№ 20934
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110140518 по описа за 2023 година
Ищецът БВИШГ е предявил срещу ответника АИ обективно съединени осъдителни
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1069,96лв., остатък от
заплатено регресно вземане по щета №470421222203463, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 50,56лв. за периода от 25.02.2023г. до
20.07.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 21.01.2022 г. ПТП в гр. С е изплатил
сумата от 2812,17лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а Шкода, модел Румстър с рег. № ********, застрахован при
него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на л.а Грейт Уол с
рег. № **********, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е
заплатил сумата от 1742,21лв., като е останал незаплатен остатък от 1069,96лв., поради
което претендира и лихва за забава върху незаплатената сума.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът АИ дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се
съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради
недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
1
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС л.а Шкода, модел Румстър с рег. № ******** към
датата на ПТП, възлиза на 2972,28 лв., а с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски –
2997,28 лв. В допълнително заключение вещото лице посочва, че оспорените от ответното
дружество щети по позиции 3, 6, 7 и 8 са в причинна връзка с процесното ПТП.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Съдът като взе предвид заплатената от ответното дружество сума, изчисли че предявеният
иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По отношение на претенцията по чл.409 КЗ вр. чл.86,ал.1 ЗЗД.
Предвид основателността на главното вземане, основателна се явява и претенцията за
заплащане на лихва за забава върху претендираната сума. Ищецът претендира лихва за
забава от дeнят, следващ датата на извършеното плащане -025.02.2023г. до датата на
исковата молба 20.07.2023г. Размерът на лихвата за забава, изчислен по реда на чл.162 ГПК
възлиза на 50,57лв., което прави искът основателен в пълния му предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в пълен размер съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които възлизат на
1094,51лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АИ, ЕИК ******* и адрес гр. С, ул.“Ш” №33 да заплати на БВИШГ с ЕИК
*******, с адрес:гр. С, пл. „П“ №5 на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
1069,96 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек
автомобил л.а. Шкода Румстър, с ДК №********, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 21.01.2022 г. в гр. С ведно с включени разходи за определянето
му, заедно със законната лихва от 20.07.2023г. до погасяване на задължението, както и на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД лихва за забава за периода от 25.02.2023г. до 20.07.2023г., както и
на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1094,51лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
2
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3