между партерните помещения и
гаражите и да не се запушвал целият двор. Знае, че М.и си имали гаражи, които след това ги
продали, не ги били ползвали с години, без да имало никакви проблеми. Свидетелят *** е
категоричен, че 6-те гаража били построени в абсолютно същия период, в който се
построила и сградата, като гаражите, от първия ден, винаги били в имота. Свидетелят *** е
сигурен, че никога не е било имало гаражи, изградени в сградата. Заявява, че в сградата
нямало как да бъдели поместени осем гаража, или да им се осигурил необходимият подход,
нито пък някога били имали идея в партерния етаж на сградата да имало гаражи. На
следващо място заявява, че през 2003-2004г. имало наводнение на архива на офиса, като
тогава документацията на първите им две или три сгради (включително и процесната), била
почти унищожена от наводнението. Поддържа, че приблизително през 2019 г. или през
2020г. бил предал лично на ищцата Ж. М. папка, съдържала проект, част – архитектура
/архитектурен проект за процесните гаражи. Свидетелят *** поддържа, че двата процесни
гаража, които били отделно от другите четири гаражи, никога не били ползвани от ищците.
Единият от гаражите бил на Стоян Петралийски, преди да починел. Петралийски придобили
гаража от фамИ. М.и. Петралийски го продал на Р.и, които го продали и се ползвал от други
собственици, които не познавал. Мисли, че другия гараж, който бил отделен от другите
четири, бил на И. ****. На останалите четири гаража, не си спомнял какво било
разпределението.
Свидетелят ***** заявява, че в имота на ищците М.и в гр. *****“, имало построена сграда,
като в дъното на имота имало четири гаража и отделно два гаража във вътрешността на
имота. По негови спомени тези гаражи били построени през 1996 г., като от времето на
построяването на гаражите, до днес, мисли, че нямало промяна в конструкцията на тези шест
гаража. Този свидетел е категоричен, че не е виждал и че не имало гаражи на партерния
етаж на сградата.
Свидетелката ****** поддържа, че знаела за имота на М.и в гр. *****“, който бил
заграден. Вътре в него имало гаражи. Заявява, че някъде през 2018 г. М.и били поставили
ограда за автомобили, която ограда ограничавала изцяло подхода откъм улицата за имота и
не можело да се влезело с автомобил. И тази свидетелка не е била видяла гаражи на
партерния етаж на жилищната сграда.
Свидетелката **** И.а **** заявява, че **** Р. и съпругата му В. Р.а имали апартамент на
първия етаж, с гараж на двора, които се намирали в гр. *****“. Поддържа, че придобили
апартамента и гаража около 2000г. или 2001г. След това, след като **** Р. починал, в
апартамента заживял техният син Н.. Гаражът се намирал в дворното пространство, като се
влизало през един безистен, но тогава, когато Р.и живеели имало два гаража един до друг,
като техният гараж бил първият. Имали и други гаражи, които се намирали в дворното място
и били в близост до техните. Н. бил обособил гаража като някакъв офис. Свидетелката е
7
била влизала в това пространство гараж – офис. Н. не го ползвал като гараж. Заявява, че
през 2000г.-2001г. В. и мъжът й купили апартамента и гаража. Доколкото си спомня, мисли,
че през 2020г.-2021г. В. продала апартамента заедно с гаража. На тази свидетелка не й било
известно някой друг да бил имал достъп до този гараж, докато той бил собственост на Р.и.
Посещавала била апартамент многократно. Сигурна била, че докато живеели там, нито
апартаментът, нито техният гараж се били ползвали от някой друг. Сочи, че повече от 20
години В. Р.а живеела в този апартамент.
Съдът кредитира показанията на всички свидетелите, в частта им относно годината за
построяване на процесните гаражи, броя на гаражите и разположението им в процесния
имот, като намира същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични
впечатления. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните
писмени доказателства и заключенията не вещите лица по приетите съдебно-техническа
експертиза и основна, и допълнителна съдебно-оценителна експертизи. Следва да се
кредитират и показанията на свидетелката **** И.а ****, от които се установява, че **** Р. и
съпругата му В. Р.а са ползвали и владеели процесния гараж с идентификатор с
идентификатор 04279.616.6.2 от закупуването през 2001г. до продажбата му през 2021г., като
са ползвали същия като офис. Това е така, защото в тази им част показанията на
свидетелката **** кореспондират с писмените материали по делото и със заключенията на
вещите лица по приетите по делото експертизи. Показанията на свидетелката ****, от които
се установява, че през 2018 г. М.и били поставили ограда за автомобили на имота си, следва
да се приемат за достоверни. Това е така, защото същите кореспондират с писмените
доказателства и заключението на вещото лице инж. **** по приетата съдебно-техническа
експертиза. Показанията на свидетелят ***, в частта им, в която този свидетел заявява, че
никога не е било имало гаражи, изградени в сградата, както и че гаражите по суперфицията
били извън сградата, следва да се кредитират изцяло. Първия аргумент за този извод е
самият текст на договора за суперфиция от 05.06.1995 г., където изрично е предвидено
изграждането на сграда и гаражи. Вторият аргумент за кредитиране на показанията на този
свидетел са архитектурните проекти и обяснителната записка към проекта, от които става
ясно, че не са проектирани гаражи на партерния етаж на жилищната сграда. Третият
аргумент за кредитиране на показанията на свидетеля *** са изводите на вещото лице инж.
