№ 234
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 3451/11.02.2025 г., подадена от „Метро Кеш Енд Кери България“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ЕИК ***,
представлявано от управителите М. А. и Е. Ц., против Решение №
53/28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1722/2024 г. по описа на РС – гр.
Благоевград. С това решение е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
прекратяването на трудовото правоотношение между В. Г. В., ЕГН
********** и въззивното дружество за незаконосъобразно и е отменена
Заповед № 22 от 31.05.2024 година, издадена от управител на „Метро Кеш Енд
Кери България” ЕООД, с която посоченото трудово правоотношение е
прекратено, считано от 31.05.2024 г., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
ищцата е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност - „търговски представител” в магазин „Метро“ в
град Благоевград. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ ответникът е осъден да заплати на В. В. сумата от 11 656,44 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което тя е останала без работа
поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
1
31.05.2024 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.06.2024 г., до окончателното й изплащане, като в
останалата част над уважения размер от 11 656,44 лева до претендирания
такъв от 19 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В
тази отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се възразява, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че работодателят не извършил
необходимите действия с оглед събиране на предварителна информация от
служителя за обстоятелствата, поместени в хипотезата на чл. 333 КТ, тъй като
този извод противоречал на свидетелските показания на Г. И. - управител на
магазина в град Благоевград, както и на приложената декларация от
31.05.2024 г. Според жалбоподателя в хода на производството по безспорен
начин се установило, че при връчване на заповедта за уволнение
работодателят е изискал от служителя информация относно това дали страда
от някое от заболяванията, определени в Наредба № 5, издадена от министъра
на здравеопазването, но било отказано предоставянето на такава информация,
ето защо сега въззиваемата нямало как да черпи права от собственото си
умишлено неправомерно поведението. Акцентира се, че необосновано
Районен съд - Благоевград приел, че работодателят е трябвало да предостави
допълнителен срок на служителката, в който тя да изпълни задължението си
по чл. 2 от Наредба № 5, тъй като последната ясно изразила волята си да не
отговори на въпроса, поставен от работодателя. Жалбоподателят е изпълнил
изискването да събере предварителна информация за заболявания по чл. 1 от
посочената наредба, но нямал за задача да извършва медицински изследвания
на работниците и служителите, особено ако те отказвали да предоставят
медицинска документация в тази връзка, каквото задължение в тяхна тежест
било продиктувано от чл. 2 от Наредба № 5. Твърденията в исковата молба, че
работодателят по никакъв начин не изискал информация за наличие на някое
от заболяванията, определени в Наредба № 5, както и че не поканил
служителката да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ, били безспорно
опровергани в хода на първоинстанционното производство. С тези аргументи
се иска отмяна изцяло на атакуваното решение на Районен съд Благоевград и
отхвърляне на предявените от В. Г. В. обективно съединени искове срещу
„Метро Кеш Енд Кери“ ЕООД с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т.
3, чл. 225, ал. 1 КТ като неоснователни и недоказани. С жалбата
2
доказателствени искания не са направени.
Представената въззивна жалба е връчена на процесуалния представител на
ищцата на 18.02.2025 г., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от тази страна, в който се посочва, че наведените с жалбата възражения са
неоснователни. Твърди се, че от приетата по делото медицинска епикриза се
доказвало, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание ищцата
страдала от заболяване - ***, поради което и по аргумент на разпоредбата на
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за извършване на законосъобразно уволнение
работодателят е следвало да поиска и да получи разрешение от инспекцията
по труда, каквото разрешение в конкретния случай липсвало. С оглед
оспорванията на жалбоподателя се посочва, че от показанията на св. Г. И. се
установявало, че декларацията от 31.05.2024 г. била предоставена на
служителката едва следва като на последната била връчена процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което дори да бъде
прието, че тя отказала да я попълни и подпише, то към този момент трудовото
правоотношение вече било прекратено, с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ, и за нея вече не съществували каквито и да е трудови задължения.
Навежда се, че към датата на налагане на оспореното наказание,
работодателят разполагал с достатъчно данни за здравословното състояние на
ищцата, а именно епикриза № 40452 от 2023 г. и пет броя болнични листове,
който факт се доказвал от показанията на св. Б.. Ето защо се отправя искане
решението на Районен съд - Благоевград да бъде потвърдено изцяло, като се
претендират разноски за въззивната инстанция.
Окръжен - съд Благоевград, след като съобрази обжалваното
първоинстанционно решение, възраженията и правните доводи на страните,
както и приетите по делото доказателства, установява следното от
фактическа и правна страна:
Установява се по делото и не е спорно между страните, че на 22.05.2006 г.
