Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на С. А. М. против Решение с рег.№ 953000-1631/12.02.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на чужденец притежаващ „регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила“.

Сочи се, че решението е незаконосъобразно като постановено в несъответствие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и целта на закона. Както и,че органа не се е съобразил с решението на ВАС, с което вече е бил отменен отказ за издаване на СУМПС. Твърди, че е представила паспорт съгласно изискването на чл.33, ал.1 от ПИБЛД. Сочи се, че е гражданин на Украйна и притежава валидна регистрационна карта на чужденец. Сочи се, че не са ясни причините за отказ-фактически и правни основания. Сочи се, че не е налице основание за направеното стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.4,ал.2 от ЗЧРБ като пребиваването и по ЗУБ и по ЗЧРБ са по същността си „разрешено пребиваване“ в България. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на органа за произнасяне и издаване на СУМПС. Претендира разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От жалбоподателя С. М., гражданин на Украйна, е подадено Заявление вх№1281/15.05.2023г. за издаване на СУМПС, като заявителката е приложила и съответни документи-удостоверение за здравословно състояние, уверение за завършено средно образование, удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС. Представена е и регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет с № *********, от която е видно, че на лицето е предоставена временна закрила като гражданин на Украйна със срок до 04.03.2025г. Не е спорно по делото, че лицето е положило успешно практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на България, което е видно и от отправеното запитване на сектор „ПП“ с рег.№ 953р-1509/09.03.2023г.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак №**********, същата е сключила граждански брак с български гражданин на 14.01.2021г. При горните обстоятелства е постановен отказ рег.№953р-3291 от 23.05.23 година. Този отказ е потвърден от АС Видин, като решението на АС е отменено с решение №721 от 23.01.24 година на ВАС, по съображения, че отказа е немотивиран и не е посочено изрично правното основание, на което е постановен отказа. В последствие на 30.01.24 година Маловичко подава нова молба до ПП при ОД на МВР Видин, да и се издаде СУМПС. По описаното по-горе заявление. При същата фактическа обстановка началника на Сектор ПП Видин издава процесния отказ, мотивирайки го, че съобразно чл.36 от ПИБЛД СУМПС се издава на чужденци с разрешено пребиваване в РБ, попадащи в обхвата на ЗЧРБ, докато в случая на лицето е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ. Посочено е, че придобиването на първоначална правоспособност за управление на МПС на територията на държава-членка на ЕС от лице-украински гражданин, със статут на временна закрила не е включено в обхвата на Регламент /ЕС/2020/1280 на Европейския парламент и на съвета. Посочено е, че Моловичко не представила нито един от документите за самоличност изискващи се по чл.14 на ЗБЛД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт, и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – началник сектор "Пътна полиция" – Видин към ОДМВР – Видин, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба №I-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи функции, която норма регламентира, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето, респ. отказът за издаване на такова следва да бъде издаден от ръководителя на съответното звено "Пътна полиция". В конкретния случай, постоянен адрес на жалб.Моловичко няма, но настоящия адрес който тя притежава е във обл.Видин, от което следва, че свидетелството за управление на МПС следва да бъде издадено от сектор "Пътна полиция" – Видин към ОДМВР – Видин, респ. отказът за издаване на такова следва да бъде издаден от началника на същия сектор.

Тук следва да се отбележи, че макар и правното основание за постановения отказ да не е посочено по обичайния начин, като освен посочената нормата на чл.21, ал.4 във вр. с ар.1 от АПК, в отказа са посочени и чл.4, ал.2 от ЗБЛД, чл.36 от ПИБЛД, параграф 1,т.3а от ПР на ЗЧРБ, чл.4, ал.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, то АС Видин приема, че в отказа е посочено такова. Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, жалбоподателят Моловичко, със заявлението от 15.05.2023 г., не е подала и всички останали изискуеми се документи, описани в чл. 13, ал. 1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г., където освен заявление по образец и следва да са приложени документи съгласно ПИБЛД; Където чл.36 от своя страна предвижда, че на чужденците с разрешено пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно ЗДвП се издава свидетелство за управление на МПС по реда на тази глава въз основа на подадено заявление по образец. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗБЛД - Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон. Този статут именно жалб.Моловичко не притежава на чужденец в РБългария, същата е със статут на временна закрила по ЗУБ. И макар същата да има право на статут на чужденец, то явно не желае да загуби статута си по ЗУБ, тъй като да придобие такъв по ЗЧРБ и по този начин да се сдобие със СУМПС, в конкретния казус е въпрос на желание. След като Съда се запозна с всички изложени в административния акт правни основания, както и със законовата уредба в българското и европейското законодателство, то следва да се отбележи, че конкретна норма посочена в изброените подробно в отказа нормативни актове, на която изрично органа да постанови отказа си няма.

След анализ на всички приложими закони и регламенти, то съда счита, че извода относно факта, че Моловичко не отговаря на изискванията за първоначално издаване на документ е правилен.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено в предвидената от закона форма, като същото съдържа фактическите и правни основания, обусловили постановения краен резултат, т. е. съдът намира, че решението е издадено при спазване на законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието му. В мотивите е обосновано кои са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка и защо тези установени факти, според административния орган, обосновават постановения отказ, при посочените правни основания. Отделно от това съдът намира, че в хода на производството пред административния орган не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.

Налице е подробна обосновка за това, кои или какви са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка, то съдът намира, че оспореното решение е издадено в съответствие на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелство за управление на МПС се издава на лице съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за българските лични документи (ЗБЛД), Правилника за издаване на българските лични документи (ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (ПИБЛД) и издадените въз основа на тях нормативни актове.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В § 1 (Нов – ДВ, бр. 52 от 2017 г.) от Допълнителните разпоредби на тази Наредба е посочено, че с наредбата се въвеждат разпоредби на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ, L 403 от 30 декември 2006 г.).

В чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба №I-157/01.10.2002 г. е регламентирано, че лицето представя заявление по образец и приложени документи, съгласно ПИБЛД; в чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата е регламентирано, че лицето представя карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) и в чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредбата е регламентирано, че лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. В чл.33 от ПИБЛД е предвидено, че свидетелство за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2а, подадено лично в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОДМВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта, временна карта за самоличност или паспорт. Жалбоподателката твърди, че е представила всички изискуеми документи. Напрактика тя не изпълнява условията, тъй като под „паспорт“, документа, който тя твърди, че представя, в случая се има предвид български документ за самоличност „паспорт“, а не украински такъв. Още повече, че паспорта й би трябвало да е задържан на съхранение в ДАБ. СУМПС лицето може да придобие при представяне на документ за самоличност посочен в чл.14 ЗБЛД.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗБЛД - На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност: 1. карта на бежанец; 2. карта на чужденец, получил убежище; 3. карта на чужденец с хуманитарен статут; 4. временна карта на чужденец; 5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец; 6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище; 7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут; 8. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство; 9. временно удостоверение за напускане на Република България; 10. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец. В чл. 40, ал. 1 от ЗУБ са посочени видовете документи, които се издават на чужденците, а именно: 1. регистрационна карта; 2. карта на чужденец, получил убежище; 3. карта на бежанец; 4. карта на чужденец с хуманитарен статут; 5. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище; 6. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца.

От така изложеното става ясно, че регистрационната карта не е документ за самоличност. Жалбоподателката я представя по делото, както и със заявлението. Представената регистрационна карта на чужденец, издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците не представлява документ за самоличност. Няма друг представен документ за самоличност от изброените по-горе в изложението от страна на жалбоподателката.

Органът подробно е обсъдил и приложимите актове на ЕС относно украинските граждани, като в съответствие с посочения Регламент /Регламент (ЕС) 2022/1280 на европейския парламент и на съвета от 18 юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство/ е установено, че в случая същият не може да бъде приложен. Съобразно чл.1 от посочения регламент предметът му е определяне специални и временни мерки, приложими към документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство и притежавани от лица, ползващи се от временна закрила или адекватна закрила съгласно националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382. Видно е, че същият касае упражняването на придобити вече права. Липсва правна възможност за административния орган и съда да не приложи приложимите национални разпоредби при липса на противоречие с правото на ЕС. Възражението, че отказът е незаконосъобразен по съображения, че следва да се осигури правото на труд и професионално обучение, не може да бъде споделено. Видно и от разпоредбата на чл.12 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, държавите-членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит, но изрично е посочено, че приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта. Доколкото жалбоподателката е украински гражданин същата е чужденец по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗЧРБ, а предвид ангажираните доказателства за сключен граждански брак с български гражданин същата е член на семейството на български гражданин, поради което на основание чл. 1, ал. 2 от ЗЧРБ спрямо нея са приложими нормите на ЗЧРБ и за същата е налице правна възможност да получи разрешение за пребиваване по смисъла на §.1,т.3а от ПР на ЗЧРБ-разрешение за продължително пребиваване по чл.24,ал.1,т.18 от ЗЧРБ, с което ще са изпълнени необходимите предпоставки за издаване на българския личен документ-първоначално СУМПС.

