Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18 11.04.2012 год. гр.Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански
районен съд …………………….състав
На 15.03.2012 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС
ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
сложи за разглеждане
докладваното от районен съдия АТАНАС ДИНКОВ гр.дело номер № 135 по описа за 2011
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД,
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) и уточняващите такива се твърди, че по
силата на договор за наем от 12.05.2009 год. между страните, ищцата
предоставила за ползване на ответника собствения си лек автомобил „Форд фокус”
с peг.№ СТ 0054 АХ срещу месечен наем в размер на 400 (четиристотин) лева.
Договора бил сключен за срок от две години и приключвал на 12.05.2011 год.
Автомобилът се ползвал за таксиметров превоз и непрекъснато бил в движение. От
месец февруари 2010 год. ответникът не бил заплащал наема, като до подаване на
ИМ в съда, сумата от неплатения наем възлизала на 4800 лева за периода от месец
02.2010 год. до месец 03.2011 год. или общо тринадесет вноски, които ответника
не заплатил въпреки разговорите на ищцата с него. На 25.02.2011 год. ищцата
получила нотариална покана от ответника чрез нотариус **, в която същият желаел
да прекрати едностранно договора за наем, като предаде собствеността и
владението върху автомобила. Била определена срещу между страните, на която
присъствувал представител на ищцата. На срещата отново бил уточнен размера на
дължимата сума за наем в размер на 4800 лева и обезщетение за едностранното
прекратяване на договора в размер на две месечни вноски - 800 лева, като общото
задължение към ищцата възлизало на сумата от 5600 лева (без лихвите за забава).
С приемо-предавателен протокол от 01.03.2011 год. ищцата получила автомобила
си, който по нейни твърдения бил в лошо техническо състояние. Ищцата моли да
бъде постановен съдебен акт, по силата на който да бъде осъден ответника К.М.М.,
ЕГН:********** *** да и заплати частична претенция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, както следва - неизплатена сума по договор за наем за периода,
считано от месец февруари 2010 год. до месец март 2011 год. както следва: м.02.2010 год. - 100 лева, м.03.2010 год. - 100 лева, м.04.2010 год.
- 100 лева, м.05.2010 год. - 100 лева, м.06.2010
год. - 100 лева, м.07.2010 год. - 100 лева, м.08.2010 год. - 100 лева, м.09.2010
год. - 100 лева, м.10.2010 год. - 100 лева, м.11.2010 год. - 100 лева, м.12.2010
год. - 100 лева, м.01.2011 год. - 100 лева, м.02.2011 год. - 100 лева, в размер на 4800 лева, предявени частично за сумата
от 1300 (хиляда и триста) лева, лихва за забава върху 4800 лева за периода от
месец февруари 2010 год. до месец март 2011 год. в размер на 600 лева,
предявена частично за сумата от 100 (сто) лева, обезщетение за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 800 лева, представляващо останалите две
вноски за заплащане до края на договора, предявени частично за сумата от 200
(двеста) лева, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от
ответника, чрез процесуалния му представител адв.Х. ***. Ответника оспорва иска
като недопустим и неоснователен, като в тази връзка се навеждат доводи и
представят доказателства. Съдът е отделил материалите, относно предявеният от
ответника насрещен иск в друго производство за отделно разглеждане. Претендират
се разноски.
Чирпанският районен съд след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Между страните по делото не се
спори, а и видно от представеното и прието, като писмено доказателство по
делото заверено копие на свидетелство за регистрация е видно, че лек
автомобил „Форд фокус” с peг.№ СТ 0054 АХ е собственост на ищцата К.Т.Г..
От представеният и приет, като
писмено доказателство по делото договор за наем, сключен на 12.05.2009 год. в
гр.Чирпан за срок от две години между ищцата К.Т.Г., в качеството и на наемодател
и собственик на процесният лек автомобил и ответника К.М.М., в качеството му на
наемател е видно, че наемодателят е отдал на наемателя, посоченият лек
автомобил „Форд фокус” с peг.№ СТ 0054 АХ под наем, срещу задължение на
наемателя да заплаща наемна цена в размер на 400 лева на месец по сметка в
банка. Договора за наем е с нотариална заверка на подписите, извършена на 12.05.2009
год. от нотариус **, с район на действие Районен съд гр.Чирпан и рег.№ 090 на
Нотариалната камара.
От съдържанието на
представеното и прието, като писмено доказателство по делото заверено копие на нотариална
покана от 24.02.2011 год. на нотариус **, с район на действие Районен съд гр.Чирпан и рег.№
090 на Нотариалната камара е видно, че ответника е прекратил договора за
наем, като е поканил ищцата на предаде владението на автомобила, което
обстоятелство не се оспорва и от ищцата.
