РЕШЕНИЕ
№ 2459
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110122220 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от А за к на п з срещу Д. Г. А. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2441,10 лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор
за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 703,35 лева –
договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 02.10.2020 г. и мораторна
лихва върху главницата за периода от 02.02.2020 г. до 22.10.2021 г. Ищецът
твърди, че на 10.01.2020 г. Д. Г. А. в качеството на Кредитополучател е
сключила договор за стоков кредит № 512799 с Банка ДСК ЕАД, по силата на
който последното лице предоставило сумата от 2441,10 лева, за закупуване
на дадена стока. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 703,35 лв. Кредитът следвало да се
върне на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
148,83 лева, а последната – в размер на 98,63 лева. Длъжникът не погасил
вноски по кредита. На 17.06.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1.1 от 02.10.2020 г. Банка
ДСК ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника. Цесионерът
бил упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия
и на ответника било изпратено уведомително писмо. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и Банка
ДСК ЕАД, изчисляването на дължимите вноски. Счита, че ответникът бил
нередовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като излага
1
подробни юридически съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли
иска.
В открито съдебно заседание ищецът – редовно призован – не се явява и
не изпраща представител. Подава писмена молба, в която поддържа
исканията си. За ответника, се явява особен представител. Поддържа отговора
на исковата молба, моли исковете да бъдат отхвърлени.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: ищецът обосновава
качеството си на кредитор спрямо ответника на факта, че с договор за
прехвърляне на вземания от 17.06.2020 г. и допълнително споразумение към
този договор, сключени между него и трето по делото лице – Банка ДСК АД –
е придобил вземания на това трето лице към ответника. Вземанията са
възникнали на основание сключен между ответника и третото лице договор за
стоков кредит от 10.01.2020 г. С отговора на исковата молба автентичността
на този документ беше оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК от страна на
ответната страна. За установяване автентичността на документа беше
изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-почеркова
експертиза – л. 112 до л. 120 от делото. Вещото лице дава категоричен
отговор, че ръкописният текст и подписите, положени от името на ответника
в приложените по делото Договор за стоков кредит, погасителен план,
годишен процент на разходите и общи условия по договора, не са
действително положени от ответника. Поради това и на основание чл. 194, ал.
3 ГПК настоящият състав счита, че посочените документи са неистински и ги
изключва от доказателствената съвкупност. С оглед на това и на основание
чл. 154, ал. 1 ГПК се налага изводът, че ищецът не успя да докаже качеството
си на кредитор на ответника в настоящото производство, тъй като вземането,
което му е било прехвърлено, не беше установено. На следващо място, за
установяване на факта, че вземането на Банка ДСК АД към ответника е
действително прехвърлено на ищеца, от същия са представен документ (л. 18
от делото), за който се твърди, че представлява част от приложение № 1.1 към
рамковия договор. След анализ съдът констатира, че тази страница не е
прономерована. Тази страница не е и поредна, тъй като е видно, че започва с
номер на длъжник 215 и достига до номер на длъжник 242. На база тези
разсъждения, съдът достига до факта, че посоченият документи не е
доказателство, годно да установи факта, че вземането на Банка ДСК АД към
ответника е действително прехвърлено на ищеца. На основание общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да възприеме недоказания факт
за невъзникнал, т.е. в хода на процеса ищецът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване, своята активна материална
легитимация в процеса. Главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловени от него следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
договорна и мораторна лихва.
Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в
настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест.
От ответника не бяха направени разноски и не беше направено искане за
присъждане на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А за к на п за АД с
ЕИК: с предишна фирма А за к на п з ООД, ЕИК: с адрес иск за
признаване за установено, че Д. Г. А., ЕГН: **********, със служебен адрес
му дължи сумата от 2441,10 лв. – главница по договор за стоков кредит от
10.01.2020 г., сключен между Д. Г. А., ЕГН: ********** от една страна и Б Д
АД, ЕИК с адрес за периода от 01.02.2020 г. до 10.01.2022 г. от друга страна
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А за к на п за АД с
ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че Д. Г. А., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 703,35 лв. – договорна лихва по договор за
стоков кредит от 10.01.2020 г., сключен между Д. Г. А., ЕГН: ********** от
една страна и Б Д АД, ЕИК от друга страна за периода от 01.01.2020 г. до
02.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А за к на п з АД с
ЕИК: , иск за признаване за установено, че Д. Г. А., ЕГН: **********, му
дължи сумата от 332,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
02.02.2020 г. до 22.10.2021 г.
Препис от решението, заедно с приложените по делото Договор за
стоков кредит № 512799 от 10.01.2020 г., ведно с погасителния план и общите
условия към него да се изпратят на Софийска районна прокуратура след
влизането му в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3