№ 892
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110116070 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на Д. Н. Н., ЕГН
**********, пост. адрес: гр. ***********, против БР. Л.. М. , ЕГН
**********, пост. адрес: гр. ***********, за признаване за установено между
страните по делото, че ответникът НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *********** /***********, *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот
е от 19.10.2021 г., с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен
обект, комплекс, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, квартал 0, при съседи: ПИ ***********, ***********, ***********,
***********, ***********, *********** и *********** идентичен с имот,
съгласно нот. акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един
парцел с планоснимачен номер ******* /***********/ в квартал *******
/***********/ по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и
1
тридесет/ кв.м., при граници на парцела: север - парцели ******* и *******,
от изток - парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в
югозападния край, от запад парцел ****.
Молят на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен и нотариален
акт № *********** г. на нотариус peг. № 011 Я.Н., вписан в Службата по
вписванията- Варна Акт № ***********, дв. вх. per. № ***********., с което
ответникът се легитимира като собственик въз основа на давностно владение.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че Д. Н. Н., ЕГН ********** е собственик
на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „*******", с
административен адрес: "***********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *********** /***********, *********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 19.10.2021 г.,
с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс,
Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал 0,
при съседи: ПИ ***********, ***********,***********, ***********,
***********, *********** и *********** идентичен с имот, съгласно нот.
акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един парцел с
планоснимачен номер ****** /***********/ в квартал ******* /***********/
по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и тридесет/ кв.м.,
при граници на парцела: север - парцели ******* и *******, от изток -
парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в югозападния край, от
запад парцел ****.
Правото на собственост е придобито от ищеца Д. Н. Н. на 26.06.1981 г.
чрез договор за дарение на недвижим имот, обективирано в нот. акт №
*********** г. на нотариуса при Варненския районен съд.
След придобиването на собствеността през м. 06.1981 г. до настоящият
момент, ищецът е упражнявал еднолично владение и фактическа власт върху
описания недвижим имот и не е изгубил правото си на собственост.
През м. септември 2021 г., при справка в Имотния регистър е
2
установил, че ответникът БР. Л.. М. е признат за собственик с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка върху
недвижимия имот по давностно владение. Констативният нотариален акт №
*********** г. е съставен от Нотариус per. № 011 Я.Н. и е вписан в Службата
по вписванията Акт № ***********, дв. вх. per. № *********** г.
Твърди, че ответникът БР. Л.. М.а не е собственик на недвижимия имот
по давностно владение, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху
имота в нито един момент преди и след 01.03.2021 г., когато е съставен
констативния нотариален акт, с който е признат за собственик по давностно
владение.
При извършването на обстоятелствената проверка пред нотариус Я.Н.,
peг. № 011 в НК вероятно са се явили свидетели, които са потвърдили
неистина - че ответникът е владял имота като свой, необезпокоявано и
непрекъснато повече от десет години.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че е направил отказ от правото на собственост и
представя копие от вписаната по съответния ред декларация за отказ от
правото на собственост върху посочения имот вх.рег. № *********** г. на СВ
— Варна и № *********** г.
С молба от 20.12.2021г. ищецът поддържа предявения иск, като сочи, че
има правен интерес от него, тъй като желае отмяна на нотариалния акт, с
който е признато правото на ответника.
В с.з. от 25.03.2022г. ответникът чрез процесуалния си представител,
надлежно упълномощен, прави ПРИЗНАНИЕ на иска.
Ищецът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от
ГПК.
Съдът приема за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът,
основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция.
От ищеца се претендира присъждане на разноските за производството, а
3
ответникът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от
ГПК и че той не дължи разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В горепосочената правна норма са въведени две кумулативно
изискуеми предпоставки, което следва недвусмислено от употребата на съюза
„и“. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска. Съдът обаче
намира, че липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78 ал.2 от
ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, доколкото
трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от
ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца
/определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и № 709 от
*******.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г.
по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът е
установителен, но с него се цели и приложение на нормата на чл. 537 ал. 2 от
ГПК, доколкото в правния мир съществува констативен нотариален акт,
издаден в полза на ответника, чието действие не би могло да отпадне с
обратна сила по друг начин, освен по предвидения за това ред – отмяната му
по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК. Следва да се подчертае, че отказът от правото
на собственост от ответника има действие само занапред, което обаче не
съответства на интереса на ищеца да установи, че изначално не е загубил
правото си на собственост върху имота по давност. Съвсем различно е
правното положение в случай, че ответникът е притежавал правото на
собственост и след това се е отказал от него, и съвсем различно ако изобщо
не е притежавал право на собственост върху имота. Поради това съдът
намира, че разноски се дължат от ответника, доколкото той е станал причина
за завеждане на делото с действията си по снабдяване с КНА.
С оглед на това, чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи
заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно списъка на разноските и доказателствата, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2364,14лв. – разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото - Д. Н. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, и БР. Л..
М., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, че ответникът БР. Л.. М.,
ЕГН ********** НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *********** /***********, *********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 19.10.2021 г.,
с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс,
Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал 0,
при съседи: ПИ ***********, ***********, ***********, ***********,
***********, *********** и *********** идентичен с имот, съгласно нот.
акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един парцел с
планоснимачен номер ******* /***********/ в квартал *******
/***********/ по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и
тридесет/ кв.м., при граници на парцела: север - парцели ******* и *******,
от изток - парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в
югозападния край, от запад парцел ****.
ОТМЕНЯ нотариален акт № *********** г. на нотариус peг. № 011
Я.Н., вписан в Службата по вписванията- Варна Акт № ***********, дв. вх.
per. № ***********., с което ответникът е признат за собственик въз основа
на давностно владение, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА БР. Л.. М. , ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********,
сумата от 2364,14лв. /две хиляди триста шестдесет и четири лева и 14 ст./,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6