**** по приетата съдебно-техническа експертиза, че на партерния етаж на жилищната
сграда няма проектирани гаражи, а е разработен магазин с полагащите му се склад и
сервизни помещения, както и ателие със самостоятелен санитарен възел. В тази връзка
вещото лице инж. **** е категоричен, че няма как да има гаражи на партерния етаж.
Изводите на вещото лице инж. **** следва изцяло да се кредитират, тъй като същите се
базират на събраната по делото техническа документация. Установява се от заключението на
вещото лице инж. ****, че за процесиите гаражи - сгради с идентификатори № 04279.616.6.2
и № 04279.616.6.3 по КККР на гр.Благоевград, в архива на Община Благоевград, не са
издавани, респективно одобрявани, по съответния ред, от компетентен административен
орган, строителни книжа /инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за открИ.е
на строителна площадка, протокол за строителна линия и ниво, и други такива/. Става ясно
също, че процесните гаражи се появяват за пръв път през 2006г. в кадастралната карта.
От заключението на назначената по делото основна съдебно-оценителна експертиза, и от
уточненията на вещото лице инж. ***** Г., направени при проведения му разпит в открито
съдебно заседание на 29.04.2024г. от 10:00 часа, се установява, че пазарната стойност на
гараж с идентификатор № 04279.616.6.3 към момента на оценката възлиза на 30 000 лв.
Вещото лице е определило тази пазарна стойност на гаража с идентификатор №
04279.616.6.3 на базата на това, че същият представлява търпим строеж. В тази връзка
вещото лице уточни при изслушването му в откритото съдебно заседание на 29.04.2024г., че
са налични всички данни за търпимост на тези две гаражни клетки, тъй като първо,
изградени са през 1996 година, т.е. преди 2001 година и второ, разположението на гаражните
8
клетки е такова, че са налични необходимите отстояния до съседните сгради, като няма
противоречие по отношение на местоположението на тези две клетки с градоустройствения
план. Става ясно от това заключение, че двата процесни гаража с идентификатор №
04279.616.6.2 и с идентификатор № 04279.616.6.3 всъщност представляват една сграда, с две
гаражни клетки. Те са разделени функционално, не са разделени конструктивно. Достъпът
до тези клетки се осъществява от проход, който е изграден в жилищната сграда с адрес: град
****.
От заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-оценителна експертиза,
се установява, че пазарната стойност на процесната сграда с идентификатор 04279.616.6.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.6, със застроена площ от 21 кв.м.,
при условие, че процесната гаражна клетка подлежа на премахване, предвид разходите за
събарянето й, към момента на оценката /05.06.2024г./ е отрицателна и възлиза на минус 5
510 лв.
С оглед така установената фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в
изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който
предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото
да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от
земята. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост, правото на
строеж се състои от няколко отделни правомощия. Неговият носител има право да построи
сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката, както и да ползва
земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните
правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право,
целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на
принципа на приращението по чл. 92 ЗС.
От събраната по делото доказателства се установи, че ищците Ж. и Г. М.и са собственици
на поземления имот със стар пл.№ 2820, кв.114, п.19, сега с идентификатор 04279.616.6.
Стана ясно, че ищците са учредили право на строеж върху имота им съгласно договор за
суперфиция от 05.06.1995 г. Спорен е въпросът относно обема на учреденото от тях право на
строеж. В тази връзка следва да се подчертае, че обемът на правото на строеж се определя от
рамките на договора или административният акт, с който е учредено и построеното извън
тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително
разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива
по приращение от собственика на земята, а когато изграденото в повече е самостоятелен
обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС,
а когато не е самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и
притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. Следователно преценката
в какъв е обемът на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в
договора за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали
реализираното строителство е извън тези рамки. Видно от договора за учредяване на
суперфиция от 05.06.1995 г. правото на строеж е учредено за жилищна сграда и гаражи
върху поземления имот, който сега е с идентификатор 04279.616.6. Следователно
волеизявленията на страните при учредяване на суперфицията са за право на строеж за
жилищна сграда и гаражи, които да се изградят в поземления имот. От текста на договора за
суперфиция не следва изводът, че гаражите е следвало да бъдат в жилищната сграда. От
текста на този договор става ясно, че тези гаражи е следвало да бъдат общо осем, от които
два са за учредителите на вещното право на строеж ищците Ж. и Г. М., а шест са за
строителя-суперфициар „ИНТЕРТАЙМ-Благоевград" ООД. Установи се по делото, че
строителят е построил по-малко от предвидените общо осем гаража, а именно само шест
гаража, сред които и процесните два гаража с идентификатор № 04279.616.6.2 и с
9
идентификатор № 04279.616.6.3. При това положение изградените от строителя сгради не са
извън обема на учреденото право на строеж. В подкрепа на този извод е и изслушаното
експертно заключение на вещото лице инж. **** по приетата съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че на партерния етаж на жилищната сграда няма
проектирани гаражи, а е разработен магазин с полагащите му се склад и сервизни
помещения, както и ателие със самостоятелен санитарен възел. Проследяването на сделките
по отношение на процесните гаражи също води до извода, че същите първоначално са били
предвидени да не бъдат в жилищната сграда, а извън нея. В тази връзка се установи, че
Гараж № 1 сега е единият от двата процесни гаража, а именно гараж с идентификатор
04279.616.6.2. Ищцата Ж. М. заедно със съпруга й И. ***** е продала апартамента и гаража
си на 04.11.1996г. на *****. След това на 04.06.1999г. ***** и съпруга й ***** за дарили на
дъщеря си ***** апартамента и процесния гараж. На 10.12.2001г. ***** продават на третото
лице-помагач В. Б. Т. и съпругът й **** Н. Р. апартамента и гараж № 1, сега е с
идентификатор 04279.616.6.2. От удостоверение за наследници се установява, че **** Н. Р. е
починал на 11.01.2006г. и е оставил за свои наследници съпругата си В. Т. и и синовете си Н.
Г. Р. и И. Г. Р.. На 02.12.2021г. В. Б. Т. и синовете й В. Б. **** - Р.а, Н. Г. Р. и И. Г. Р. продават
апартамента в жилищната сграда и процесния гараж с идентификатор 04279.616.6.2 на
ответниците В. Р. К. и К. И. К.. По отношение на другия гараж стана ясно, че същият е
Гараж № 6, сега е с идентификатор 04279.616.3. На 30.03.2006г. строителят „ИНТЕРТАЙМ-
Благоевград“ ЕОД продава на третото лице „УНО-60“ ЕООД процесния гараж. На
20.03.2008г. „УНО-60“ ЕООД продава на ответника „БРАВО 60“ процесният гараж с
идентификатор 04279.616.3.
С оглед изложеното се налага изводът, че в настоящия казус принципът на приращението
трябва да се изключи, тъй като построените два процесни гаража са в рамките на учреденото
право на строеж.
При това положение главните ищцови претенции подлежат на отхвърляне. Това е така,
защото не е доказана първата предпоставка, включена във фактическия състав на исковете
по чл. 108 ЗС, а именно ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесните
гаражи на заявеното правно основание – приращение.
Аргумент за отхвърляне на главните ревандикационни искове е и обстоятелството, че
ответниците доказаха твърденията си, че те и съответно техните праводатели са придобили
по давност процесните гаражи. В тази връзка по отношение на първия процесен гараж с
идентификатор № 04279.616.6.2 стана ясно, че същият е бил владян от третото лице-помагач
В. Б. Т. и съпруга й **** Н. Р. (а след неговата смърт от преживялата съпруга помагач В. Б. Т.
и децата му Н. Г. Р. и И. Г. Р.) от 10.12.2001г. до 02.12.2021г., когато продали сградата на
ответниците В. Р. К. и К. И. К.. По отношение на втория гараж с идентификатор №
04279.616.6.2 се установи, че същият е бил владян от ответника „БРАВО 60“ считано от
20.03.2008г. (датата на сключване на договора за продажба на този гараж с „УНО-60“
ЕООД). Настоящият съдебен състав приема, че осъществяваното владение по отношение и
на двата гаража носи белезите на добросъвестно такова. Аргументите за този извод са
следните:
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правната теория приема, че един
правен акт може да бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя
вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка.
В конкретния случай процесните договори за продажба и за двата процесни гаража,
сключени във формата на нотариални актове, посредством които праводателите на
ответниците и самите ответници са получили владение върху гаражите, трябва да се
приемат, че представляват правно основание, годно да ги направи собственици, тъй като
сделките са валидни.
10
По делото не са ангажирани доказателства, че към момента на сключване на договорите за
продажба /10.12.2001г. и 20.03.2008г./ праводателите на ответниците да са знаели, че
придобиват от несобственик, респ. че придобивното основание на праводателите м е
нищожно или най-малкото-оспорено. Сключените във формата на нотариални актове
договори за продажби не са нищожни. Дори да се приеме, че не е прехвърлено правото на
собственост, тъй като прехвърлителите не са били собственици, нотариалните актове
представляват годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС за добросъвестно
владение.
Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която владението е
добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на
противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не
е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се
предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 60117 от
15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС, решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.
№ 1359/2009 г. на ІІ г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3131/2008 г. на ІІІ г.о.,
решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 1451/2017 г. на І г.о., решение № 52 от 23.07.2018 г.
по гр.д. № 1455/2017 г. на І г.о., решение № 60111 от 08.10.2021 г. по гр.д. № 342/2021 г. на ІІ
г.о. и др. /.
Безспорно е по делото, а и от кредитираните свидетелски показания се установи, че
процесните гаражи повече от 10 години са били във фактическата власт на праводателите на
ответниците, а след прехвърлителните сделки и на ответниците.
Презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС, не е оборена от ищците –
същите не са доказали, че към правнорелевантните моменти на сключване на договорите за
продажба праводателите на ответниците да са знаели, че не са собственици на гаражите.
Предявените при условията на евентуалност негаторни искове също следва да се отхвърлят
като неоснователни. Това е така, защото не се установи процесните гаражи, които са
разположени върху собствения на ищците недвижим имот, неоснователно им пречат да
осъществяват правото си на собственост върху процесния поземлен имот в пълен обем.
Ответниците като собственици на сградите имат право да ползват земята в рамките на
необходимото за пълноценното ползване на постройките. В този смисъл не са налице
неоснователни действия, които да са ограничили правото на собственост на ищците.
Съдът смята, че не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност
насрещен иск на ответника „БРАВО 60” ЕООД, тъй като главните искове се отхвърлят.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
направените от ответниците разноски, както следва: на ответниците В. Р. К. и К. И. К. в
размер на 1500 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а на
ответника „БРАВО 60” ЕООД в размер на 900 лв., също представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ главните искове по чл. 108 ЗС, предявени от ищците Ж. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******* и Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против
ответниците В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***** и К. И. К., ЕГН **********, с адрес:
с. *****, с които се претендира:
11
- да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици, на
основание приращение на по 1/2 ид.ч., от следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 04279.616.6.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, без данни за изменение на КККР, с адрес на тази сграда: гр. *****" (****) № 11,
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.6, със застроена площ: 20 кв.м.,
брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: хангар,
депо, гараж, при граници (съседи): сграда с идентификатор 04279.616.6.3 и дворно място, и
- ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху посочения имот.
ОТХВЪРЛЯ главните искове по чл. 108 ЗС, предявени от ищците Ж. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******* и Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против
ответника „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя И. Г. ****, с които се претендира:
- да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците са собственици, на
основание приращение на по 1/2 ид.ч., от следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 04279.616.6.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на тази сграда: гр. *****" (****) № 11, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.616.6, със застроена площ: 21 кв.м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; с предназначение: хангар, депо, гараж, при
граници (съседи): поземлен имот с идентификатор 04279.616.5, сграда с идентификатор
04279 616.6.2 и от две страни - поземлен имот с идентификатор 04279.616.6 и
- ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху посочения имот.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове по чл. 109 ЗС, предявени от ищците Ж. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******* и Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против
ответниците В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***** и К. И. К., ЕГН **********, с адрес:
с. *****, с които се претендира ответниците да премахнат /съборят/ сграда с идентификатор
04279.616.6.2 и премахнат отпадъците от същата сграда от имот с идентификатор
04279.616.6.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове по чл. 109 ЗС, предявени от ищците Ж. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******* и Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против
ответника „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя И. Г. ****, с които се претендира ответникът да премахне
/събори/ сграда с идентификатор 04279.616.6.3 и премахне отпадъците от същата сграда от
имот с идентификатор 04279.616.6.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* и
Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплатят на В. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: с. ***** и К. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***** сума в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* и
Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплатят на „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя И. Г. ****
сума в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответниците В. Р. К. и К. И. К. – В. Б. **** - Р.а, Н. Г. Р. и И. Г. Р..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12
13