Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 957                                           2011 година                                                   гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                                        ІІ   наказателен състав

На деветнадесети май                                                         две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВЕТЛИН  ИВАНОВ

Секретар: Диана Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно от административен характер дело номер 1218 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на Г.В.М. ЕГН **********,***, и съдебен адрес *** адв. А.Е., против Наказателно постановление № 8 от 23.02.2011 г., издадено от А.А. - Началник група в Сектор”ПП” при ОД на МВР - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 ЗДвП на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 150 лева, а на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно уведомен , изпраща упълномощен процесуален представител-адвокат, не оспорва факта на извършеното нарушение, но излага доводи за маловажност да деянието и моли за отмяна на наказателното постановление на това основание, в условията на евентуалност – за намаляване размера на наложената санкция.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата, не представя доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена от легитимирано лице пред надлежния съд в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН срещу годен за обжалване акт.

 След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбодателят Г.В.М. ЕГН ********** бил правоспособен водач на МПС. Със заповед № 13311 от 06.12.2010 г. на началника на  Сектор”ПП” при ОД на МВР - гр.Бургас , свидетелството му за управление на МПС било отнето за три месеца на основание чл. 171 т.1 б.”б” от ЗДвП, визираща случаи на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, когато водачът е под въздействието на друго упойващо вещество, и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване (справка на л. 5 от делото)..

На 04.02.2011 г., около 20.30 ч. жалбодателят управлявал л.а.”Хюндай Елантра” с рег.№ *** в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник”, по бул. „Захари Стоянов” в посока крстовището с ул. „Въстаническа”. На около 100 м преди посоченото кръстовище по това време се намирал свид. С. Ж. – старши полицай в ІV РУП-гр.Бургас. Свид. Ж. спрял водача за проверка, при която констатирал, че той не притежава свидетелство за управление на МПС. По този повод, свид. Ж. извършил справка при дежурния в Сектор”ПП” при ОД на МВР - гр.Бургас, от котого узнал, че свидетелството за управление на МПС на М. е било отнето за друго нарушение, и понастоящем той не е правоспособен водач на МПС. За изложеното, свидетелят съставил срещу жалбодателя Акт за установяване на административно нарушение бланков № 257165 от 04.02.2011 г.(л.6), където подробно описал коментираното нарушение и го квалифицирал по чл. 150 ЗДвП. Препис от акта бил връчен срещу подпис на М. без възражения. Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се приема от съда за безспорна и се установява от показанията на актосъставителя и от писмените  доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

При описана фактология съдът счита от правна страна, че в административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, препятстващи настъпването на целените с него правни последици, или ограничаващи правото на защита на жалбодателя. Описанието на нарушението от фактическа страна както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, за да гарантира на жалбодателя възможност да разбере в какво нарушение е уличен, да направи съответни възражения и да ангажира съответна защита. Всъщност, нито в жалбата, нито пред съда М. оспорва по същество извършеното нарушение, а тъкмо напротив.

Нарушението е било точно описано и правилно квалифицирано по чл. 150 ЗДвП, който текст повелява само правоспособни водачи да управляват ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая е безспорно, че жалбодателят е бил правоспособен водач и е  притежавал надлежно  свидетелство за управление на МПС от категорията, управлявано от него в случая, но свидетелството му е било отнето по предвидения в закона ред. След отнемане на свидетелството и за срока на отнемането му, жалбодателят е неправоспособен като водач на МПС, но въпреки това е управлявал автомобил, в което именно се състои и нарушението. Тъкмо поради изложеното съдът намира доводите за маловажност на деянието за неоснованелни, особено с оглед основанието, на което е било отнето свидетлството на М. - чл. 171 т.1 б.”б” от ЗДвП.

Впоследствие, деянието правилно е било подведено под санкционната норма на чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП, с предвидено наказание „Глоба” от 100 до 300 лева. При определяне размера на наказанието обаче, наказващият орган не е преценил в пълнота критериите, предвидени в чл. 27 от ЗАНН. От материалите по делото не личи да са събирани доказателства относно мотивите за извършване на нарушението, личното, семейното и имущественото състояние на дееца, и всички други обстоятелства от значение за правилното индивидуализиране на санкцията. Доколкото се касае за първо по ред нарушение от този вид, младата възраст на нарушителя и обстоятелството, че същият е студент (копие от студентска книжка на л. 10), съдът намира, че на М. е следвало да се определи и наложи наказание в размер на законоустановения минимум от 100 лева, в каквато насока следва да се измени и наказателното постановление.

Вотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 23.02.2011 г., издадено от А.А. - Началник група в Сектор”ПП” при ОД на МВР - гр.Бургас, в ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 ЗДвП, на Г.В.М. ЕГН **********,***, е наложена „Глоба” в размер на 150 лева, като НАМАЛЯ РАЗМЕРА на глобата от 150 лева на 100.00 (сто) лева.

ПОТВЪРЖДАВА  наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред БОС.

                                                                      

 

                                                                                                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: С.И.

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Диана Пеева