По делото е
приет като писмено доказателство приемо-предавателен протокол (неоспорен от
страните) от съдържанието на който е видно, че на 01.03.2011 год. ответника е
върнал на ищцата процесният лек автомобил на самоход и в изправност, както и
резервни части за автомобила.
От
съдържанието на представените от ответника и приети като писмени доказателства
по делото - спецификация № SOP00012874/23.10.2009 год., спецификация № SOP00027404
от 07.09.2010 год., фактура № **********/10.02.2011 год. е видно, че ответника е
извършвал ремонти на процесното моторно-превозно средство (МПС), сменял е
резервни части и консумативи и е заплатил цена за тях.
В хода на
съдебното дирене е представена от ответника и приета като писмено доказателство
разписка от 10.05.2003 год. от съдържанието на която е видно, че ответника е
получил сума от 1000 лева от трети лица, като капаро за закупуване на
процесният автомобил. Съдът счита, че посоченият частен документ е ирелевантен
за настоящият казус, тъй като на първо място, съобразно правилото на чл.180 от ГПК, разглежданият частен документ съставлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него са направени от лицата, които са го издали. В
конкретният случай представеният документ съставлява доказателство, че
издателите ** Т. и ** на 10.05.2003 год. (т.е повече от шест години преди
сключване на процесният договор за наем) са дали сумата от 1000 лева на
ответника за да капарира таксиметров автомобил, който да закупи от К.Т.Г..
Посоченият документ е бил издаден шест години преди сключване на процесният
договор за наем, като в него не е индивидуализиран автомобила, който ще бъде
капариран, не е индивидуализирано и лицето от което ще бъде закупен автомобила
(по аргумент от чл.8, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, основните
данни за лицата са – име, дата - ден, месец,
година, и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер, т.е. от
посочване единствено на името на К.Т.Г. не може да са направи еднозначен извод,
че посоченото в частният документ лице е ищцата по настоящото дело). По
изложените съображения съдът изключва описаният частен документ от
доказателственият материал по делото.
В хода на
съдебното дирене е разпитана като свидетел **, дъщеря на ответника. Съдът не
кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като на първо място са
противоречиви и непоследователни (същата сочи, че договора за наем е сключен на
12.05.2003 год.). За част от обстоятелствата релевантни за случая показанията
на свидетеля не се основават на преки и непосредствени впечатления, а
възпроизвеждат факти, които е възприела от баща си – ответник по делото. Поради това съдът преценява показанията на **, като
недостоверни и такива на заинтересуван свидетел, който поради родствените си
отношения с ответника в по-голяма или по-малка степен е заинтересован от изхода
на делото, което поставя под съмнение достоверността на твърденията и. Този си
извод съдът формира и от вътрешното си убеждение, формирано при провеждането на
разпита на свидетелката ** в условията на устност и непосредственост. От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на
неизплатените вноски за наема по периоди, както е посочено в ИМ е следният -
главница 1300 лева, лихва за забава 67.09
лева или обща сума в размер на 1367.09 лева. Съдът кредитира изготвеното
заключение, като обективно, пълно и неоспорено от страните по делото.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира исковете за допустими, като предявени
от процесуално легитимиран субект. По същество приема следното:
В настоящият случай се касае
за договорни отношения с предмет наем на лек автомобил, поради което тези
отношения следва да се уредят според нормите на ЗЗД. Разпоредбата на чл.232,
ал.2 от ЗЗД вменява в задължение на наемателя да плаща наемната цена. Безспорно
се установи, че между страните по делото е възникнало от една страна валидно
наемно отношение по силата на формален договор за наем от 12.05.2009 год. в
гр.Чирпан за срок от две години между ищцата К.Т.Г., в качеството и на наемодател
и собственик на процесният лек автомобил и ответника К.М.М., в качеството му на
наемател от който е видно, че наемодателят е отдал на наемателя, посоченият лек
автомобил „Форд фокус” с peг.№ СТ 0054 АХ под наем, срещу задължение на
наемателя да заплаща наемна цена в размер на 400 лева на месец по сметка в
„БУЛБАНК”, като договора за наем е с нотариална заверка на подписите, извършена
на 12.05.2009 год. от нотариус **, с район на действие Районен съд гр.Чирпан и
рег.№ 090 на Нотариалната камара. С посоченият договор е била извършена
регламентация на наемните отношения между страните, имащи предмет процесният
автомобил. Между страните не се спори, че автомобила е ползван от ответника
като таксиметров, т.е. ищецът е изправна страна, доколкото е изпълнил
задължението си да предостави наетата вещ за ползване. Доказано е, че както към
датата на подаване на исковата молба, така и след образуване на делото
ответникът не е изпълнил задължението си да плаща месечният наем по договора,
като доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответника, с оглед
разпределението на доказателствената тежест.
Съдът не споделя направените
възражения от ответника, че с процесният договор за
наем е бил прикрит договор за лизинг, тъй като на първо място представеният договор
за наем от 12.05.2009 год. не е оспорен от страните по делото, договора е
нотариална заверка на подписите от 12.05.2009 год. като в тази си част същият
има характер на официален свидетелствуващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила. Т.е. нотариусът е удостоверил с обвързваща съда
доказателствена сила, че при удостоверяване на
подписите върху частният документ (в случая договора за наем) лицата, чиито
подписи подлежат на удостоверяване (в случая страните по договора), са се явили
лично пред нотариуса и пред него да подписали документа или са потвърдили вече
положените подписи.
На второ място, тъй както беше
посочено по-горе, договора за наем не е оспорен от страните по предвиденият
процесуален ред, подписан е от тях и съобр.чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от ищцата и ответника по делото.
На трето място от съдържанието
на представеното и прието, като писмено доказателство по делото заверено копие
на нотариална покана от 24.02.2011 год. на нотариус **, с район на действие
Районен съд
гр.Чирпан и рег.№ 090 на Нотариалната камара е видно, че ответника
е прекратил договора за наем, като е поканил ищцата да предаде владението на
автомобила, което обстоятелство не се оспорва и от ищцата. Събразно чл.180 от ГПК нотариалната покана представлява частен документ и тъй
като е подписан от ответника, съставлява доказателство, че изявленията, които
се съдържат в него, са направени от ответника. От съдържанието на посочената
покана може да се извлече, че същата има характер на уведомление за едностранно
прекратяване на процесният договор за наем от страна на ответника, което води
до извода, че ответника е знаел, че е сключил договор за наем, поради което
възраженията му за привидност не се споделят от настоящият съдебен състав.
По
изложените съображения, съдът счита, че обективно съединените искове с правно
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД са доказани по основание и ще се уважат изцяло в
размера в който са предявени, а именно - неизплатена сума по договор за
наем за тринадесет вноски, считано от месец февруари 2010 год. до месец март
2011 год. в размер на 4800 лева, предявена частично за 1300 (хиляда и триста)
лева. Върху
сумата от 1300 лева се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл.92 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи - облигационна връзка, виновно
неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнението
на това задължение. В настоящия случай между страните е сключен процесният договор
за наем, но в клаузите му липсва договорка между страните за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Поради това предявения иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По делото се установи по безспорен начин, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати наемните вноски за
процесният период и в уговорения срок, при което е изпаднал в забава и дължи на
основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено и в тази му част и
възприето от съда е видно, че размерът на неизплатените
вноски за наема по периоди, както е посочено в ИМ е следният - главница 1300 лева, лихва за забава 67.09 лева или обща
сума в размер на 1367.09 лева. Поради това ответникът дължи и следва да заплати
на ищеца лихва за забава 67.09 лева, като иска в частта до претендираните 100
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход от делото, ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски,
общо в размер на 110 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.М.М.,
ЕГН:********** *** да заплати на К. ** Г., ЕГН:********** *** неизплатената
сума по договор за наем за периода, считано от месец февруари 2010 год. до
месец март 2011 год. както следва: м.02.2010
год. - 100 лева, м.03.2010 год. - 100 лева, м.04.2010 год. - 100 лева, м.05.2010 год. - 100 лева, м.06.2010 год.
- 100 лева, м.07.2010 год. - 100 лева, м.08.2010 год. - 100 лева, м.09.2010 год.
- 100 лева, м.10.2010 год. - 100 лева, м.11.2010 год. - 100 лева, м.12.2010 год.
- 100 лева, м.01.2011 год. - 100 лева, м.02.2011 год. - 100 лева, или сума в общ
размер от 1300 (хиляда и триста) лева, както и лихвата за забава в размер на 67.09 (шестдесет и седем лева
и девет стотинки) лева, като отхвърля иска в частта до претендираните 100 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
К.М.М., ЕГН:**********
*** да заплати на К. ** Г., ЕГН:********** ***, сумата в размер на 739.16 лева,
представляваща направени съдебни и деловодни разноски по делото, общо в размер на 110 (сто и
десет) лева.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: