Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277 27.06.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№743 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Д.А.А. ***, чрез пълномощника му адвокат П.Б. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1228-000817/25.11.2021 год. на П. Х. П. - младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която
на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца, считано от 25.11.2021 год. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите
предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е
изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване
на кръвта, както и че е оспорил показанието на техническото средство. Твърди
също така, че не е употребявал никакви наркотични средства Направено е искане
за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, не се явява и не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №21-1228-000817/25.11.2021 год., издадена от П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на
жалбоподателя Д.А.А. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е
обоснована с това, че на 25.11.2021 год. около 12:45 ч. в гр. Стара Загора по
ул.“Д-р Т. Стоянович“ до номер 26 в посока
север Д.А. управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг
тест“ 5000 ARLK 0072, проба №334 в 13.05 часа с отчетен резултат положителен
за метаемфетамин. Издаден и връчен талон за изследване с номер 083203. Прието е, че е налице надлежно установяване управлението
на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. В последствие със Заповед рег.№1228з-18 от
06.12.2021 год. е отстранена допусната очевидна фактическа грешка, като в
заповедта вместо метаамфетамин да се чете амфетамин.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Д.А.А. *** АУАН серия GA №529422/25.11.2021 год.
за това, че на 25.11.2021 год. около 12:45 ч. в гр. Стара Загора по ул.“Д-р
Т. Стоянович“ до номер 26 в посока север
Д.А. управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг
тест“ 5000 ARLK 0072, проба №334 в 13.05 часа с отчетен резултат положителен
за амфетамин. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“, което е отчело 0 промила алкохол.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща и протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 25.11.2021 год.; Заповед
№349з-3083/11.11.2020 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора; докладна записка
от П. Х. П.; талон за изследване; показанията на дръг тест №334; доказателства
относно техническата годност на друг техническото средство дръг тест. Изискана е
справка от Второ Районно управление Стара Загора, относно резултата от
извършена токсикохимична експертиза. В отговор се получи писмо с изх.№УРИ
824500-9198/03.06.2022 год., съгласно което в протокола №22/ТХК-115 за
извършената токсикохимична експертиза, от заключението на която е видно, че в
„предоставените за изследване кръвна проба и проба от урина не бе доказано
наличие на наркотични вещества..“.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №21-1228-000817/25.11.2021 год. на П. Х. П. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6
и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената
по делото Заповед №349з-3083/11.11.2020 год. на Директора на ОД на МВР Стара
Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата
обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно че водача е бил
спрян, извършен му е тест за употреба на алкохол с техническо средство, който е
бил отрицателен. Впоследствие същият е бил тестван с дръг тест за употреба на
наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за амфетамин. Дал е кръвна проба и урина,
които са послужили за изготвянето на токсикохимичната експертиза, от
заключението на която, се установява, че лицето не е употребявало наркотични
вещества..
Оспорената
заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на
МПС за срок от шест месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е
налице второта хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични
вещества.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по
делото, на Д.А.А. е съставен АУАН серия GA №529422/25.11.2021 год.
за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №529422/25.11.2021 год. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят е оспорил показанието на техническото средство, поради което е
дал и кръвна проба и урина за химико-токсикологично изследване. Видно от
резултата от това изследване, не е установено към момента на проверката, лицето
да е употребявало наркотични вещества или техни аналози. В случая изследването
на предоставените проби урина и кръв е извършено от надлежно учреждение –
Националния институт по криминалистика при МВР, съгласно чл.20, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №1
от 19.07.2017 год. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1 от
19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва
чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина
изследването се извършва само с пробата кръв.
При
наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните
в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9
от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде
съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на
процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и
направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за
законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяната на оспорената заповед.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания
от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е
наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни
предпоставки по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен
тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за
прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално
незаконосъобразен административен акт.
В
допълнение съдът намира, че следва да се отбележи, че административния орган, в
хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото
средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба №1
от 19.07.2017 год. и което в случая е безспорно, е удачно преди налагането на
ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171, т.1, б.“б“, предл. последно от ЗДвП
да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да
се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ
от рода на процесната.
Безспорно е
че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН,
се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно
превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното
от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради
неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се
опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1, ал.2 от ЗДвП,
законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да
става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта,
с който мярката се прилага.
Така
разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при
установяване на нарушението по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т. е. само при
установяване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да
установят административното нарушение /в случая посредством проведения на място
тест с техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не
от органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на
правилото на чл.171, т.1, б.“б“ предл. последно от ЗДвП.
Доказателство
за това се извеждат и от правилата на чл.20, т.3 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от
Наредба №I-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, съобразно които правила СУМПС се отнемат въз основа на
съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично
предвидените от ЗДвП случаи, каквато е и хипотезата и на чл.172, ал.3 от ЗДвП -
чл.21, т.3 от наредбата, респективно същите подлежат на връщане в зависимост от
основанието за отнемането им включително и след получаване на протокол от
химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на
водача е до 0,5 на хиляда /чл.24, ал.1, т.4 от посочената наредба/. Очевидна
тук е липсата на регламентация в хипотезите на употреба на наркотични вещества,
но правилата за връщане на СУМПС в случая не касаят законосъобразността на
самата ПАМ, а изводът е, че при указано извършване на медицинско изследване,
преди налагане на ПАМ органът следва да изчака резултатите от същото и да се
съобрази с тях.
Водещ в
конкретния случай е получения резултат от химико-токсикологичното изследване, в
който смисъл е и разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“, пр. последно от ЗДвП, съгласно
която, при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са
определящи. В този смисъл, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че
към 25.11.2021 год., жалбоподателят не е употребил наркотични вещества или
техни аналози, поради което и налагането на ПАМ е противоречие както с
материално-правните разпоредби, така и с целта на закона.
При този
изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР Стара
Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор
„Пътна полиция”/ следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя Д.А.А. направените по делото разноски в общ размер 510.00
лв. – 10.00 лв. за държавна такса и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и процесуално представителство №0232181 от 02.12.2021 год.,
от който е ведно, че сумата е платена в брой.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.А., ЕГН ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1228-000817/25.11.2021 год.,
издадена от П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора,
представлявана от Директора Николай Колев да заплати на Д.А.А., ЕГН ********** ***
сумата 510.00 /петстотин и десет/лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: