Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в
присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева
АНД №161 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Е.А.А. *** против Наказателно
постановление №19-0293-000495/19.04.2019г. на Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложени са съображения
за липсата на осъществено нарушение от страна на А. на процесната дата. Навежда
довод, че неправилно е санкциониран.
В проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Дава обяснения относно случилото се на процесната дата. Излага
съображения, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна
по жалбата – РУ - Левски към ОДМВР – Плевен не изразява становище относно
жалбата. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 08.04.2019г., около
10,20 часа, в гр.Левски, по ул.“***“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“
с рег.№***, собственост на ***. Поради това, че имал киселини и почувствал
нужда от вода, жалбоподателят спрял автомобила с включени аварийни светлини и
без да маха предпазния си колан на ул. „***“ пред №77, на втори ред, успоредно
на паркирал друг автомобил, за да отпие вода.
По същото време
свидетелите В.П., С.П. и П.П. ***, изпълнявали служебните си задължения, като
извършвали обход по улица „***“. Същите възприели спрелия на втори ред до паркирало
друго МПС автомобил „***“ и извършили проверка на водача.
На жалбоподателя бил
съставен АУАН сер.Д №771120/08.04.2019г. за това, че на 08.04.2019г., около
10,20ч. в гр.Левски, по ул.“***“ управлява лек автомобил *** с рег.№***,
собственост на ***, като спира до паркирало ППС от страната на движение –
нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Актът бил предявен лично
на жалбоподателя, който възразил срещу отразените в него констатации и отказал
да го подпише. Свидетел на отказа да бъде подписан акта станал свидетелят П.Б.П..
Въз основа на посочения
АУАН административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното
постановление, с което наложил на Е.А.А. на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.2
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на
08.04.2019г., около 10,20ч. в гр.Левски, по ул.“***“, като водач на лек
автомобил *** с рег.№***, собственост на ***, извършва неправилно паркиране
като втори ред в активната лента за движение до паркирано МПС по посока на
движението, извършил следното: паркира като втори ред в активна лента за
движение до спрели МПС по посока на движението, с което виновно нарушил чл.98,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите В.А.П., С.Б.П., П.Б.П.,
дадените от жалбоподателя обяснения непосредствено пред съда, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства – АУАН сер.Д
№771120/08.04.2019г., Наказателно постановление №19-0293-000495/19.04.2019г. на
Началник РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
МВР, справка за нарушител/водач.
Даде се вяра на
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са подробни,
последователни, логични.
Съдът даде вяра
частично на обясненията на жалбоподателя, с изключение на частта им, в която
жалбоподателят заявява, че до управлявания от него автомобил не е имало
паркирал друг такъв, тъй като в тази им част същите се опровергават от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са еднопосочни в
противния смисъл. В останалата им част, съдът цени обясненията на жалбоподателя
като годни гласни доказателствени средства, а не само като израз на правото му
на защита, тъй като същите не се опровергават, а се подкрепят от останалия
доказателствен материал.
Всички гласни
доказателствени средства са еднопосочни по отношение на датата, мястото и
авторството на деянието. Съдът прие за установени, изложените от жалбоподателят
факти, че същият е спрял за кратко управлявания от него автомобил, с цел да
отпие вода, без да маха предпазния си колан и с включени аварийни светлини,
доколкото в тази им част обясненията не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Противоречие е налице само с показанията на свидетеля П.,
който заявява, че процесният автомобил не е бил с включени аварийни светлини,
но показанията му в тази им част са колебливи, впоследствие заявява, че това е
без значение за нарушението, както и не намират подкрепа в останалите
свидетелски показания.
Даде се вяра и на
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в
хода на административно-наказателното производство, при съставянето на АУАН и
при ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
с обжалваното НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.9 от Закона за движението по пътищата се наказва с глоба 50 лв.
водач, който престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до
спрели моторни превозни средства по посока на движението. Видно от цитираната
разпоредба същата урежда две хипотези на нарушение на ЗДвП. Същото
разграничение е направено и в материално-правната разпоредба на чл.98, ал.1,
т.2 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени до престояващо
или паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
Нарушение на коя от двете хипотези следва
изрично да бъде индивидуализирано в АУАН и НП, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице. Разпоредбата на чл.93 от ЗДвП дава легална дефиниция
на престой и паркиране, които са две различни понятия съгласно приложимия
закон, поради което са уредени и в различни хипотези на нарушение. Съществен
елемент от АУАН и НП е точното описание на фактите и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, което е от значение както за правната квалификация на
деянието, така и с оглед на това, че наказаното лице се защитава именно по
вменените му факти, а в тежест на административно-наказващият орган е да докаже
настъпването именно на тези факти, респективно осъществяване на вмененото
нарушение.
В процесния случай посочените изисквания не са налице. С посочването
в АУАН, че жалбоподателя спира до паркирало МПС нарушението не е
индивидуализирано в достатъчна степен, като не става ясно коя от визираните в
разпоредбата на чл.98, ал.1,т.2 от ЗДвП две хипотези е нарушена. Неточността в
словесното изписване на нарушението не може да се счита санирана и с цифровото
изписване на нарушената норма от ЗДвП, доколкото не е посочено, кое предложение
от чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП е нарушено. Посочената неяснота представлява
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното
лице. Налице е несъответствие между АУАН и НП, доколкото в първият акт е
посочено, че жалбоподателят спира до друго паркирало МПС, а в НП, че паркира до
него. В допълнение към изложеното, от събраните по делото гласни доказателства
следва изводът, че в нарушение на забраната на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП А. не е
бил паркирал, а е бил в процес на престой по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП,
тъй като е спрял за ограничен отрязък от време, без да маха предпазния си
колан, с включени аварийни светлини. Поради тази причина, нарушението на
чл.183, ал.4, т.9, пр.2 ЗДвП, се явява недоказано.
Поради изложените
съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0293-000495/19.04.2019г. на Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен, с което на Е.А.А., ЕГН:********** ***, на основание чл.183, ал.4, т.9,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: