РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120103886 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. Н. И.., ЕГН
**********, от гр.Б., чрез пълномощника адвокат Г.С., Адвокатска колегия - Бургас,
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Б., ***, СРЕЩУ Главна
Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от
директора Р. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 700лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от ***, получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума
в размер на 130лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за
допълнително възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 15.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в ГКПП „***“
при ГПУ Летище Б., към РД „Гранична полиция“ Аерогари С., която е на структурно
подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция”- С. Статутът му на такъв е
регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ
Твърди се, че за периода ***г. ищецът е положил общо 560 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа. Преизчисляването на
1
нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от
ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6лв., т.е. ответникът
дължи на ищеца приблизително 700лв. С оглед обстоятелството, че не разполага с
графиците за процесния период, както и с размера на основното месечно
възнаграждение за този период е поискал извършването на ССчЕ. След изготвеното и
депозирано заключение и в срока на чл. 214, ал. 1 от ГПК, ишецът е направил
изменение на иска като претендира главница в размер на 573,17 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 68,64 часа за периода от
06.06.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с
коефицент 1.143, както и мораторна лихва в размер на 129,53 лева върху отделните
главници, изчислена за периода от 31.07.2019г. до 15.06.2022г. За разликата до
първоначално претендираните 700 лева главница и 300 лева мораторни лихви, ищецът
прави оттегляне на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението
на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация
на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че
нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за
работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на
трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две
наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната
в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между
дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а
не на твърдяния 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи,
в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен
период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова
компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това било в
разрез със ЗМВР и било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на
2
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение
на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение
за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока
правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се
писмени доказателства.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото
писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява,
че ищецът заема длъжността „***“ в ГКПП „*** при Летище Б. към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП) при Главна
дирекция „Гранична полиция” – С. за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и
през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, ищецът
за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г., е положил 480 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 480 часа
става 548,64 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 480 часа,
колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на
68,64 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното
трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 68,64 часа
възлиза на 573,17 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не е отчетена и
не е заплатена от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
3
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-
дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до
280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.
Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява
доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Видно от заключението на вещото лице , нощният труд, преизчислен с
4
коефициент 1.143, е 548,64 часа. Разликата от 68,64 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е заплатена.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния
размер.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния
труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според
експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на
иска, е в размер на 129,53 лева, колкото се претендира и с изменения иск,
поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда -
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за изготвената експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д., да заплати на Д. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., *** сумата от 573,17 лева /петстотин седемдесет и три лева и
седемнадесет стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 68,64 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
06.06.2019г. до 09.07.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от
129,53 лева /сто двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.07.2019г. до датата на
подаване на исковата молба - 15.06.2022г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д. да заплати на Д. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд
5
държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет лева/
разноски за изготвената по делото експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6