Решение по адм. дело №980/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба подадена от П. С. И. от [населено място], [област], депозирана чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-107-1 от 04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни предписания №ЗД-1-26-01868870/12.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди че не е разгледано и не е направено произнасяне относно възражението за констатациите отразени в КП № КП-5-26-01868852/12.03.2025г. на контролен орган към ТП на НОИ-Хасково, което било индиция, че административният акт не е мотивиран - не са разгледани всички основания в жалбата. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства - не били събрани писмени обяснения от лица възприели пряко фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител, т.е. не било установено дали в ревизирания период била извършвана дейност по чл. 10 от КСО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт и потвърдените с него задължителни предписания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който излага допълнителни съображения за отмяна на оспореният акт. Претендират се разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорвания административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото справки „Регистър на земеделски стопани“ на МЗХ и писмо изх. № РД-12-02-32-1 от 21.01.2025г. на Директора на ОД“Земеделие“, [населено място] се установява, че П. С. И. е регистрирана като земеделски стопанин на 18.04.2017г. с място на извършване на дейността землището на [населено място], [област] и с дейност отглеждане на домашни птици кокошки носачки - общо 20 бр. С пререгистрацията си от 29.01.2018г. е заявила отглеждане на домашни птици кокошки носачки общо 15 бр. и бройлери общо 15 бр., с пререгистрациите си от на 29.11.2018г. и 05.12.2019г. е декларирала отглеждане на 20бр. кокошки-носачки, а с пререгистрацията си от 05.12.2019г. и 02.04.2021г.. - намерения за отглеждане на зеленчуци общо на 0.100 ха.

Видно от съдържащата се по делото справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“ / л. 63/ П. С. е декларирала пред ТП на НОИ, че като земеделски производител ще упражнява дейност, считано от дата 18.04.2017г. и е заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, считано от посочената дата. Видно е от същата справка, е жалбоподателката е декларирала прекъсване на дейността считано от 03.01.2022г.

Със Заповед № ЗР-5-26-01844434 от 11.02.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Хасково издадена на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено на Старши Инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Хасково в срок от 17 работни дни от дата на връчване на заповедта да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на П. С. И..

Резултатите от извършената проверка са били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01868852 от 12.03.2025г на контролен орган при ТП на НОИ-Хасково.

Няма спор и се установява от приложените по делото справки (л.65-л.82) и констативен протокол № КП-5-26-01868852 от 12.03.2025г на контролен орган при ТП на НОИ-Хасково, че в периода от 18.04.2017г. до 31.12.2021г. за оспорващата са подавани данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за вид осигурен с код 13, декл. Обр.1., че за същата са внасяни осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода от м.04.2017г. до м. октомври 2017г. и за м. 12.2019г., и че са й изплащани обезщетения за временна неработоспособност за периодите от 17.04.2018г. до 02.12.2019г., временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание чл. 50, ал.1 от КСО и отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО и от 07.12.2019г. до 28.12.2021г. за временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание чл. 50 , ал.1 от КСО и отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО.

С оглед резултата от извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени процесните задължителни предписания. С тях е наредено на осигурителя/самоосигуряващото се лице да подаде в ТП на НАП – Пловдив, офис Хасково заличаваща информация за периода от 18.04.2017г.-31.12.2021г. заличи подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за същия период с вид осигурен 13, декл. Обр.1

При проверката, констатациите от която са обусловили издаването на предписанията, е установено, че П. С. И. е вписана като самоосигуряващо се лице с местоизвършване на дейност в [населено място]. Установено е, че същата има регистрация като „земеделски стопанин“ считано от 18.04.2017г., когато е заявила дейност изразяваща се в отглеждане на домашни птици. От извършена справка в ОДБХ Хасково е установено, че П. И. няма вписан/регистриран животновъден обект, и за същата не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода на регистрациите и пререгистрациите й като земеделски производител за периода от 2017г. до 2022г.Съответно на база така установеното и възприетото е формиран извод, че П. С. И. не отговаря на визираната в нормата на пар.1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски производител, съответно не са налице основания за осигуряването й като самоосигуряващо се лице и подадените данни по чл.5, ал.4, от КСО за периода от 18.04.2017г. до 31.12.2021г. следва да бъдат заличени.