Съобразно чл.1,ал.5,т.2 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ свидетелство за управление на моторно превозно средство е български личен документ, какъвто е и документът за самоличност/т.1/ и документите за пребиваване/т.3/, като съобразно чл.1,ал.1 от ЗБЛД условията и редът за тяхното издаване се уреждат именно от ЗБЛД.

Съобразно чл.4,ал.2 от ЗБЛД чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.

Съгласно чл. 51 от ЗБЛД свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ се издава от органите на МВР при условия и ред, установени с акт на Министерски съвет, а именно с Правилник за издаване на БЛД /ПИБЛД/. Съгласно чл.36 от ПИБЛД на чужденците с разрешено пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно ЗДвП се издава СУМПС по предвидения в правилника ред въз основа на подадено заявление по образец. Видно от посочената разпоредба следва да са налице две предпоставки за издаване на СУМПС на чужденец, какъвто е настоящият жалбоподател-гражданин на Украйна, а именно-да е с разрешено пребиваване в Република България и да има придобита правоспособност съгласно ЗДвП. В случая по отношение на жалбоподателя е налице само една от предпоставките-придобита правоспособност по ЗДвП. Не е налице другата предпоставка, предвидена в посочената разпоредба-разрешено пребиваване. Съобразно легалната дефиниция, разписана в §.1,т.3а от ПР на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, "разрешение за пребиваване" е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. Съобразно чл.14, ал.2 от ЗБЛД на пребиваващите в Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване - разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

В случая на жалбоподателката не е разрешено пребиваване по смисъла на §.1,т.3а от ЗЧРБ, във вр. с Регламент /ЕО/№1030/2002, а е предоставена временна закрила по ЗУБ. Съгласно чл.1,ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 5 от ЗУБ чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията, които се определят в ЗУБ, но носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани. В ЗУБ са определени правата и задълженията на чужденците при всяка от формите на закрила. Съобразно чл.32,ал.2 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с посочени в разпоредбата изключения, съобразно ал.3 чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България, а правата и задълженията на чужденците с предоставена временна закрила са изброително посочени в чл.39,ал.2 от ЗУБ. Лицата с предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанци нямат всички права на български граждани, нито на чужденци с разрешено пребиваване в България от органите на МВР по смисъла на ЗЧРБ и ЗБЛД, а правата им са изрично разписани в ЗУБ и са в съответствие с тези, предвидени в актовете на ЕС, поради което не е налице основание за издаване на жалбоподателката на български личен документ СУМПС за първоначално придобита правоспособност.

Действително също така чужденец следва да подаде заявление до компетентните органи по чл. 17, ал. 1 от Закона за българските лични документи, като това негово задължение следва и от нормата на чл. 55, ал. 1 от Закона за българските лични документи: На всеки чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците, се издава български документ за самоличност. Такъв статут, а не временна закрила, Моловичко няма пречка да придобие, за да й се издаде СУМПС. Както вече бе споменато в конкретния казус жалбоподателката, която твърди, че „упорито“ се бори да получи СУМПС, без да отговаря на изискванията при положение, че с оглед сключения граждански брак с български гражданин може да получи временна карта за самоличност, която е посочена в изискванията на чл.33 от ПИБДС, то очевадно не се касае за „несправедливо положение“, а цел която остава неизяснена в настоящето производство. Същата не е представила необходимите документи, за да й бъде издадено СУМПС.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението е законосъобразно като не са налице основания за неговата отмяна по чл.146 от АПК.

На основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото и направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. М. против Решение с рег.№ 953000-1631/12.02.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС по Заявление с вх.№1281/15.05.2023г., като неоснователна.

ОСЪЖДА С. А. М. с адрес с.Каленик, обл.Видин, да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните