№ 1135
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100100824 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.
В исковата си молба КР. В. М. твърди, че майка й ЕЛ. КР. К. не може да се грижи за
своите работи, тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Параноидна
шизофриния”. Отправеното до съда искане е ЕЛ. КР. К. да бъде поставен под пълно
запрещение.
Ответницата ЕЛ. КР. К., редовно уведомена за настоящото производство, депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който заявява, че има нужда от
грижи и й е трудно да се справя сама, поради което иска дъщеря й да се грижи за нея.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за родствени връзки на ищцата е видно, че ЕЛ. КР.
К. е нейна майка.
От представената медицинска документация на ответницата е видно, че на **** е
поставена диагноза „Параноидна шизофриния”.
От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се
установява, че същата въпреки, че е ориентирана за време и място, не проявява критичност
към поведението си и не осъзнава, че е болна.
1
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено, се установява, че К. е диагностицирана за първи път
със заболяване „Параноидна шизофриния” през 1969 г., като от тогава е лекувана
многократно в психични болници. Същата провежда редовно амбулаторни лечения с
невролептици под контрола на специалист – психиатър. Към момента на освидетелстването
се диагностицира омекотени параноидни налудности в мисленето. К. е с формално съзнание
за психичното си заболяване, при нея трудно се изгражда съзнание за психично заболяване.
При нея към настоящия момент се диагностицират промени в мисленето, като същата не
може да се грижи за себе си и за своите интереси и няма базисни годности да взема решения.
По искане на ищците, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите
Т**** /без родство и дела със страните/ и **** /дъщеря на ответницата/, чиито показанията
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът е с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирано лице, тъй
като ищциата е дъщеря на ответницата, т. е. явяват се близки роднини, поради което същия е
допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите
си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде
поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо,
на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка,
необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на
определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.
Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици
за поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от
пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други
лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи,
налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в
обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на
правилни решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай съдът посредством лични впечатления установи, че К. въпреки,
че е ориентирана за време и място, не проявява критичност към поведението си и не
осъзнава, че е болна. Приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда като обективно и
2
компетентно дадена се установява, че ответницата е диагностицирана за първи път със
заболяване „Параноидна шизофриния” през 1969 г., като от тогава е лекувана многократно в
психична болница. Същата провежда редовно амбулаторни лечения с невролептици под
контрола на специалист – психиатър. Към момента на освидетелстването се диагностицира
омекотени параноидни налудности в мисленето. К. е с формално съзнание за психичното си
заболяване, при нея трудно се изгражда съзнание за психично заболяване. Към настоящия
момент се диагностицират промени в мисленето й, като същата не може да се грижи за себе
си и за своите интереси и няма базисни годности да взема решения. Състоянието на
ответницата е необратимо. Характеристиките на заболяването, водят до извод за пълна
невъзможност на ЕЛ. КР. К. да се грижи за себе си, поради което следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ЕЛ. КР. К., EГН **********, с адрес: гр.
В**** по иск на КР. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис
от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Варна за
учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3