Задължителните предписания са оспорени от П. С. И. в срок, с жалба до директора на ТП на НОИ – Хасково, депозирана на 18.03.2025г. и заведена с вх. № 1012-26-107. С оспореното в настоящото производство решение административният орган е оставил без уважение жалбата, като е възприел тезата на издателя на предписанията в насока, че понеже жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект и няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), а пререгистрацията й касаеща намерения за засяване на зеленчуци считано от 10.06.2020г., които е възможно да не се осъществят е извършена и в период на ползване на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 48а от КСО и липсват подавани ГДД , то тя не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и за същата не е възникнало основание за осигуряване.

Жалбата срещу решението е подадена на 16.04.2025г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-107-2 от същата дата.

По делото не са представени доказателства за датата на съобщаване на оспореното решение на жалбоподателката, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните пред Директора на ТП на НОИ-Хасково задължителни предписания са издадени именно от такъв старши инспектор инспектор по осигуряването в ТН на НОИ – Хасково, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в същия смисъл, съобразно чл.117, ал.1,т.3 и чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното решение също е издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ Хасково, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу акт от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО.

В случая, при издаване на оспорените задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал. 1, ал. 2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. Разпоредбата на чл.29, ал.5 от цитираната Инструкция съдържа изключение от общото правило за издаване на заповед при възлагане на проверка, съгласно която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. В случая процесните задължителни предписания са издадени в хода на проверка (арг. Раздел II; Глава трета на Инструкция № 1), която по хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО, която е осъществена на след издаване на нарочна заповед от Директора на ТП на НОИ-Хасково, по реда на чл.29 от Инструкция № 1.

Верни са изводите на административния орган, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО (във връзка с § 1, т. 5 от ДР на КСО).

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е " е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а¹, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а¹ се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.". В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица - на основание чл.4, ал.3, т.4, вр. ал.4, вр. с §1, т.5 от ДР на КСО.

От посочените разпоредби следва извода, че за да е налице качеството „осигурено“ или „самоосигуряващо“ се лице законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски.

Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

По делото не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител отглеждащ домашни птици считано от 18.04.2017г., а с пререгистрациите си от 05.12.2019г. и 02.04.2021г. като земеделски производител занимаващ се отглеждане на растителна продукция. Това обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска/растителна продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива изискването за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба – т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба". Доказателствената тежест за установяване факта на произвеждане на растителна или животинска продукция с цел продажба тежи върху оспорващата страна. Видно от приложеното по делото като част от административната преписка саморъчно обяснение на П. И. 20.02.2025г. от същата не разполага с документи удостоверяващи това обстоятелство – декларирала че е отглеждала птиците и зеленчуци за лично ползване. Следователно липсата на доказателства за упражняване на посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО с право на съответните осигурителни плащания по КСО .

Допълнително, предвид вида на извършваната от П. С. И. дейност - отглеждане на птици следва да се посочи, че в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като "лично стопанство" и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като "ферми".

Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като "лични". В случая от писмо находящо се на л.40 от делото и приложението към същото на ОДБХ-Хасково е видно, че жалбоподателката няма вписан/регистриран обект по чл. 137 от ЗВМД.

Изложеното обуславя извода, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ по чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, а в същата декларация следва да се посочи коректният вид(код) осигурен, в какъвто смисъл са задължителните предписания и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал законосъобразен акт.

По изложените съображения оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. И. Решение №1012-26-107-1 от 04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни предписания №ЗД-1-26-01868870/12.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА П. С. И. от [населено място], [област] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.