Номер 45418.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Калин Калпакчиев
Камен Иванов
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения Р.
Я. Д. срещу протоколно определение от 03.08.2020г. на СГС, НО, 16 състав,
постановено по н.ч.д. № 2055/2020г., с което е оставена без уважение молбата
му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по н.о.х.д №
133/2020г. по описа на РС- Стара Загора.
В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил,
че към настоящия момент осъденият Д. не отговаря на изискванията на
чл.439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното
определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване.
Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради
което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Р. Д. е постъпил в затвора гр. С. на 04.02.2020г., когато по отношение
на него на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание
от 3 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 4618/18г.
на СРС. Същото е изтърпял на 04.05.20г. и от тази дата е започнал да търпи
наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с влязло в сила
1
определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 133/20г. на PC -
Стара Загора за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Видно от актуалната справка по това последно наказание, към
03.08.2020г. Д. фактически е изтърпял 4 месеца и 26 дни, като му остават да
изтърпи още 1 месец и 4 дни.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от
ИСДВР А.С., от началото на престоя на Д. в МЛС рискът от рецидив не е
намалял от първоначално констатираните 37 точки. В доклада е отразено, че
при него ясно изразени дефицити са в зоните злоупотреба с алкохол
/правонарушенията му са вследствие на употребата на алкохол/ и умения за
мислене / не разпознава проблемитекоето води до липса на способност за
тяхното разрешаване, не осъзнава в пълна степен последствията от
собствените действия/. Отразено е, че рискът от сериозни вреди за
обществото е среден.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, становището на
инспектора е, че л.св. Д. за периода на престоя му в МЛС не участва в
конфликти и нерегламентирани дейности с други л.св., но и не се включва в
организирани мероприятия и не декларира желание за назначаване на работа.
За изминалия период оценката на риска от рецидив не е редуцирана. Налице
бил утвърден модел на поведение, Д. не разпознава проблемите, не осъзнава в
пълна степен последствията от собствените си действия. Становището на
инспектора е, че с оглед утвърждаване на законосъобразно поведение при Д. е
необходимо затвърждаване и реализиране на корекционния процес в
условията на МЛС, договорен в плана на присъдата, през което време
продължава работата по отчетените зони с дефицити.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото са
приобщени становищата на инспектор З. Д. - НС ЗО ”К.”, и на Началника на затвора гр. С.
/инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието/, които също са
отрицателни, позовавайки се на експертния доклад на инспектор социална дейност и
възпитателна работа.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
2
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Неумението да разпознава проблемите си
и да ги решава по адекватен начин, неснижаване на оценката за риска от
рецидив и от вреди за престоя в затвора до момента, както и запазването на
дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена
положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения Д., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението му
към правонарушението. В този смисъл обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се отнасят до това, че
първостепенният съд се бил доверил на отрицателно становище на
затворническата администрация, което не било актуално. В тази връзка следва
да се отбележи, че правилно и обосновано СГС е кредитирал изготвения по
повод молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване доклад по чл.155
от ЗИНЗС. Сравнително малкия размер на наказанието в случая не е пречка за
осъществяване на работа по плана на присъдата, а поведението на самия
осъден, за когото се съдържат данни, че не се включва в организирани
мероприятия и не декларира желание за назначаване на работа. И за
въззивния състав не възникват съмнения относно обективността на дадената
от инспектор С. оценка на л.св. Д., актуална именно към момента на подаване
на молбата за условно предсрочно освобождаване. Разглеждане на делото
пред съда се е забавило, вкл. и поради уважителни причини, възникнали при
3
защитата на молителя. В хода на производството по делото обаче не са
постъпили други доказателства, различни по своето съдържание от тези,
представени ведно с молбата за условно предсрочно освобождаване, поради
което и правилно СГС е обосновал съдебния си акт въз основа на наличните
такива. Настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране
изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от
НПК, поради което и счете, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.08.2020г. по н.ч.д. № 2055/2020г.
на СГС, НО, 16 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4