№ 3532
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110153412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от ГПК.
Образувано е по молба на Б. Р. Р., с която се отправя искане за допускане
на промяна на данните й за гражданско състояние досежно пола й от
„женски“ на „мъжки“, като бъде отразена съответната промяна и в ЕГН-то й,
както и промяна на собственото, бащиното и фамилното й имена на
Александър Радославов Радоев.
Молителката твърди, че е родена на 28.12.1999 г. и е вписана в акта си за
раждане като пол „женски“, което е било в съответствие с външните й полови
белези, но още от дванадесет годишна възраст се самоопределя като лице от
мъжки пол. Сочи, че към момента на подаване на молбата е започнала да
използва тестостерон под формата на гел и се забелязват промени във
външния й вид, но скоро се очаква да премине на инжекции. Излага, че е
започнала да се интегрира в обществото като мъж – представя се с мъжко
име, семейството, приятелите и роднините й се обръщат към нея в мъжки род
и поведението й е изцяло мъжко, а в същото време документите й за
самоличност са на жена, което й създава притеснение и доскомформ.
В съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния си
представител поддържа молбата и пледира за нейното уважаване.
Заинтересованата страна Столична община, район „Слатина“, редовно
призована, не изпраща представител и не взима становище по молбата.
Представителят на СРП изразява становище за основателност на молбата
и пледира за нейното уважаване.
Съдът, след като обсъди доводи на страните и събраните
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.12.1999 г. в
гр. София, от родители Е. Димова Р. и Радослав Богданов Радоев, е родено
дете, записано с имената Б. Р. Р., и пол – „женски“.
Молителят не е осъждан, срещу него няма образувани и неприключени
досъдебни производства; в информационните фондове на дирекцията няма
данни на последния да са налагани принудителна административна мярка по
глава VІІ, раздел І ЗБДС и административни наказания по глава VІІ, раздел ІІ
ЗБДС; а в Централизираната информационна система на следствените служби
няма данни за образувани и неприключени досъдебни производства спрямо
него.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетел
Радослав Богданов Радоев /баща на молителя/, които съдът кредитира като
логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по
делото, преценявайки ги и по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че Б. Р.
се чувства мъж и харесва момичета, като от шестнадесет годишна към нея се
обръщат в мъжки род с името Алекс.
От приетите по делото заключения по допуснатата комлексна съдебно –
медицинска експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени, се установява, че сексуалното състояние на Б. Р. Р. следва да се
определи като ТРАНССЕКСУАЛНО. Налице е несъответствие между
женския телесния пол, дал основание след раждането си Б. да получи женско
име, и чувството за мъжка полова идентичност /мъжки психичен пол/, която
се проявява в индивидуалното развитие на Б.. В Международната
класификация на болестите (МКБ) това несъответствие се означава с
диагностичния термин транссексуалност. За него е характерно точно това,
което споделя и молителката - от ранна детска выраст наличие на поведение,
характерно за представителите на другия телесен пол, желание за
идентификация с пола, противоположен на собствения биологичен пол,
чувство на дискомфорт при навлизане в пубертета и развитие на вторичните
полови белези, желание за прикриване на тези белези и стремеж лицето да
бъде прието от околните като принадлежащо към пола, противоположен на
собствения телесен пол. От направеното психиатрично наблюдение и
събраната информация категорично може да се направи заключението, че Б.
Р. е контактна, вменяема и не страда от психични разстройства, които могат
да поставят под съмнение способността и да осъзнава собственото си
състояние и да прави отговорни избори свързани с него. Отсъства каквато и
да е психиатрична симптоматика, която да мотивира промяната на
гражданския пол. Изборът е напълно осъзнат отговорен и категоричен. При
транссексуалност желанието е за трайна промяна на гражданския пол, която
позволява по-добра адаптация във вече усвоените полови роли, характерни за
предпочетения психичен пол. Това е основанието желанието за промяна на
гражданския пол при лицата в транссексуално състояние да е категорично и
непоколебимо. От друга страна, предприетите терапевтични мерки с
използване на хормонални препарати прекратяват менструалния цикъл и
водят до постепенна и трайна загуба на репродуктивни функции. Това е
необратима промяна, която прави невъзможно връщането към изходното
2
състояние. Допускането на възможна хипотеза за евентуално желание за
връщане към състоянието преди промяната на гражданския пол е лишено от
всякаква логика и не е подкрепено с никакви емпирични данни, които да
подсказват, че такава опция е възможна. Международната терапевтична
практика насочена към подпомагане на лицата в транссексуално състояние,
предполага като първа възможна стъпка промяната на гражданския пол. Без
тази промяна, всяка друга медицинска интервенция, която би довела до
нарушаване на репродуктивните функции, би поставила в деликатно
положение ангажираните медици, които евентуално биха били обвинени за
нанасяне на тежка телесна увреда. Поради тази причина, радикалните
интервенции обикновено следват след като по съдебен път бъде променен
гражданския пол на лицата в транссексуално състояние. За голяма част от
тези лица, тази промяна е напълно достатъчна за преодоляване на
дискомфорта и неудобствата при взаимодействие с институциите, който се
поражда от разминаването между външния вид и пола, отбелязан в
документите за самоличност. Извършването на хирургични интервенции,
които доближават физическия вид на лицата в транссексуално състояние до
външността, характерна за пола, с който те се идентифицират, е въпрос на
личен избор. При преход от жена към мъж е възможна оперативна
интервенция за отстраняване на млечните жлези, както и други
реконструиращи интервенции на половите органи, но те не са задължителни и
не са тема, която има отношения към юридическия процес по промяна на
гражданския пол. Единственият хуманен и безопасен за обществото начин да
се помогне на транссексуалните лица е като се улесни тяхната социална
адаптация в половата роля, съответстваща на тяхната полова идентичност.
Това най-ефективно се постига чрез промяна на документите за идентичност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно задължителните указания, дадените в Тълкувателно решение
2/2020 г. на ОСГК на ВКС, обективното материално право, действащо на
територията на Република България, не предвижда възможност съдът да
допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за
гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния
граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който
твърди, че е транссексуален. В мотивната част на това решение се разяснява,
че с решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г., Конституционният съд
/КС/ е извършил задължително тълкуване на понятието „пол“, като
изяснявайки го в неговия цялостен конституционен контекст и при
съобразяване на принципите и духа на Основния закон, е приел, че според
Основния закон то следва да се разбира само в биологичния му смисъл.
Развитието на практиката на КС в изясняване на действителното съдържание
на това понятие и действието на решението на КС по чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ
задължава ОСГК на ВКС да приеме, че биологичното обяснение на понятието
пол е единственото включено в него. Конституцията и цялото българско
законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване
на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със
3
смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя
конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните
отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и
майчинството“. Незачитането на решенията на КС „е нарушение на самия
Основен закон, защото засяга основните принципи, залегнали в чл. 4, ал. 1 за
правовата държава, която се управлява според Конституцията и законите в
страната /чл. 4, ал. 1 КРБ/“ - Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г.
на КС. Правото на Европейския съюз не налага различен извод по поставения
за тълкуване въпрос. Обобщеният анализ на практиката на Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ и според Конституционния съд показва, че
основанието за осъждане на държавите членки на Съвета на Европа за
нарушаване на чл. 8 от КЗПЧОС, конкретно във връзка с правата на
транссексуалните лица, е липсата на национално законодателство,
предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на
промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и
процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според
ЕСПЧ обществено приемане на явлението „транссексуалност“. ЕСПЧ
подчертава, че зачитането на човешкото достойнство и човешката свобода по
чл. 8, пар. 1 от КЗПЧОС създава за държавите позитивни задължения, при
чието изпълнение те имат определена свобода на преценка, но само относно
подходящите средства за постигане на признаване на защитеното право, чрез
производства, които са „ефективни и достъпни“. Що се касае до аргументът,
надделяващият обществен интерес над интереса на транссексуалните
молители да бъде допусната промяна на пола им в регистрите за гражданско
състояние, следва от мотивите към решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. №
6/2021 г. на КС. В тях е посочено, че ценностните разбирания на обществото,
формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и
устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна
на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени
морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със
спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал.
