№ 11979
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115422 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на от „Асенов“ ООД срещу „Пи Ел Си
Брокерс 10“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за
заплащане на сумата в размер на 64 505,35 лева, представляваща неплатено възнагаждение
за извършени превози на пшеница и царевица в периода от 19.05.2023 г. до 10.11.2023 г., за
което са издадени описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на така
предявения иск.
Съдът при извършване на проверка по реда на чл. 118 ГПК намира, че предявеният иск
не е родово подсъден на районен съд. Съображенията за това са следните:
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за
наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК). Правилата относно
родовата подсъдност са уредени в чл. 103 – чл. 105 ГПК, като съгласно чл. 104, т. 4 ГПК
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на
окръжен съд.
В съдебната практика е прието, че когато вземанията произтичат от едно
правоотношение, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един
иск (в този смисъл Определение № 114 от 04.03.2014 г. по търг. д. № 2401/2013 г., II ТО,
ВКС, Определение № 744 от 09.08.2012 г. по ч.т.д. № 511/2012 г., ТК, ІІ ТО, ВКС и др.).
В разглеждания случай предявеният иск е за задължение за заплащане на
възнаграждение за извършени от ищеца превози, за които са издадени описаните в исковата
молба фактури. От наведените в исковата молба твърдения следва, че страните са се
намирали в трайни търговски отношения по извършване на превоз по възлагане на
ответника. Ето защо, доколкото вземането произтича от трайни търговки отношения с
предмет извършване на превоз, във връзка с които се търси изпълнение, вземанията по
отделните фактури, издавани в хода на изпълнението, не съставляват самостоятелни искови
претенции, а представляват един иск. Налице е хипотеза на едно правоотношение, по което
многократно страните са предлагали изпълнение, а вземанията по него подлежат на
разглеждане по един процесуален ред. При това положение и доколкото общата стойност на
претендираните вземания е в размер на 64 505,35 лева, то на основание чл. 104, т. 4 ГПК
родово компетентен да разгледа спора е окръжният съд.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено и делото -
1
изпратено на компетентния съд - Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по гр. д. №
15422/2024 г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по подсъдност.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2