РЕШЕНИЕ
№ 3949
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:................
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20231110149597
по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД.
Ищцата Ю. С., гражданка на ......, родена на ********** г., чрез адв.
.......... от САК, твърди в исковата молба, че за него е налице правен интерес да
поиска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумата по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 24005 по описа
за 2022 г. на СРС. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответника „.........., с ЕИК ....... представлявано от .......... и ........, със
седалище и адрес на управление ......, в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор до съда, в който изцяло оспорва исковете, моли да бъдат
изцяло отхвърлени, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 24005 по
описа за 2022 г. на СРС, на 05.05.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
05.07.2022 г., по ч.гр. д. № 24005 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
1
заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като
във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на
полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети
от 1 500 км. до 3 500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-
402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те
могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г.,
когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на
или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след предварителното планираното от въздушния
превозвач време за пристигане по разписание.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже, че:
между ищцата Ю. С. и ответника е налице сключен договор за превоз за полет
на 05.07.2017 г. от гр. .........., летище .............. че кацането на самолета,
извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което
е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника
съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният
полет с разстояние над 1 500 км. е закъснял с повече от 3 часа. При
доказването на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението.
Между страните не е спорно, а същото се установява и от приетите по
делото доказателства, че ответното дружество е изпълнило полет от гр. ..........,
летище ....... до гр. ........ на 05.07.2017 г., който е с разстояние над 1500 км. От
представените по делото билет и бордна карта е видно, че ответникът се е
задължил да превози ищцата с полет ...... от летище .......... - ........ (......) до
летище ........ (...) на дата 05.07.2017 г. Налице е валиден договор за превоз,
като последният завършва на летище на територията на държава – членка на
ЕС. Не се оспорва наличието на закъснение на полета, довело до закъснение в
крайния пункт на пристигане с повече от три часа. Съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз, която е задължителна при тълкуването на
разпоредбите на горепосочения регламент, пътниците на полети, закъснели с
повече от три часа до крайния пункт на пристигане, придобиват право на
обезщетение по чл. 7 от регламента (в този смисъл изрично точки 55 и 61,
както и диспозитив 2 на Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07
и С-432/07, потвърдено с Решение от 23.10.2012 г. по съединени дела С-581/10
и С-629/10). По конкретно, диспозитив 2 на цитираното Решение от 19.11.2009
г. по съединени дела С-402/07 и С-432/07 гласи, че: „Членове 5, 6 и 7 от
2
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от този Регламент, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварително планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.“ Поради това и на
основание закъснение от над 3 часа в крайния пункт на пристигане, за ищцата
е възникнало право на обезщетение по чл. 7 от регламента. По делото е
представено писмено доказателство, от което се установява, че разстоянието
от летище .......... - ........ (......) до летище ........ (...) е 1574 км. (изчислено по
метода на дъгата на големия кръг), и доколкото това не се оспарва от страна на
ответника, с протоколно определение от 24.02.2025 г. съдът е отделил това
обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Размерът на
обезщетението за закъснял полет е нормативно установен в чл. 7 от Регламент
№ 261/2004, като съгласно тази разпоредба, с оглед конкретното разстояние
между двете летища и тяхното местонахождение в ......, съответно в .......,
обезщетението е в размер от 400 евро. Съгласно чл. 135 от ЗГВ в относимата
му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото
на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня,
в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност"
обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но
не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.
Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя
за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на
чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. (в този смисъл и Решение № 262286 от
06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346 / 2020 г. на Възз. II-в състав на Софийски
градски съд). Съгласно практиката на съда новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 от ЗГВ. Поради
това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент №
261/2004 има договорен характер - предвидените в регламента обезщетения са
за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на
въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД,
съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
3
се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Процесният полет е следвало
да бъде изпълнен на 05.07.2017 г. и първоначално тригодишната погасителна
давност е следвало да изтече на 05.07.2020 г. На 09.05.2019 г. ответникът е
признал вземането, с което давността е прекъсната, съответно е започнал да
тече нов тригодишен давностен срок, изтичащ на 09.05.2022 г. В рамките на
този нов давностен срок е предявен и настоящият иск, а именно на 05.05.2022
г. (съобразно разпоредбата на чл. 422 ГПК). Ответникът е изпаднал в забава на
31.07.2017 г., на която дата е изпратена извънсъдебна покана за погасяване на
дължимото обезщетение в полза на ищеца, като електронното съобщение се
счита за връчено на същата дата съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЕДЕУУ.
С оглед всичко по-горе казано, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД са изцяло основателни, поради което същите следва да бъдат
уважени – както главния иск, така и акцесорния такъв за присъждане на лихва
за забава за периода 31.07.2017 г. – 02.05.2022 г. Размера на лихвата съдът
изчисли с общодоостъпен калкулатор, като същия въъзлиза на сумата в размер
на 377, 65 лева, и доколкото същата се претендира в по-малък размер – в
размер на 377, 50 лева, също следва да се уважи изцяло.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 815 лева,
както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 24005 по описа за
2022 г. на СРС, са направени разноски в размер на 340 лева, от които 25 лева
държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева държавна
такса за частна жалба. По исковото производство по настоящото дело ищеца е
сторил разноски в размер на 475 лева, от които 75 лева държавна такса и 400
лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвоокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
претендираните адвокатски възнаграждения както по заповедното, така и по
исковото производство са определени в минимален размер съобразно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горноо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.........., с ЕИК .......
представлявано от .......... и ........, със седалище и адрес на управление ......,
дължи на Ю. С., гражданка на ......, родена на ********** г., чрез адв. ..........
от САК, със съдебен адрес ............., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД сумата
в размер на 400 /четиристотин/ евро, ведно със законната лихва от 05.05.2022
г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за
закъснял с повече от три часа полет № ....... от гр. .........., летище ......., ........ до
4
гр. ........, .............. на 05.07.2017 г., както и за сумата в размер на 377, 50 лева
/триста седемдесет и седем леева и петдесет стотинки, представляваща
лихва за забава за периода 31.07.2017 г. – 02.05.2022 г., за които суми в
производството по ч.гр.д. № 24005 по описа за 2022 г. на СРС, II ГО, 59
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19066 от
05.07.2022 г.
ОСЪЖДА „.........., с ЕИК ....... представлявано от .......... и ........, със
седалище и адрес на управление ......, да заплати на Ю. С., гражданка на
......, родена на ********** г., чрез адв. .......... от САК, със съдебен адрес
............., основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 815 /осемстотин и
петнадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, както
следва – 475 лева разноски по исковото производство, от които 75 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение и 340 лева разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело № 24005 по описа за 2022 г., от които
25 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева
държавна такса за частна жалба.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5