Гражданската регистрация представлява вписване на събитията раждане, брак
и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на
лицата в регистъра на населението /чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската
регистрация/ и включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават
от другите лица в обществото и в семейството в качеството му на носител на
субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др. /чл. 1, ал. 3 от същия закон/. ЗГР урежда условията и
реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България
/чл. 1, ал. 1/, при което се получават, обработват, съхраняват и предоставят
данни, които определят тяхната самоличност; определят родствените връзки
между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора
степен; отразяват семейното положение; показват наличието на правни
ограничения /чл. 5/, т. е. отразяват се данни, касаещи определения в други
закони правен статус на физическите лица. И тъй като законодателството на
държавата представлява система от действащи нормативни актове, в актовете
4
за гражданско състояние може да бъде извършено вписване само на онова
обстоятелство /събитие/, касаещо правния статус на лицата, което е правно
признато и законодателно уредено, включително при отчитане на
обвързаността и обусловеността му със статуса на лицата, свързани чрез
посочените в чл. 5 от ЗГР връзки, доколкото и събитията, свързани с техния
правен статус, също подлежат на регистрация. Полът се включва в основните
данни за гражданската регистрация на лицата /чл. 8, ал. 3 от ЗГР/, като при
съставянето на акт за раждане се вписва биологичният пол, определен при
раждането. При съставянето на акт за раждане се вписва както полът на
лицето, за чието раждане този акт се съставя, така и имената на неговите
родители – майка /жена/ и баща /мъж/. Конституцията е върховен закон и
другите закони не могат да й противоречат /чл. 5, ал. 1 от КРБ/. Нейните
разпоредби имат непосредствено действие /чл. 5, ал. 2 от КРБ..
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат /чл. 5, ал. 4 от КРБ/. По аргумент от
систематиката в конституционната разпоредба никой международен договор,
който съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ има действие на територията на Република
България, не може да се наложи над Основния закон, така както се налага и
замества националните закони и подзаконови нормативни актове, които му
противоречат. Това означава, че КЗПЧОС не се налага над биологичното
обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. КЗПЧОС не е част
от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект
и примат над вътрешното право. В никое от своите решения ЕСПЧ не е
приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установява материалноправните предпоставки
на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на
държава страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените
актове за гражданското състояние и не е установявал нарушението да се
изразява в такова неизпълнение на позитивните задължения на държавата.
Инкорпорирането на КЗПЧОС в националния правен ред на основание чл. 5,
ал. 4 от КРБ не означава, че всички норми на Конвенцията имат пряко
приложение и са „самоизпълняеми“, т. е. не се нуждаят от национално
законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за
Република България. Правомощието да уреди условията, а и последиците от
това, че физическото лице се е самоопределило към пол, различен от
биологичния, не принадлежи на съда. Подходът към решаването на този
въпрос изисква научна преценка в повече от една област на познанието
/биология, медицина, психология, социология, етика, право/. Единствено
законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от
него актове с едни или други научни виждания в определена материя и с
ценностните разбирания на обществото. Само законодателят може да
регулира разглежданата материя с цел осигуряване на яснота, безспорност,
стабилност и сигурност и в свързаните обществени отношения /съпружество
и родителство/, но и за да не се достигне до изземване на компетентност и за
да не се допусне по пътя на тълкуването да се подкопае недопустимо
5
установеният в Конституцията „баланс на взаимоотношения между висшите
държавни органи“, подчинен на „централната идея на принципа за разделение
на властите, че никоя от властите не може да подчинява друга“.
Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което да се
отхвърли молбата на Б. Р. Р. за допускане на исканата промяна в данните й за
гражданско състояние досежно записания пол на лицето от „женски“ на
„мъжки“.
С оглед отхвърлянето на молбата е безпредметно обсъждането на
направеното в нея искане длъжностното лице по гражданско състояние да
отрази съответната промяна в ЕГН-то на молителката, както и искането й за
промяна на собственото, бащиното и фамилното й имена на Александър
Радославов Радоев, доколкото разглеждането на тези искания е обусловено от
евентуалното уважаване на искането за допускане промяна в данните й за
гражданско състояние досежно записания пол.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. Р. Р., ЕГН **********, за промяна в данните
й за гражданско състояние по отношение на отразения пол на лицето - от
„женски“ на „мъжки“.
Решението е постановено при участието на СРП и СО-Район „Слатина“.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6