между тях е сключен трудов договор № 68, по силата на който В. Г. В. е
назначена на длъжност “заместник - ръководител отдел”, а впоследствие на
длъжност “търговски представител” в магазин “Метро”, град Благоевград
(допълнително споразумение № 101 от 04.03.2013 г.), като със заповед № 22
от 31.05.2024 г. от страна на работодателя „Метро Кеш Енд Кери България“
ЕООД й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като в
3
обстоятелствената част на същата е изложено, че наказанието е определено
поради констатирани сериозни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ: чл. 187, ал.1 , т. 3 - неизпълнение на
възложена работа, чл. 187, ал. 1, т. 7 - неизпълнение на законни нареждания на
работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 10 - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в длъжностната характеристика на служителката, а
именно - разработване на план за работа с клиента, базиран на
индивидуалните му нужди и постигане на общи бизнес цели, както и чл. 187,
ал. 1, т. 8 предложение второ - уронване на доброто име на предприятието. В
заповедта се твърди, че в периода 28.02.2024 г. - 01.03.2024 г. служителката не
провеждала телефонни обаждания до 40 клиенти, част от обслужваното от нея
клиентско портфолио, не събрала пълна и точна информация за тях, като не
отразила същата в базата данни за клиенти. На 28.02.2024 г. подала невярна
информация към клиент на работодателя, уверявайки го, че поръчаните от
него количества артикули са налични в магазина, същите са събрани и само
трябва да бъдат заплатени и изтеглени. При пристигане на място клиентът
установил, че събраните артикули не отговаряли на желаните и предварително
уговорени, поради което се опитал да се свърже с В. В., но неуспешно. В
периода от 24.04.-10.05.24 г. служителката не изготвила ефективен седмичен
план на обажданията на клиентите, част от нейното портфолио. Служителката
не отговорила на всички поставени й с мейл от 06.03.2024 г. въпроси от
прекия й ръководител, касаещ седмичен отчет за период от 28.02-01.03.2024 г.
По повод поискан отчет от прекия ръководител за периода 24.04.2024 г. -
09.05.2024 г., както и за 10.05.2024 г., служителят посочил, че информация
може да се намери в система SAM, но след извършена проверка на записите се
установило, че в периода 22.04-12.05.2024 г. няма въведени данни за
обслужваните клиенти, като впоследствие в писмените си обяснения по
случая ищцата посочила, че няма достъп до тази система. В периода от 24.04
до 10.05.2024 г. служителката не разработила планове за работа с клиентите,
базирани на индивидуалните им нужди и не обсъждала такива планове с
прекия си ръководител или с ръководството на магазин "Метро" - град
Благоевград. На база на тези факти работодателят се мотивирал, че
нарушенията на служителката се изразяват в грубо неизпълнение на
разпореждания и вменените й задължения, уронване на доброто име на
работодателя, чрез подвеждане на негов клиент с невярна информация, тя не
4
пожелала да подобри начина си на работа, били наложени и други
дисциплинарни наказания, невлезли в сила, поради което следвало да бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на
ищцата същия ден при условията на отказ.
Възраженията на въззиваемата срещу заповедта се изразяват в следното: 1.
заповедта не е мотивирана, тъй като не съдържа конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на трудови задължения,
като не ставало ясно за всяко едно от шестте деяния какво конкретно е
нарушението, как е квалифицирано то и какво наказание се налага; заповедта
препращала към акт на работодателя или негово нареждане, но от
съдържанието на същата не ставало ясно кои са конкретните актове и заповеди
на работодателя, за които се претендира, че са нарушени от ищцата; 2.
работодателят не спазил изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за получаване на
предварително разрешение за уволнение от инспекцията на труда, тъй като от
представената епикриза се доказало, че ищцата е със заболяване ***; 3.
работодателят не спазил изискването на чл. 193 КТ да поиска писмени
обяснения от ищцата преди да наложи съответното наказание; 4. неспазване
на изискването на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като било видно от съдържанието на
заповедта, че се претендира нарушение, осъществено в периода 28.02.2024 г. -
01.03.2024 г., установено от работодателя най-късно до 06.03.2024 г., както и
извършено нарушение на 28.02.2024 г., установено от работодател на същата
дата, а наказанието е наложено на 31.05.2024 г., поради което за тези две
деяния е изтекъл предвиденият срок за определяне и налагане на
дисциплинарно наказание; 5. оспорване авторството на деянията и
квалифицирането им като тежки такива. Срещу тези възражения ответното
дружество възразило изрично, като се акцентира, че служителят укрил
информация за заболяването си, отказвайки да попълни представената
декларация от 31.05.2024 г., която била разписана от двама свидетели; на
26.04. 2024 г. и 14.05.2024 г., преди налагане на наказанието, работодателят
поискал обяснения от ищцата за извършените нарушения; сроковете за
налагане на дисциплинарни наказания били спазени, защото в процесния
период служителят бил 44 дни в отпуск, които дни се приспадали при
изчисляване на сроковете; оспорването на предходно наложените
дисциплинарни наказания по съдебен ред и тяхната евентуална отмяна от съда
не означавало, че тези нарушения не са се случили; в заповедта работодателят
5
ясно, точно и подробно изложил нарушенията на трудовата дисциплина,
мотивирал се защо определя най-тежкото наказание, посочил фактическата
обстановка по всяко едно от нарушенията, а изложените факти се доказвали от
представените писмени доказателства.
С първостепенния съдебен акт от страна на решаващия съд е заключено, че по
делото не било доказано ответникът да е събрал необходимите сведения за
приложението на чл. 333 КТ преди да пристъпи към уволнение на ищцата,
нито да е получил предварително съгласие на инспекция по труда и мнение на
ТЕЛК, тъй като констатираното заболяване на ищцата попадало в хипотезата
на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., като от показанията на св.
Б. се доказало, че В. предоставила на своя работодател както болничен лист,
така и епикриза за заболяването. Свидетелят И. посочил още, че единствено
при връчване на заповедта за уволнение на ищцата е предоставена
декларация, в която да посочи дали страда от някакво заболяване. Но по
делото не било доказано преди връчване на самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание работодателят да изисквал някаква информация по
този въпрос от служителя. Поради допуснатото нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ
всички искови претенции на ищцата са уважени, като тази с правно основание
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ частично.
Постановеното решение на Районен съд - Благоевград е валидно, постановено
от правораздавателен орган със съответната за това компетентност, в
надлежна форма, мотивите на същото са в достатъчна степен ясни и
разбираеми, като от тях личи волята на съда, то е и допустимо, доколкото не са
налице процесуални пречки пред разглеждане на предявените искови
претенции и постановяване на акт по съществото на правния спор. Като
резултат съдебният акт е правилен и обоснован, като аргументите на съда за
това са следните:
Съгласно Решение № 37 от 29.01.2025 г. по гр. д. № 768/2024 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение при предявяване на иск с правно
основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати
съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан
от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението
си на факти, които не са въведени от ищеца.
6
По въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ:
Видно от Епикриза с изх. № 40452 от 2023 г., издадена от длъжностно лице
към Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия към УМБАЛ "С.мед", град С., че по отношение на
В. Г. В. е констатирано придружаващо заболяване *** ***, без усложнения.
По делото е приложена и декларация от 31.05.2024 г., видно от която В. В. е
отказала да получи същата, в която да отрази дали страда от болест, попадаща
в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., като документът носи подписите на
двама свидетели, удостоверяващи този отказ. От страна на св. В. Б. се твърди,
че именно тя е занесла на работодателя три болнични листове, издадени на
ищцата - от * и месец след нея, а именно ноември 2023 г., декември 2023 г.,
януари на следващата година, както и приложената епикриза. Св. Г. И. твърди,
че при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
поискана информация от В. дали се ползва със закрила от КТ и отговорът е
бил отрицателен, като тя отказала да подпише представената й за целта
декларация, като първо била връчена заповедта за уволнение, след което и
декларацията (стр. 443 от делото).
Съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, когато работодателят на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя
поради наложено дисциплинарно уволнение, то за да бъде законосъобразна
неговата заповед, с която се налага посоченото наказание, е необходимо
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
при който служителят страда от някое от заболяванията, изброени в чл. 1, ал. 1
от Наредба № 5, сред които е и захарният диабет. В този случай е необходимо
мнение и на ТЕЛК. Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели
да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма
значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба №
5 от 1987 г., а има единствено значение дали към датата на връчване на
заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1
от цитираната наредба. Практиката допуска само едно изключение от
принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът
умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за
което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на
7
задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да
представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са
представени медицински документи за него. И доколкото в случая е
безспорно, че служителката към момента на уволнението е страдала от диабет,
то и за да бъде незачетен обективният характер на закрилата е необходимо да
се установи наличието на цитираното изключение, а именно действия на
ищцата, с които умишлено е въвела в заблуждение работодателя, че не страда
от посоченото заболяване. Твърди се в отговора към исковата молба, че тези
действия се изразяват в нейния отказ да подпише декларацията, предоставена
и в деня, в който й е връчена заповедта за уволнение (за конкретния ден на
връчване изрично показанията на св. И.). В Решение № 208 от 02.05.2012 г. по
гр. д. № 738 по описа за 2011 г. на ВКС е разяснено, че правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и
поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е
правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на
изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценката
съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то,
включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ. В решение №
608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието,
че е необходимо именно при прекратяване на трудовото правоотношение да се
е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение,
както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в
закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 от КТ. Съгласно чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се счита прекратен, когато липсва
необходимост от представяне на предизвестие, от момента на получаване на
писменото заявление за това. По делото е безспорно доказано, видно от
показанията на свидетеля И., ангажирани от ответното дружество, че на
31.05.2024 г. първо е била връчена заповедта на ищцата, след което и
декларацията за изискване на информация, т.е. възражението за умишлено
въвеждане в заблуждение от страна на служителя на работодателя е
неоснователно, защото правнорелевантно би било това поведение, ако то бе
осъществено преди настъпване на правните последици на посочената заповед,
които се проявяват с нейното достигане до служителя. Така в Определение №
8
342 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 12/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение е прието, че поведението на служителя не може да се прецени като
изричен отказ, умишлено затаяване на информация или умишлено въвеждане
в заблуждение на работодателя, тогава когато прекратяването на трудовия
договор вече е настъпило и служителката е била лишена от възможността да
изпълни задължението си за уведомяване преди този момент, какъвто е и
процесният случай.
Единствено в допълнение, с оглед наведените други възражения на ищцата
срещу процесната заповед за уволнение, въззивният съд отбелязва следното:
Трайно се приема в практиката на ВКС, че заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят
да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява. Когато дисциплинарното нарушение е
осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на
изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са
изпълнени с посочване на периода на извършването му. Видно е от
обстоятелствената част на атакуваната заповед, че в нея работодателят ясно е
извел конкретните периоди, а и дати, в които се твърди съответно
неизпълнение на трудови задължения, респ. лошото изпълнение на едно от
тях, свързано с подаване на невярна информация към клиент, както и
конкретните указания, които се твърди да не са спазени - липса на провеждани
телефонни обаждания към клиенти и събиране от тях на информация, както и
нейното надлежно отразяване, на съставени планове за работа с клиенти,
базирани на техните индивидуални нужди, на седмични отчети и представяне
на конкретни отговори на въпроси, поставени от прекия ръководител,
подаване на невярна информация към клиент. Работодателят е посочил и
съответните дисциплинарни състави от нормата на чл. 187, ал. 1 КТ. Ето защо
възраженията във връзка със спазването на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
от страна на ответника са неоснователни.
9
На следващо място, видно от приложените писмени доказателства към
отговора на исковата молба, че с нарочна покана под № 34 от 26.04.2024 г. от
страна на работодателя по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е изискано обяснение от В.
В. защо не е създаден ефективен седмичен план на обаждания, при отразени
данни за 30 клиенти с непопълнена информация като резултат от обаждане, 35
клиенти без реално позвъняване, при 196 с непълна информация; защо не са
отговорени на въпроси, поставени от пряк ръководител с имейл от 06.03.2024
г.; защо събраната към момента информация не е отразена в базата данни на
клиентите и относно случилото се с клиент “Неделина 2020” ЕООД на
28.02.2024 г., по които въпроси са представени отговори от страна на
служителката. С покана под № 36 от 14.05.2024 г. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
отново е изискано обяснение от страна на ищцата във връзка с липса на
предоставен отчет за периода 24.04 - 09.05.2024 г., както и 10.05.2024 г.,
представяне в тази връзка на невярна информация към прекия ръководител.
Ето защо работодателят е изискал обяснения от своя служител за липсата на
обаждания до съответния минимален брой клиенти и отразяването на тази
информация, за оплакването на представител на “Неделина 2020” ЕООД,
относно изисканата информация с имейл от 06.03.2024 г., за отчета, необходим
за периода от 24.04. до 10.05. 2024 г. вкл. и за необходимостта от разработване
на планове за работа с клиенти, базирани на индивидуалните им нужди,
въпреки твърденията на въззиваемата в исковата молба, които са в обратния
смисъл. Относно възражението за неспазване на разпоредбата на чл. 194, ал. 1
КТ по отношение на деянията, осъществими в периода от 28.02.24 г. до
06.03.24 г., следва да се посочи, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание не текат, когато работникът или
служителят ползва законоустановен отпуск, като видно от ангажираните
доказателства, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 08.03.2024 г. до 20.04.2024 г., с който период
се удължава законоустановеният двумесечен такъв за ангажиране
отговорността на служителя. В случая е налице признание в самата покана, че
наказващият орган е установил тези нарушения съответно на 06.03.2024 г. и
07.03.2024 г. (непосредствено след реализиране на нарушенията), като видно
от приложения имейл до управителя на магазина в град Благоевград на стр. 44
от делото, че същият разбрал за проблема с доставките на “Неделина” 2020 г.
именно на 06.03.2024 г., поради което и това оплакване на ищцата е
10
неоснователно.
Видно от изпратен имейл от 18.02.2024 г., че в тежест на търговския
представител е възложено всекидневно обаждане до поне четиридесет
клиенти, с изготвяне на седмичен план за обажданията, с установяване на
конкретна по вид информация, като в специално създадена за целта таблица в
графичен вид е следвало да се въвеждат получените данни от разговорите, в
това число с отразяване на датата на позвъняването. За поставянето на тези
задачи се потвърждава и от свидетеля В. Б., в това число и за необходимостта
от изготвянето на седмичен план за самите позвънявания, както и от думите
на св. Г. И. и св. Ж., които са категорични, че ищцата е следвало да извършва
по 40 обаждания дневно до потенциални клиенти, а осъществявала около
шестдесет седмично (св. И.), при това без набелязан ефективен седмичен план
и отбелязани резултати в електронната система (св. Ж.). От страна на
последния свидетел се доказва още, че служителката е имала и достъп до
коментираната система SAM, въпреки че в обясненията си тя твърди друго. От
страна на ответника е и представена електронна кореспонденция, от която е
видно, че на 10 май 2024 г. прекият ръководител на въззиваемата е изискал
информация от нея защо за периода 24.04. - 09.04.24 г., а и за 10 май до 15:00
ч., липсва представен отчет за свършеното, така както тази дейност й е
възложена като задача с имейл от 18.02.2024 г., като на 13 май В. посочила, че
активността й може да бъде проследена в SAM, като видно от приложената
справка за периода 22.04.2024 г. - 12.05. 2024 г. отбелязване на някаква вид
активност от страна на ищцата не е налице. Видно е още, че на 06 март 2024 г.
в 11:58 ч. прекият ръководител на В. й е поставил редица въпроси, свързани с
нововъведената процедура за позвъняване, като на 06 март 2024 г. в 13:31 ч. от
страна на ищцата отговори не са постъпили, като вместо това са поставени
въпроси към ръководителя относно проверка на портфолио и бонус схема. В
показанията на св. Г. и св. И. се съдържат и сведения за посещението на
представител на “Неделина 2020” ЕООД, който към 28.02.2024 г. бил в контакт
с ищцата като представител на магазин “Метро” в град Благоевград, като той
очаквал да заплати и вземе поръчка за перилни препарати, която обаче не била
подготвена изцяло, тъй като В. В. не конкретизирала на съответния
ръководител на отдел конкретния момент, в който клиентът ще бъде готов да
приеме поръчката. От страна на тези свидетели е и обяснена самата процедура
по поръчване на търговска стока, необходимостта представител на отдела да
11
бъде запознат с намерението на търговеца кога ще бъде в готовност да приеме
поръчаното и вътрешната практика да се подготвя поетапно стоката, която
практика обяснява защо към момента на пристигане на клиента някакво
количество от поръчаните препарати е било налице. Анализът на тези
доказателства води до извода, че възраженията на въззиваемата, свързани със
самото извършване на вменените й нарушения на трудовите задължения, не
кореспондират със събрания доказателствен материал, които нарушения,
разгледани съвкупно, биха могли да обосноват налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание, ако не бе нарушен от страна на работодателя
императива на чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо решението на първата инстанция
подлежи на потвърждаване, като разноски се следват единствено в поза на
ищцата, която претендира 2 000 лева адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, размерът на което не е оспорен от насрещната
страна.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал.1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 53/28.01.2025 г., постановено по гр. д.
№ 1722/2024 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Метро Кеш Енд Кери България“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ЕИК ***,
представлявано от управителите М. А. и Е. Ц., да ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН
********** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
2 000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от неговото получаване, при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, с подаване на касационна жалба чрез Окръжен съд -
Благоевград (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13