№ 7569
гр. с, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110113260 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
82221/07.03.2025 г. /с дата на пощенско клеймо 06.03.2025 г., с която „д” АД,
ЕИК *** е предявило срещу „за“ АД, ЕИК **, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1200,00 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с.
Михалково и гр. Девин, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Пежо 208“, рег. №
**, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 50,00 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.11.2024 г. – 05.03.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил
„Пежо 208“, рег. № **. В тази връзка се сочи, че на 05.01.2020 г., на път
1
свързващ с. Михалково и гр. Девин, водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № **, поради движение с несъобразена с пътните условия и
релефа на местността, губи контрол над управляваното МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира удар с правомерно движещия се в
същата пътна лента лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „д” АД,
ЕИК *** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на
процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Пежо
208“, рег. № **, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ –
застрахователна полица № ***, със срок на застрахователното покритие от
18.07.2019 г. до 04.10.2020 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана ликвидационна преписка по щета № *********/06.01.2020 г., като
увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по
същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което на
правоимащото лице по имуществената застраховка е изплатено
застрахователно обезщетение, определено при условията на тотална щета, а
именно сумата от 11129,99 лева, в която сума са включени и суми за
репатриране на увредения автомобил до местодомуването му.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, застрахован
при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № **, като гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **, била застрахована при
ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа,
че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на
застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на
гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното
обезщетение, изплатено по имуществената застраховка. Поддържа, че
ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като по
регресната претенция ответно дружество било извършило частично
изплащане на обезщетение, а именно такова в размер на 8919 лева.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 11/
2
сумата от 1200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с. Михалково и
гр. Девин, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
**, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до
окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „за“
АД, ЕИК **е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск. Оспорва се размера на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение. Поддържа се, че с извършеното от ответника
извънсъдебно плащане, същият е изпълнил в пълен обем задължението си във
връзка с репариране вредите, причинени върху лек автомобил „Пежо 208“,
рег. № **, в резултат от процесното ПТП, при приспадане и на запазените
части от последния. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **. Оспорва
се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С молба от 25.04.2025 г. и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, от името на
ищцовото дружество е направено искане за допускане изменение в размера на
предявения иск за главница с правно основание чл. 411 КЗ, като след
допуснатото изменение, същият да се счита предявен за сумата от 1462,23
лева.
С определението, постановено в проведеното на 28.04.2025 г. открито
съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото изменение в цената
на предявения иск за главница, като след допуснатото изменение, същият се
счита предявен за сумата от 1462,23 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
3
искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както
следва: обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1462,23
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с.
Михалково и гр. Девин, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Пежо
208“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/06.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 50,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2024 г. – 05.03.2025 г.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че към датата на реализиране на процесното ПТП /05.01.2020
г./ за лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** е била сключена застраховка
„Каско“ – застрахователна полица № ***, със срок на застрахователното
покритие от 18.07.2019 г. до 04.10.2020 г.; че към датата на реализиране на
4
процесното ПТП /05.01.2020 г./ гражданската отговорност на лицата,
управляващи лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **, е била
застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер
на 11129,99 лева, заплатено в полза на правоимащото лице по процесната
имуществена застраховка; че ищецът е отправил до ответното дружество
регресна покана, както и че по регресната претенция ответно дружество било
извършило частично изплащане на обезщетение, а именно такова в размер на
8919 лева.
Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 8919,00 лева, следва да се
приеме на още едно основание, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с
правно основание.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 05.01.2020 г., както и дали
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и
дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени
по лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** и механизма на реализиране на
процесното застрахователно събитие.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили
описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
5
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, към датата
на процесното събитие /05.01.2020 г./ е 5 години и 5 месеца, считано от датата
на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Пежо
208“, рег. № **, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/
е в размер на 18130,38 лева. Установява се още, че действителната стойност на
процесния лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 13 014,00 лева, както и че стойността необходима
за възстановяване на процесния лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 18 130,38 лева. Предвид
горното се установява, че в конкретния случай и предвид получените, в
резултат на процесното ПТП щети по застрахования при ищеца лек
автомобил, е налице тотална щета, в който случай размерът на щетата
представлява разликата между действителната стойност на автомобила към
датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс другите необходимо
присъщи разходи. Установява се още, че действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП е в размер на 13 014,00 лева, като
същевременно стойността на запазените част е 25,00 % или 3254,00 лева.
Следователно установява се по делото, че стойността на щетите, нанесени на
лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, към датата на настъпване на
застрахователното събитие /05.01.2020 г./ е в размер на 9760,00 лева.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
9760,00 лева. Към тази сума, следва да се включат и извършените разходи за
репатриране на автомобила от мястото на проишествието до гараж на неговия
собственик /в тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че е
било необходимо транспортирането на лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** с
пътна помощ, след реализирането на процесния инцидент, както и че цената
на ползваната услуга за пътна помощ не само съответства на средните пазарни
6
цени за този вид услуга към датата на процесното ПТП, но дори е била в по-
нисък от тези цени размер/ и за разоборудване, оглед и предполагаема оценка
на уврежданията по процесния лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** /в тази
връзка се установи от заключението на вещото лице, че за да се установи
пълният обем, вид и степен на уврежданията, следва да се разоборудват
детайли от външната повърхност на процесното МПС, които не са били
видими при първоначалния оглед на превозното средство; че при удари с
голяма кинетична енергия винаги се налага разоборудване, за да се установи
кои детайли са увредени от вътрешността на автомобила, както и че сумата от
138,23 лева напълно съответства на стойността на този вид услуга, към датата
на реализиране на процесното ПТП/.
Установи се също, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско на МПС са в размер на 15,00 лева.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
10 381,23 лева, като по делото е обявено за безспорно, че от страна на
ответното дружество е заплатена сума в размер на 8919,00 лева, предвид което
предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява
основателен и доказан до размера от 1462,23 лева и следва да бъде уважен.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г.
по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ
т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59
от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т.
д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
7
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Пежо 208“, рег. № ** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 05.01.2020 г. между
лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № **, пътно-транспортно проишествие.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че водачът на
увредения лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ** е управлявал автомобила с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, близо до осевата линия,
като е навлизал частично в лентата за насрещно движение и така е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП.
Горните обстоятелства не се установиха от събраните по делото
доказателства. Не се събраха никакви доказателства, от които да се направи
извод, че са установени в производството горепосочените обстоятелства,
водещи до съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил „Пежо 208“, рег. № **. Дори напротив, в производството се
8
установи, че единствена причина за реализиране на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **,
който поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и поради
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС и върху пътната
обстановка, навлиза в платното за насрещно движение и реализира ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, при което върху
последното са причинени имуществени щети.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **, се явява
неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
1462,23 лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /06.03.2025 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото дружество е
отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му задължение,
получена от последния на 17.10.2024 г., към която са били приложени
документите по процесната ликвидационна преписка. Тридесетдневният срок
за изпълнение е изтекъл на 18.11.2024 г. /изчислен по реда на чл. 72, ал. 1, изр.
3 ЗЗД вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД/, като считано от 19.11.2024 г. ответното дружество е
9
изпаднало в забава и за част от претендирания в исковата молба период от
19.11.2024 г. до 05.03.2025 г. /включително/ дължи мораторно обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата, а именно сумата от 57,47 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на
НАП/.
Представени са и доказателства за дерегистрация на процесния лек
автомобил.
Следователно акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен
за пълния предявен размер от 50,00 лева и за периода 19.11.2024 г. –
05.03.2025 г., като за периода 16.11.2024 г. – 18.11.2024 г., искът, следва да се
отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 108,49 лева
и за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „за“ АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. с, бул. „г” № 1, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „д” АД, ЕИК ***: гр. с, бул. „к“ *
сумата от 458,49 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „за“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. с,
бул. „г” № 1 да заплати в полза на „д” АД, ЕИК ***: гр. с, бул. „к“ *, на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 и чл. 86, ал. 1 ГПК, суми,к както следва: 1/
сумата от 1462,23 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
10
определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с. Михалково и
гр. Девин, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
**, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Пежо 208“, рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 50,00 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.11.2024 г. – 05.03.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 16.11.2024 г. –
18.11.2024 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „за“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. с,
бул. „г” № 1 да заплати в полза на „д” АД, ЕИК ***: гр. с, бул. „к“ *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 458,49 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11