РЕШЕНИЕ

№

 

гр. Плевен, 28.06.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

Секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                  

Като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА        

НАХД № 1370 по описа за 2018 година

и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0257-000971 от 28.12.2017 година на ***, с което на основание  чл. 179 ал. ІІІ т. 4 от ЗДП на В.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. V от ЗДП.  

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично. Не оспорва така установената в хода на административно наказателното производство фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената му глоба, както и да осъди полицейския служител Б.Д. да му заплати обезщетение в размер на 300 лева

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Наказателното постановление и издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от представените по делото Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи е, че *** са овластени да издават наказателни постановление за извършени нарушение по чл. 139 ал. 5 ЗДП.

На 12.12.2017 година жалбоподателят се движел по първокласен път ІІ – 13 – част от Републиканската пътна мрежа в посока от ***, управлявайки лек автомобил *** с рег. № ***.

Непосредствено след навлизането в ***, / до табелата обозначаваща населено място/ жалбоподателят бил спрян за проверка от служители н.О.н.М.П. Установили, че управляваното от страна на Н. пътно превозно средство е без платена съответна винетна такса.

 За така установеното съставили акт за административно нарушение по ЗДП, в присъствие на жалбоподателя,  връчен му по надлежният ред. Жалбоподателят подписал акта с възражението без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят Н. с глоба в размер на 300 лева за нарушение по ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 17-0257-000971 от 28.12.2017 година на ***; акт за установяване на административно нарушение с бланков № 425596 от 12.12.2017 година на ***; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на възприетата и описана по горе фактическа обстановка са и показанията на свидетеля Б.Д. , изклушани непосредствено в съдебно заседание. Същият установява, че непосредствено и от близко разстояние възприел управляваното от страна на Н. моторно превозно средство, което движейки се по второкласен път ІІ – 13, който е част от Републиканската пътна мрежа  в посока от *** и навлязъл в населеното място ***.

В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на свидетеля  И.М.Т. – братовчед на жалбоподателя. Същият установява, че в деня на проверката пътували заедно  от *** към Т. във връзка с погребение на техен близък. Свидетелят Т. не отрича липсата на платена винетна такса за управляваният от Н. лек автомобил. Като причина за това изтъква липсата на винетни стикери в ***.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. І и ІІ на Закона за пътищата за преминаване по отделни републикански пътища или техни участъци се въвеждат винетни такси, чието заплащане дава право на едно пътно превозно средство да използва за определения срок републиканската мрежа.

Разпоредбата на чл. 10 А от Закона за пътищата въвежда диференциране на винетните такси и изрично посочва /ал. ІV от същият закон/, че същите се заплащат от собственика или ползвателя на пътното превозно средство.

Безспорно е обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят е следвало да притежава документ, наречен в ЗДП “Винетка”, който да свидетелства за това, че е заплатил следващата се винетна такса. В този смисъл СЪДЪТ прие, че с поведението си жалбоподателят е осъществил признаците от обективната и субективна страна на административно нарушение по чл. 139 ал. V от ЗДП, а именно движел се е по републикански път без да е заплатил винетна такса по чл. 10 ал. ІІ от Закона за движение по пътищата.

СЪДЪТ възприе като неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на виновно поведение от негова страна, тъй като не е успял да закупи следващата се винетна такса. Закона за пътищата, който въвежда същото задължение е оповестен по надлежният ред чрез обнародването му в държавен вестник и по презумпция е сведен до знанието на неограничен кръг от лица.

Наказващият орган правилно и в съответствие със закона е определил и наложил на жалбоподателя наказание в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 179 ал. ІІІ т. 4 от ЗДП, а именно глоба в размер на 300 лева, която е в конкретно определен размер.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 17-0257-000971 от 28.12.2017 година на ***, с което на основание  чл. 179 ал. ІІІ т. 4 от ЗДП на В.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. V от ЗДП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, поради което следва да бъде   потвърдено.

Що се отнася до направеното искане от страна на жалбоподателят да бъде осъден полицейският служител да му заплати „ обезщетение в размер на 300 лева“ съдът намери, че същото  е извън рамките на правомощията на настоящият съд в хода на въззивното производство по чл. 59 ЗАНН, поради което и не следва да обсъжда същото.

   Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0257-000971 от 28.12.2017 година на ***, с което на основание  чл. 179 ал. ІІІ т. 4 от ЗДП на В.П. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. V от ЗДП. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: