№ 274
гр. Разград , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101881 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против Д. СТ. Д. като наследник на
С.Д.С., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1201,72 евро
главница, сумата 60 евро такса, 76,82 евро лихва за периода от 22.05.2019г. до 05.02.2020г.,
сумата 15,40 евро лихвена надбавка за периода 23.05.2019г. – 27.01.2020г., 3 евро лихвена
надбавка от 28.01.2019г. до 05.02.2020г., иска и разноските по заповедно производство.
Сочи, че с наследодателя на ответника – С.Д.С. е сключен договор за кредит на 27.01.2011г.,
като банката предоставила на същия кредит в размер на 8700евро, който бил усвоен чрез
теглене разплащателна сметка от лицето. С.С. е починал на 20.09.2017г. като оставил за свои
наследници съпруга и две деца. Като съпругата Ц.С. и сина М.С. подали заявление за
приемане на наследството на 16.11.2017г. в банката и платили своята част от дълга. От
страна на наследника Д.Д. има плащания по кредита, като счита, че тя е приела
наследството. Поради допусната забава в месечните вноски изпратено уведомление до
ответницата чрез ЧСИ, с което уведомена, че кредитът при неплащане ще бъде обявен за
предсрочно изискуем, като е залепено уведомление на адреса. По подадено по чл.417 от
ГПК заявление от банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№227/2020г. на РРС срещу ответника за претендираните суми.
В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор.
Намира исковете за допустими. Сочи, че твърдените обстоятелства в исковата молба се
установяват от приложените писмени доказателства.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от
ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е
1
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви
установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде
уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото
доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на
ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№227/2020г., да бъде
установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото
съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа
на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е
наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: На 27.01.2011г. между банката и наследодателя
на ответницата - С.Д.С. е сключен договор за кредит, с който е предоставена сума в размер
на 8700 евро за срок от 120 месеца, размер на месечната вноска от 108,54лв., видно от
приложения погасителен план, с падеж 27.01.2021г. Кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 8,45%. С.Д.С. е починал на
20.09.2017г., като оставил за свои наследници съпруга Ц.С.С. и двете си деца – М.С.С. и
ответницата Д. СТ. Д.. Първите двама приели наследството изрично, като подали заявление
от 16.11.2017г. отправено до ищеца. До ответницата е изпратена покана-уведомление от
18.09.2019г. за погасяване на задълженията по отпуснатия кредит съразмерно притежавания
от нея дял от наследството. Същото е връчено по реда на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д.
№227/2020г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните от ищеца суми.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От
приложените писмени доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на
облигационно отношение между ищеца и наследодателя на ответника - С.Д.С. по процесния
договор за кредит от 27.01.2011г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане осем
месечни вноски с падежи 22.06.2019г., 22.07.2019г., 22.08.2019г., 22.0.2019г., 22.10.2019г.1
22.11.2019г.1 22.12.2019г., 22.01.2020г., кредитът обявен за предсрочно изискуем видно от
приложеното извлечение от счетоводни книги на ищеца. Поради което ищецът е изпратил
нотариална покана до ответника - в качеството на наследник на кредитополучателя, с която
банката го уведомява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Покана-уведомление до
ответника е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК. Видно от счетоводните записвания се
установява, че дължимата главница по договора е 1201,71 евро, 15,40 евро обезщетение за
забава за периода 23.05.2019г. до 27.01.2020г., законна лихва 3 евро за периода от
28.01.2020г. до 05.02.2020г. и разходи – 60 евро. В случая няма причина за съмнение по
отношение на редовното водене съгласно чл.182 от ГПК, по отношение счетоводните книги
на ищеца и извлечението от същите, в които са отразени задълженията по договора на
ответника, а и същите не са оспорени. Поради намира, че исковата претенция е доказана.
2
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото дело разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 192,96лв.
заплатена държавна такса и 300 лв. за особен представител на ответника, или общо
492,96лв. Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася за такова.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както
и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по
ч.гр.д. №227/2020г. на РРС сумата 153,08лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“
№19, че Д. СТ. Д., ЕГН**********, адрес гр.Р***, дължи сумата 1201,72
евро/хиляда двеста и едно евро и седемдесет и два евроцента/ главница, ведно
със законната лихва считано от 06.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 60 евро/шестдесет евро/ дължима такса, сумата 76,82
евро/седемдесет и шест евро и осемдесет и два евроцента/ лихва за периода
от 22.05.2019г. до 05.02.2020г., сумата 15,40 евро/петнадесет евро и
четиридесет евроцента/ лихвена надбавка за периода 23.05.2019г. -
27.01.2020г., сумата 3 евро/три евро/ лихвена надбавка от 28.01.2019г. до
05.02.2020г.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН**********, адрес гр.Р***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул.
Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, ЕИК ********* сумата 492,96лв.
/четиристотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ за
направените по делото разноски, както и сумата 153,08лв./сто петдесет и три
лева и осем стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№227/2020г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3
4