Р Е
Ш Е Н
И Е № 365
Гр. Стара Загора, 03.10.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно
дело № 407 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „М. 2000 ПД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 106, вх. А,
ет.2, ап.19, представлявано от П.Ж.Д. – управител, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-82-0375020/08.04.2022 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – магазин за храна за вкъщи „М.“, находящ се в
гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 1, стопанисван „М. 2000 ПД“ ЕООД и забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1
от ЗДДС. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалния
закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди се издаване на заповедта при
несъобразяване на принципа за съразмерност и разрез със задължението на административния
орган да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди явно
несъизмерими с преследваната цел. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, не
представя доказателства и не прави искания за събиране на такива.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на
оспорената заповед и неоснователност на оплакванията в жалбата. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
04.04.2022 г. в 11:50 ч. е извършена проверка на търговски обект – магазин за
храна за вкъщи „М.“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 1,
стопанисван от „М. 2000 ПД“ ЕООД с ЕИК *********. На 04.04.2022 г. в 11:35 ч.
при извършена контролна покупка на две порции бекон на скара с гарнитура, два
айряна и четири филии хляб на обща стойност 13 лв., платени в брой на П.Ж.Д. –
управител, от С.Б.Ч.– проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел
TREMOL M23, с ИН на ФУ ZK156431 и ИН на ФП 50201861, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Извършеното нарушение се доказва и от установено различие на касова разлика в
размер на 68,44 лв. между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ,
както от генерираната контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ от ФУ за
деня на проверката. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0375020 от 04.04.2022г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/. С оглед тези обстоятелства на жалбоподателя е
съставен АУАН № F647729 от
06.04.2022г. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-82-0375020/08.04.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – магазин за храна за вкъщи „М.“, находящ се в гр. Казанлък,
ул. „Славянска“ № 1, стопанисван от „М. 2000 ПД“ ЕООД, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да
отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената
дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващия „М. 2000 ПД“ ЕООД П.Ж.Д.
на 28.04.2022 г.
Заповедта
за налагане на ПАМ е обжалвана по административен ред. С Решение №
ГДФК-46/18.05.2022 г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Решението е връчено на жалбоподателя на 31.05.2022 г. Жалбата до
Административен съд Стара Загора е депозирана на 13.06.2022 г. чрез
административния орган.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на обжалваната ЗНПАМ № ФК-82-0375020/08.04.2022г., в т.ч.
ПИП сер. АА № 0375020 от 04.04.2022г., Акт за установяване на административно
нарушение № F647729 от 06.04.2022 г. и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален административен акт е
разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 от ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. В оспорения административен
акт е посочено, че издателят й изпълнява длъжността Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощен съобразно горепосочената Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на
административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетена посредством издаден
фискален бон търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема за изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в
хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материалноправните разпоредби
и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод,
че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от
кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността
на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
От доказателствата по делото се установява, че на 04.04.2022г.
в процесния търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС при извършена
контролна покупка на стойност 13 лв., е установено, че търговецът „М. 2000 ПД“
ЕООД не регистрира и не отчита извършената продажба на стоки от търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тези
обстоятелства са удостоверени в изготвения протокол за извършена проверка, който
процесуален документ, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила
за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен
в присъствието на управителя на дружеството – Пенка Димитрова, която е присъствала
по време на проверката и го е подписала без възражения. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите по протокола. Отделно
от това фактът на нерегистрирането и неотчитането на продажбата на стойност 13
лв. се доказва и установената касова разлика, както от отпечатания дневен отчет
от ФУ, в който не е регистрирана продажбата в момента на проверката на
посочената стойност. Затова съдът приема за безспорно установено, че в случая е
налице извършена продажба, която не е отчетена по надлежния ред.
В този смисъл правилно установеното при извършената
проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта продажба на стоки
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка/, е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като
юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея
и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа
до обекта. При установено нарушение - неиздаване на съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС, правоприлагащият административен орган е длъжен да
наложи принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“,
за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е. органът
действа в условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира
възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при
наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не
мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Още по-малко правоприлагащият орган в това
производство има компетентност да преценява дали обуславящото налагането на ПАМ
административно нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с
настъпването, респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съответно
наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на
чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, евентуална малозначителност на вредните последици не изключва налагането
на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съответно на възможност за тяхното
настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на
налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното
правомощие по прилагане на мярката.
Предвид така установените по делото факти, обосновани
са изводите на административния орган за допуснато в проверения търговски обект
на жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съставляващо основание за издаване на
заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, респ. в
условията на обвързана компетентност правилно с оспорената заповед е приложена принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, и кумулативно с нея и
при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа
до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за храна за
вкъщи „М.“, е за срок от 14 дни. Съдът не констатира нарушение на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне на срока на наложената ПАМ –
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията в жалбата
за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на срока, за
който се налага ПАМ. Продължителността на срока на мярката решаващият
административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение на реда и
начина за издаване на фискални касови бележки за реализирани продажби и при
съобразяване последицата от това нарушение – неотчитане на приходи.
Определянето на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т.е. малко под средния
размер/, е обосновано предвид целите на налаганото ограничение - промяна в
начина на извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността чрез регистрирането и отразяването на реалния
търговски оборот, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на
срока на ПАМ са съобразени констатациите на проверяващите органи, навеждащи на
извод за възможни системни нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ
за извършените продажби и сочещи на потенциална възможност реализираните
приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не
могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци,
респ. да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с
вреда за републиканския бюджет. Взети са предвид местоположението на търговския
обект /на оживена улица в гр. Казанлък/, характерът на дейността – продажба на
храна за вкъщи, голямото разнообразие на предлаганите в обекта стоки,
продължителното работно време на обекта, касовата разлика от 68,44 лв. между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, включително
изявлението на управителя в попълнения от нея въпросен лист, че касовата
разлика се дължи на неотчетени продажби чрез наличното в обекта ФУ. Тоест е
налице реална възможност за реализиране търговски обороти, които не се
регистрират и отчитат по съответния ред. При тази доказателствена наличност,
обоснован е изводът на административния орган за поведение на проверяваното
лице, което накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, като укрива своите продажби. В случая не може да се изгради въз
основа на доказателствената наличност извод за единичен и изолиран случай,
съответно за допуснато незначително нарушение на фискалната дисциплина. В този
смисъл възприетата от правоприлагащия орган индикация за възможност
/вероятност/ за настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането и
неотчитането чрез ФУ на реализирани в обекта обороти от продажби и нарушаването
на фискалната дисциплина, не представлява недопустимо презумиране на вредни
последици. Поради това правилно е прието, че е необходима промяна в организацията
на работата в обекта за обезпечаване отчетност на приходите и за
преустановяване на констатираната противозаконна практика в дейността на
проверяваното лице. Доколкото са посочени и обсъдени конкретни и относими факти
и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, определената със
заповедта продължителност на срока на действие на мярката, се явява обоснована.
Срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свързва с размера
на неотчетената продажба, а със самия факт на нерегистрирането й в контекста на
другите установени при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно
извършване на констатираното нарушение /нерегистриране и неотчитане чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ на извършени в обекта продажби на
стоки/, имащо за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. Ето
защо, продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при
съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка
обществени отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и
услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Правилна, законосъобразна, съответна на целите
по чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.4, ал.2 от АПК и на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за
осигуряване защитата на обществения интерес от гл. т. спазването от задълженото
лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на
ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. Оспореният административен акт
се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като
прилагането по отношение на жалбоподателя на обжалваната ПАМ, освен че е
фактически, правно и доказателствено обосновано с оглед наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС, се основава и на необходимост от налагането на мярката за постигане на
предвидената в закона цел. В този смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ
не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо,
съдът не констатира нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при
определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Съобразно изложеното
е съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 10937
от 01.11.2021г. по адм. дело № 4063/2021г., Решение № 10184 от 07.10.2021г. по адм.
дело № 2911/2021г. и др.
По изложените съображения с оспорената заповед
правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на
жалбоподателя и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Не се установява
нито незаконосъобразност на оспорения административен акт, нито нищожност на
същия, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза на Националната
агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на
основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. 2000 ПД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 106, вх. А,
ет.2, ап.19, представлявано от П.Ж.Д. – управител, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-82-0375020/08.04.2022 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
„М. 2000 ПД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Сава Силов“ № 106, вх.А, ет.2, ап.19, представлявано от П.Ж.Д. –
управител, да заплати на Националната агенция за приходите гр. София, сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: